Решение № 13742 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2013 г.

Решение № 13742 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Стойков Иванов, в качеството му на управител на "Симп" ЕООД, срещу решение № 1483 от 2.07.2013 г. по адм. дело № 699 по описа за 2013 г. на административния съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му среща заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1062 от 22.11.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго с решаване на спора по съществото му, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - зам.-директорът на ТД на НАП - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1062 от 22.11.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Бургас. С нея на търговското дружество "Симп" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 3 от ЗДДС, представляваща запечатване на обект - кафе-бар "Карамел", находящ се в гр. Несебър, ул. "Хан Крум" № 11 за срок от 1 месец; забрана за достъп до обекта за срок от 1 месец и отстраняване на наличните стоки от търговския обект в срок до 7 дни от връчването на заповедта. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроцесуалните правила за издаването му. Направил е преценка, че той е и материално законосъобразен. Според него, предпоставка за налагането на принудителна административна мярка е установяването на административно нарушение, което с оглед на правните разпоредби, на които се е позовал административният орган, се изразява в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършени плащания и попада в хипотезата на б."а" от цитираната правна норма. По повод на установяването на това нарушение, съдът се е позовал на съставени протокол за извършена проверка и съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, които са цитирани и в процесната заповед. Административният съд е изложил също съображения относно характера на принудителната административна мярка, както и такива относно съответствието на наложената ПАМ с целите на закона, в който е предвидена. Съдът конкретно е обсъдил фактическите и правни основания за издаване на процесния акт, като е приел, че същият се явява мотивиран, в изпълнение на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, въпреки непосочването на конкретната хипотеза по б. "а" от чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационните възражения са насочени към неправилно приетото от съда наличие на фактически и правни основания за издаване на акта, съответно за неправилния негов извод, че същият е мотивиран, след като няма установено нарушение, както и относно неправилно определената и несъобразена с целта на закона принудителна административна мярка. Същите са неоснователни. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Тази дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 от ЗАНН. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По делото е установено, че е извършена проверка на посочения обект, при което е направена контролна покупка на 1 брой студен чай, 1 брой мин. вода и 1 брой горещ шоколад на обща стойност 4.97 лв., като сумата е платена в брой и не е издаден фискален бон от ЕКАФП. Така в хода на административното производство са установени нарушения по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, поради което правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на издадения акт. За тях административният орган е наложил ПАМ, като чрез осъщественото "запечатване на обекта" се цели да се предотврати или преустанови, осъществяване на нарушения като процесните. По принцип принудителната мярка "запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая е налице, понеже към момента на постановяването й дружеството е било в нарушение. Също така по делото се констатира, че е издадено наказателно постановление № 1062 от 22.11.2012 г., с което е наложена имуществена санкция, на основание чл. 185 от ЗДДС. По повод твърденията в касационната жалба за допуснато нарушение на съда, понеже от контролната лента е видно, че е осъществена регистрация по установения ред на продажбата, то следва да се посочи, че съдът точно е обсъдил това възражение и конкретно е констатирал, че с представения от жалбоподателя фискален бон е извършена продажба на стоки различни от тези, закупени при контролната покупка и на цена, различна от заплатената такава от контролния орган. Този бон е на стойност 6.57 лв. и е за продажбата на 1 брой горещ шоколад, 1 брой кафе лаваца без кофеин, 1 брой мин. вода и 1 брой студен чай. Налице е и разминаване в отбелязания час на него, който е 19.39 лв., а проверката е осъществена в 20.00 ч. По делото други доказателства не са ангажирани. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение