Решение № 70 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 203/2015 г.
ВКСII гражданско отделение30.06.2015 г.докладчик Камелия Маринова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на вх. № 7395 от 17.11.2014 г. от Т. В. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 54 от 08.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 101 по описа за 2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 474 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 858/2012 г. на Окръжен съд [населено място] за отхвърляне на предявения от Т. В. А. против [фирма], [населено място] /конституирана като правоприемник на [фирма], [населено място]/ и Д. С. Я. иск за установяване на несъществуването на ипотечно право на [фирма], [населено място], произтичащо от нищожен поради липса на предписана от закона форма договор за ипотека върху собствени на ищцата два недвижими имота - апартамент № 8 с идентификатор 72624.624.1020.3.15 и апартамент № 9 с идентификатор 72624.624.1020.3.16, двата в [населено място], [улица], ет. 4, сключен с нотариален акт № 21, т. V, рег. № 8281, н. д. № 782/2008 г. по регистъра на нотариус Ю. Д., рег. № 160 за обезпечаване на кредит на Д. С. Я., тъй като нотариалния акт е извършен от помощник-нотариус без да са налице предпоставките на чл. 46, ал. 1 З. за заместване на нотариуса. ОСЪЖДА Т. В. А., ЕГН [ЕГН ], [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] разноски за настоящото производство в размер на 2630.64 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 70 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 203/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на вх. № 7395 от 17.11.2014 г. от Т. В. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 54 от 08.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 101 по описа за 2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 474 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 858/2012 г. на Окръжен съд [населено място] за отхвърляне на предявения от Т. В. А. против [фирма], [населено място] /конституирана като правоприемник на [фирма], [населено място]/ и Д. С. Я. иск за установяване на несъществуването на ипотечно право на [фирма], [населено място], произтичащо от нищожен поради липса на предписана от закона форма договор за ипотека върху собствени на ищцата два недвижими имота - апартамент № 8 с идентификатор 72624.624.1020.3.15 и апартамент № 9 с идентификатор 72624.624.1020.3.16, двата в [населено място], [улица], ет. 4, сключен с нотариален акт № 21, т. V, рег. № 8281, н. д. № 782/2008 г. по регистъра на нотариус Ю. Д., рег. № 160 за обезпечаване на кредит на Д. С. Я., тъй като нотариалния акт е извършен от помощник-нотариус без да са налице предпоставките на чл. 46, ал. 1 ЗННД за заместване на нотариуса. В молбата се поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. [фирма], [населено място] /правоприемник на [фирма], [населено място]/ и Ю. В. Д., участвал по делото като трето лице-помагач на ответника по иска [фирма], [населено място], са оспорили основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, като претендират възстановяване на направените разноски, а Д. С. Я., участвал по делото като ответник по иска, както и С. Б. С., участвал по делото като трето лице-помагач на [фирма], [населено място] не са подали писмен отговор по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 ГПК. За да отхвърли предявения иск Варненският апелативен съд е приел следното по основния спорен по делото въпрос, а именно налице ли са били условията помощник-нотариусът да извърши изповядването на договора за ипотека при условията на заместване към датата 10.04.2008 г.: В Закона за нотариусите и нотариалната дейност съществува възможност за заместване на нотариуса в три хипотези: от помощник-нотариус по чл. 46 от З.; от друг нотариус, по чл. 47 З. и от съдия по вписванията, по чл. 48 от З. В хипотезата на чл. 46, ал. 1 от З. (И. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.), заместването от помощник-нотариус е възможно, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, като компетентността на помощник-нотариуса в този случай съвпада с тази на нотариуса. В разпоредбата на чл. 46, ал. 1 З. не е дефинирано понятието "отсъствие" с времеви ограничения или особени причини. С оглед на изискванията за непрекъснатост на работата на нотариалната кантора и забраната за затваряне за повече от общо два часа на работен ден, може да се изведе общият принцип за осигуряване на непрекъснатост в работата на нотариалната кантора като цел на законодателя, в духа на който са и разпоредбите на чл. 46, 47 и 48 З. Направен е извод, че за отсъствие следва да се приеме всяко състояние, в която нотариусът е извън нотариалната си кантора, независимо в какъв период от време, към момента на изповядване на сделката, а такова отсъствие е установено безспорно по делото. Тъй като законът не е определил с каква продължителност следва да бъде отсъствието от кантората на нотариуса, то и съдът не може да тълкува тази разпоредба ограничително, още повече, че липсва законова база за това. Прието е, че е без значение от града ли е отсъствал нотариуса или само от кантората и какви са били причините за това. Всяко отсъствие на нотариуса по време на изповядване на сделката дава възможност за приложение на правомощията на помощник-нотариуса по чл. 46, ал. 1 З. при наличие на останалите условия за правомощия на помощник-нотариуса и в този смисъл е счетено, че доводите относно изповядване на други сделки от нотариуса на същата дата, възможността да се поправи датата на сделката с нотариален акт за поправка на нотариален акт са извън предмета на спора. Към молбата за отмяна са представени нови писмени доказателства - шест договора за аренда, заверени на 10.04.2008 г. от нотариус Ю. Д., за които молителят Т. А. твърди, че установяват обстоятелството, че на посочената дата нотариусът не е отсъствал и е изпълнявал функциите си. Посочените писмени доказателства не са от такова естество, че ако бяха представени пред инстанцията по същество, да има вероятност тя да направи различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Документите са насочени към установяване на факта, че на релевантната дата нотариусът е бил кантората си. Това обстоятелството обаче изрично е прието за неотносимо от съда при постановяване на влязлото в сила решение, като е счетено че релевантно е единствено дали нотариусът е бил извън нотариалната си кантора, независимо в какъв период от време, към момента на изповядване на сделката. Искът е приет за неоснователен именно с оглед неустановяване на факта, че при изповядване на процесния договор за ипотека нотариусът е бил в кантората си, а новите писмени доказателства не са насочени към установяване на това обстоятелство, поради което не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Т. В. А. следва да заплати на [фирма], [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на 2630.64 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 9, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ю. В. Д. е участвал по делото като трето лице-помагач, поради което не му се дължи възстановяване на разноски, а и в настоящото производство същия не е представил доказателства за направени разноски. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 46, ал. 1 ЗННД