Решение № 10439 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ на М. А. А., подадена чрез адв. Д.Оцетаров, против решение 4596 от 05.05.2025г. постановено по адм. дело 813/2025г. на Администартивен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2268/07.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон. Иска се съдът да отмени обжалваното решение, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание се поддържа касационната жалба. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника си юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя писмено заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, портив решение 2268/07.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този правен резултат, административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Административния съд е счел за правилен извода на административния орган, че съобразно представената бежанска история не се установява спрямо чужденеца да е било осъществено визираното в чл. 8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В тази връзка се е мотивирал, че чужденецът е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в Сирия. Соченият основен мотив е във връзка с общата обстановка на несигурност в страната породена от войната. В допълнение съдът е приел, че по делото няма данни спрямо чужденеца властите или армията да са предпирели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовна военна служба. В тази връзка е съобразена и глава V В от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКООН, опасения от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват опасения от преследване по смисъла на дефиницията. На следващо място съдът е установил, че член на семейството на чужденеца няма признат със статут в България съгласно чл.8, ал. 9 от ЗУБ. При така установеното съдът е обосновал извода, че в случая не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. Въз основа на което е приет за законосъобразен извода на административния орган, за неоснователност на искането на М.А. за предоставяне на статут на бежанец. За пълнота съдът е отбелязъл, че с оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на акта, е пирето, че е спазена разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК. Съдът е съобразил промяната в обстановката в сирия след издаване на административния акт, но съобразявайки я приел, че тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал.2 от АПК не водят до такава промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите по смисъла на чл.8 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел за правилен извода на администартивния орган, че не са налице материланоправните предпоставки по чл. 9 , ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не се твърдят и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си на произход чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там . Не са установени твърдения за наличието на обстоятелства, предвидени в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Съдът е приел за правилна преценката за липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен стату по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М.А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността им към определена социална група. Кандидата за международна закрила не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 27.01.2025 г., М.А. е заявила пред интервюиращ орган, че е напуснал Сирия на 04.09.2024г. без документи за самоличност /в Сирия също нямал документи/ и нелегално е преминал в Турция. Същия е имал намерение да отиде в Германия, но след като е бил задържан е решил да остане тук. В България е пристигнал на 07.09.2024г. и е бил задържан на границата със Сърбия в опит да напусне нелегално страната и да отпътува за Германия. В бежанската си история твърди, че не е бил арестуван и осъждан в държавата си на произход, не е имал проблеми относно религията и с това, че е [заличен текст], не е имал проблеми с бившата официална власт в Сирия, не е членувал в политическа партия, организация или въоръжена групировка. Не са отправяни лично към него заплахи и не му е оказвано насилие. Причините поради които е напуснал Сирия, чуждия гражданин обосновава с липсата на стабилност и спокойствие в държавата му. Заявил е, че не желае да се завърне в страната си на произход, тъй като иска да живее в мирна страна. Твърди, че семейството му живее в Сирия. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на кандидата пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за опасения от преследване. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че липсват материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия. Правилно Административен съд - Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив- изрично е посочил, че не бил жертва на насилие. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 21.07.2025 г. и от 30.09.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същите, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение