Решение № 5630 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение № 695 от 17.02.2026 г. по адм. д. № 374/2025 г. Административен съд – Стара Загора (АС-Стара Загора) по жалба на "СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК 203949993, гр. Стара Загора, е прогласил нищожността на Ревизионен акт (РА) № Р-16002423003487-091-001 от 30.12.2024 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16002425002976-003-001 от 10.01.2025 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 75 от 13.03.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, и административната преписката е изпратена на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Срещу решението на АС-Стара Загора е подадена касационната жалба от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт П.Бонева, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – "СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, чрез адв. Н. Апрахамова от Адвокатско дружество „Апрахамова и Апрахамов“ представя писмено становище, с което поддържа неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Стара Загора е бил РА № Р-16002423003487-091-001 от 30.12.2024 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16002425002976-003-001 от 10.01.2025 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 75 от 13.03.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД са установени задължения за лихви в размер на 60 620. 82 лв. за данъчните периоди м. 11. 2018 г., м. 01. 2020 г. и м. 09. 2020 г. и допълнително начислен ДДС общо в размер на 120 413. 93 лв. с прилежащи лихви в размер на 55 988. 32 лв.

С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на РА и преписката е изпратена на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Систематизирани за целите на настоящето изложение, мотивите на АС-Стара Загора се свеждат до следното:

1.Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002423003487-020-001 от 12.06.2023 г., издадена от В. И. И.. на длъжност началник сектор в отдел "Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на "СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. и за ДДС за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2022 г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: Т. А. Т. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и А. Й. М. – инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е извършено на 21.06.2023 г. по електронен път (л. 29, т. III). Със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16002423003487-020-002 от 20.09.2023 г. и № Р-16002423003487-020-003 от 19.10.2023 г., издадени и подписани от В. И. И. – началник сектор, този срок е бил удължен, като с последната заповед е определено ревизията да завърши до 21.11.2023 г.

2. С Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16002423003487-098-001 от 15.11.2023 г. (л. 353, т. V), издадено от В. И. И.– началник сектор, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК са иззети правомощията на Т. А. Т. като ръководител на процесната ревизия и същите са възложени на Г. Д. К. в качеството й на ръководител на ревизията.

3. Въз основа на извършената ревизия и на основание чл. 117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Г. Д. К.. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А. Й. М. на длъжност старши инспектор по приходите, е съставен и подписан РД № Р-16002423003487-092-001 от 12.04.2024 г., с който по отношение на ревизираното лице "СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД се предлага да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за корпоративен данък и за ДДС в общ размер на 546 970. 39 лева. Срещу РД на 28.05.2024 г. е подадено възражение, регистрирано с вх. № 10189 от 28.05.2024 г.

4. Въз основа на съставения РД и след преценка на представените с възражението доказателства, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от В. И. И. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и Г. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден РА № Р-16002423003487-091-001 от 30.12.2024 г., поправен с РА № П-16002425002976-003-001 от 10.01.2025 г. за поправка на РА, с който на "СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД допълнително са установени задължения за корпоративен данък в общ размер на 4 509. 02 лева и лихви за просрочие в размер на 1 163. 92 лева, както и задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 126 629. 65 лева и лихви за просрочие в размер на 122 205. 73 лева.

Административен съд – Стара Загора е приел, че издаденото Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16002423003487-098-001 от 15.11.2023 г., като фактическо основание за постановеното изземване от Т. А. Т.. в качеството й на възлагащ орган на преписката по ревизията на "СТРАТУС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е посочено, че "със заповед № РД-09-2111 от 13.11.2023 г., издадена от директора на ТД на НАП Пловдив, Т. А. Т. – главен инспектор по приходите в сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", е изключена като ръководител екип в отдел "Ревизии" поради преназначаване на друга длъжност", вследствие на което "е налице невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността й, за изпълнение на служебните задължения". Според решаващият съд,, от съдържанието на посоченото решение не може еднозначно да се установи кое от материалноправните основания, регламентирани в чл. 7, ал. 3 от ДОПК е възприето от компетентния горестоящ орган като основание за разпореденото изземване на разглеждането и решаването на процесното ревизионно производство. От фактическа страна изземването се основава на преназначаването на Т. А. Т. на друга длъжност, който факт се сочи като единствен източник на твърдяната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от Т. като ръководител на ревизията. Нито е релевирано, още по-малко е обосновано наличието на свързано с преназначаването на друга длъжност "отпадане на компетентността", нито че невъзможността е "трайна", така както се изисква от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК.

Първоинстанционният съд е посочил, че в изпълнение на дадените от съда указания, като доказателство за наличието на основание по чл. 7, ал. 3 от ДОПК по делото е представена Заповед № 2-568 от 13.11.2023 г. на директора на ТД на НАП Пловдив (л. 10, т. VII), с която Т. А. Т. на основание чл. 82а., ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) временно е преназначена от длъжността главен инспектор по приходите в отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, на длъжността директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив. Според АС - Стара Загора, въз основа единствено на тази заповед обаче не може да се приеме за доказано, че е налице обективна и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от Т. А. Т.. като орган по приходите – ръководител на ревизията, или невъзможност, произтичаща от промяна на длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Изложени са доводи, че не е налице и другата предпоставка по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а именно невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, тъй като със Заповед № 2-568 от 13.11.2023 г. на директора на ТД на НАП Пловдив Т. А. Т. е преназначена от длъжността главен инспектор по приходите в сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", Дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив, на длъжността директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив.

По изложените съображения АС – Стара Загора е приел, че изземването от органа, възложил ревизията, от Т. А. Т. и възлагането й на Г. Д. К. е нищожно процесуално действие, което опорочава и извършеното последващо изменение на ЗВР с определяне на друг ръководител на ревизиращия екип. Без да е надлежно възложена преписката на Г. Д. К. и да е определена правомерно за ръководител на ревизиращия екип, не е възникнало правомощието й да участва в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА, поради което издаденият с участие на некомпетентен орган по приходите РА е нищожен.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

В конкретния случай материалната компетентност на Т. А. Т. е отпаднала с преназначаването й на новата длъжност - директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, която длъжност вменяват съвсем различни компетенции. Съществената промяна в длъжността е причината, поради която лицето е "извадено" от списъка с кръга на органите по приходите, които изпълняват функциите на ръководител екип, видно от Заповед № РД-09-2111/13.11.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, като по този начин е отпаднала персоналната й компетентност, което е дало и основание за издаване на решението за изземване.

От представената длъжностна характеристика за длъжността „директор на Дирекция „Контрол“ е видно, че същата вменява на лицето ръководни, организационни и йерархично контролиращи функционални компетентности и правомощия. В цитираните в документа преки задължения и отговорности липсват правомощия директор на дирекция да извършва ревизионни производства. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за държавния служител, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. При съобразяването на тези доказателства, следва извода, че административният орган е обосновал правилно приложимостта на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, което съобразено с другите доказателства по делото формира извода, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи.

В такъв смисъл е и практиката на ВАС (Решение № 1500 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9432/2024 г., I отделение, Решение № 12072 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2025 г., I отделение и др.). В посочената съдебна практика по сходни случаи се посочва, че законодателят също не приема тезата, застъпена в практиката на съдилищата, в това число и на Върховния административен съд, че промяната на длъжността в рамките на компетентната Териториална дирекция не обуславя трайна невъзможност за изпълнение на задълженията по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК в редакцията до изменението в ДВ, бр. 105/2020 г., тъй като не води да загуба на качеството на орган по приходите. Това е видно от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, с който се предлага допълнението в чл. 7, ал. 3 ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/2020 г. В т. 2 от мотивите към проекта е посочено следното: "Във връзка със съдебна практика на Върховния административен съд, в която се приема, че не е налице трайна невъзможност при промяна в длъжността, при условие че лицето не е напуснало НАП и продължава да е орган по приходите, със законопроекта се предлага да бъдат допълнени хипотезите, в които горестоящ орган изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, като се включва и хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа, водеща до отпадане на компетентността.

С оглед изложеното следва да бъде прието, че са налице законовите условия по чл. 7, ал. 3 ДОПК за издаване на решение за изземване на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК ревизионната преписка от Т. А. Т. като ръководител на процесната ревизия и същите са възложени на Г. Д. К. в качеството й на ръководител на ревизията. В продължение се следва извод, че Г. Д. К. е компетентна да участва в ревизията, като ръководител на ревизията, в това число да участва и да подпише оспорения ревизионен акт.

С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,