Решение № 8890 от 28.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 465/2020 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Булсистем АФЕООД, [ЕИК] със седалище с.Осоица, община Горна Малина срещу Решение 1278/25.10.2019г., постановено по адм.д. 569/2019г. по описа на Административен съд София област. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на Булсистем АФ ЕООД, ведно със законните последици . Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Булсистем АФЕООД-с.Осоица, община Горна Малина, Софийска област, не изпраща представител , но депозира писмено становище по същество, в което развива доводи за основателност на касационната жалба, съответно за неправилност на съдебното решение. Ответникът, Държавен фонд Земеделие-гр.София, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез юриск.Д.Колева по делото е депозирано становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно , поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявения от Булсистем АФЕООД-с.Осоица, община Горна Малина срещу ДФЗемеделие-София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 62 124,30 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху сумата от 200 357,61 лв за периода 01.12.2015г. 20.12.2018г. като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици осъждане на ищеца да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 100 лв юрисконсултско възнаграждение. Видно от първоначалната искова молба и последвалите в хода на съдебното производства уточнения и становища от страна на ищцовото дружеството, вредите се претендират от отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г. на изпълнителния директор на ДФЗ за спиране на основание чл.54, ал.1,т.3 от АПК на производството по произнасяне по съществото на заявление за подпомагане с УИН 23/200613/65614 за кампания 2013г. Въпреки отмяната на тази заповед и връщане на преписката на административния орган с изрични указания за произнасяне по съществото на заявлението, ДФЗ е издал втора своя заповед за спиране на административното производство по заявлението за подпомагане , която в ново съдебно производство по оспорването й , е обявена за нищожна като противоречаща на първото съдебно решение, видно от влязло в сила определение 291 от 14.03.2018г. по адм.д. 50/2018г. по описа на АССО. Едва с Уведомително писмо 01-2600/29.01.2019г. административният орган се е произнесъл по съществото на заявлението за финансово подпомагане за кампания 2013г., като е оторизирал сума за подпомагане в размер на общо 200 357,61 лв. Исковата претенция съставлява пропусната полза върху оторизираната за плащане едва през 2018г. сума за подпомагане за кампания 2013г., равняваща се на законната лихва върху оторизираната сума за исковия период 01.12.2015г. 20.12.2018г. За да отхвърли изцяло така предявения иск, Административен съд София област, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел ,че , освен наличието на първите две от кумулативно предвидените в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди, а именно : отменен като незаконосъобразен административен акт процесната заповед за спиране на административното производство за произнасяне по съществото на заявлението за финансово подпомагане за кампания 2013г., която е постановена от изпълнителния директор на ДФЗ при и по повод осъществяване на административна дейност, недоказани по делото остават останалите изискуеми предпоставки реално настъпване на твърдените имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално твърдените вреди и отменената като незаконосъобразна Заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г. Съдът намира за недоказано по делото твърдението на ищцовото дружество за това, че към 01.12.2015г. ответникът е бил в забава да изпълни задължението си за изплащане на главницата по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2013г. Твърдяното вземане на субсидия за 2013г., за получаването на каквато ищецът е подал заявление, не произтича директно от влязлото в сила решение 294/09.04.2015г. по адм.д. 1258/2014г./АССО, с което е отменена процесната заповед за спиране на производството по чл.54, ал.1,т.3 от АПК. Първо след отмяната на тази заповед е последвало издаването на втора заповед за спиране на производството по чл.54 от АПК, предмет на оспорване по друго съдебно производство. Отделно от това според АССО не са налице доказателства за ответника на 01.12.2015г. да е възникнало задължение за плащане на суми по подаденото заявление за подпомагане, поради което не са налице основания за претендиране на законна лихва за забава на тези суми по смисъла на чл.86 от ЗЗД. По горните съображения АССО е заключил, че поради липсата на две от задължително необходимите материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ реално настъпване на твърдените вреди и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отменения като незаконосъобразен административен акт, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Обжалваното съдебно решение е частично неправилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Обоснован е решаващият извод на АС-София област за наличието на първите два елемента от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган при и по повод осъществяването на административна дейност. Неправилно обаче АССО е приел, че не са налице останалите два елемента от този фактически състав реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между вредите и отменената като незаконосъобразна заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г. Настоящият състав на ВАС, трето отделение квалифицира исковата претенция на Булсистем АФ ООД като претенция за обезщетение за претърпени от дружеството вреди пропуснати ползи от неползване на дължима му след влизане в сила на Решение 294/09.04.2015г. по адм.д. 1258/2014г. сума за подпомагане по заявлението му за кампания 2013г. / оторизирана по-късно с Уведомително писмо изх. 01-2600/299 от 29.01.2019г. и заплатена реално на 20.12.2018г./ в общ размер от 200 357,61 лв, което обезщетение е определено като законната лихва върху главницата за периода от 01.12.2015г. / датата на влизане в сила на решението по адм.д. 1258/2014г./АССО до закъснялото плащане на главницата на 20.12.2018г. Обезщетението за имуществени вреди пропуснати ползи от вида на твърдените се претендира от отменената като незаконосъобразна с влезлия в сила съдебен акт по адм.д. 1258/2014г./АССО Заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г. за спиране на административното производство по подаденото от дружеството заявление за подпомагане за кампания 2013 г. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, а за самото обезщетение, което в случая е приравнено на законната лихва по чл.86 от ЗЗД и съставлява пропуснати ползи от забавеното получаване на признатата на ищцовото дружество и оторизирана с Уведомително писмо изх. 01-2600/299 от 29.01.2019г. сума за подпомагане за кампания 2013 г. в размер на общо 200 357,61 лв, платени на 20.12.2018г. ВАС, трето отделение приема , че са налице и другите две материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ реално претърпени вреди и причинно-следствена връзка между вредите и отменената Заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г. за спиране на административното производство по подаденото от дружеството заявление за подпомагане за кампания 2013 г. Видно от мотивите на съдебния акт, с който е отменена горецитираната заповед, ДФЗ е можел още към датата на издаване на същата заповед да се произнесе по съществото на заявлението като оторизира конкретна сума за част от заявените за подпомагане поземлени имоти, а за тази част от тях, за които е налице застъпване или липсва правно основание за субсидирането им да откаже подпомагане. Решението по адм.д. 1258/2014г. по описа на АССО, с което е отменена Заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г., е влязло в сила след постановяване на определението от 13.11.2015г. по адм.д. 6514/2015г., което определение по данни от деловодството на ВАС не е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, Първа колегия. Доколкото с решението по адм.д. 6514/2015г. по описа на АССО , съдът на основание чл.174 от АПК е определил на административния орган 30-дневен срок за произнасяне по същество, считано от постъпване на преписката при него, а , след служебна справка в деловодството на ВАС се установява, че делото е върнато на АССО на 14.12.2015г., датата, на която ДФЗ е изпаднал в забава да се произнесе по съществото на заявлението е 14.01.2016 г. Именно от тази дата се дължи обезщетение във вид на претендираните пропуснати ползи върху главницата от 200 357,61 лв. Неоснователна обаче е претенцията на ищцовото дружество за присъждане на обезщетение , приравнено на законната лихва върху тази главница, за целия период до реалното й плащане на 20.12.2018. Видно от събраните по делото доказателства, ДФЗ, вместо да се произнесе по съществото на заявлението до 14.01.2016г., на 19.08.2016г. е издал втора своя заповед 03-РД/2457 от 19.08.2016г., с която на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК отново е спрял административното производство по обработката за кампания 2013г. на заявление за подпомагане с УИН 23/200613/65614. Претендираните пропуснати ползи, резултат от отменената заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г. са основателни като претърпени в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с тази заповед само до датата на издаване на новата заповед за спиране т.е. до 19.08.2016г. С оглед гореизложеното исковата претенция на Булсистем АФЕООД с. Осоица, община Горна Малина се явява основателна за сумата от 12 199,55 лв, съставляваща обезщетение за вреди пропуснати ползи от неползването на дължима, но късно платена сума в размер на 200 357,61 лв, изразяващи се в законната лихва за забава върху тази сума в периода : 14.01.2016г. 19.08.2016г. и претърпени в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г. за спиране на административното производство по подаденото от дружеството заявление за подпомагане за кампания 2013 г. Размерът на дължимото обезщетение е изчислен по Лихвения калкулатор на НАП, Портал на електронни услуги на НАП в Интернет. Съдебното решение в частта му за горната сума и цитирания период следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди Държавен фонд Земеделие гр. София да заплати на Булсистем АФ ЕООД с. Осоица, община Горна Малина, [ЕИК] обезщетение за пропуснати ползи в размер на 12 199,55 лв лв, изразяващи се в законната лихва за забава върху сумата от 200 357,61 лв за периода : 14.01.2016г. 19.08.2016г. и претърпени в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед 03-РД/3370 от 08.10.2014г.на изпълнителния директор на ДФЗ. Съдебното решение в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от страна на касатора искане за присъждане на разноски ,ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на дружеството касационен жалбоподател сторените в касационната инстанция разноски в размер на 12.50 лв държавна такса. Доколкото пред настоящата инстанция не са представени доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение, а съгласно Договор за правна защита и съдействие / л.42 от делото пред АССО/ уговореното адвокатско възнаграждение е само за производството пред първата инстанция, суми за адвокатско възнаграждение в полза на касатора пред настоящата инстанция не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение