Решение № 647 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 259/2010 г.

Решение № 647 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 259/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В. А. И. е подала молба за отмяна вх. № 1028522 от 11.06.2009 г. на влязло в сила решение, постановено на 30.10.2007 г. по гр. д. № 3753 от 2007 г. по описа на С. районен съд, Втора гражданска колегия, 76 състав, с което е възстановена запазената част от наследството на Г. П. Прилипко, починала на 29.01.2001 г. в полза на П. Й. К. до размера на запазената му част. В молбата си твърди, че е налице състава на чл. 303, ал. 5 ГПК, тъй като съобщението за връщане на въззивната жалба е получено от нейна съседка П. М., която е психично болна и не й е било връчено, което не й е дало възможност да обжалва разпореждането за връщане и я е лишило от правна възможност да се защити по повдигнатия спор. Ответницата А. О. Ю. не е взела становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в сроковете по чл. 305, т. 5 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Атакуваното решение е влязло в сила на 21.10.2008 г. По делото молителката е била представлявана от адвокат Г. А. С., представил пълномощно с. А, № 0692050. За резултата от постановеното решение В. И. е уведомена лично на 26.11.2007 г. и е подала нередовна въззивна жалба, която с разпореждане на съда е била върната. Съобщение за връщането е връчено на 9.06.2008 г. от съсед със задължението да бъде предадено на адресата. На 16.06.2008 г. В. И. е подала по делото молба- жалба и следователно е имала възможност да узнае, че въззивната жалба й е била върната. Твърденията в молбата за отмяна основно се отнасят до неправилност на решението и не обосновават основателността на искането й за отмяна на решението поради невъзможност да осигури защитата си защото вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Както се каза по-горе тя е имала пълномощник, който се е явявал в съдебно заседание. Освен това няма данни да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В молбата си твърди, че е пропуснала срока за обжалване на разпореждането за връщане не по своя вина, но не оспорва, че е било пратено съобщение, което е надлежно връчено при условията на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Това, че изпратеното надлежно съобщение не е получила по независещи от съда причини не влиза в състава на хипотезата по чл. 303, т. 5 ГПК. Предявената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.