Решение № 13590 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13343/2015 г.

Решение № 13590 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13343/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. И., с ЛНЧ **********, гражданин на Ирак, срещу Решение № 5729 от 23.09.2015 г., постановено по адм. дело № 10344 по описа на Административен съд С.- град (АССГ) за 2014 г. С него жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 5231 от 12.08.2014 г., издадено от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, е отхвърлена. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на приложимия материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се позоваване на Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) и се поддържа становище, че И. не е длъжен да доказва, че е индивидуално застрашен. Твърди се, че съдът неправилно е преценил обстановката в Ирак и възприетата в обжалваното решение възможност за вътрешно разселване е неприложима. Моли се да бъде отчетен и факта на раждането на второто дете на И. от лицето, с което той живее на съпружески начала. По изложените причини се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли нейното отхвърляне като неоснователна. Позовава се на представена пред настоящия състав справка относно актуалното положение в Ирак и И. К. и твърди обоснованост на извода на съда досежно възможността за вътрешно разселване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното от И. решение е издадено от компетентен орган, при спазване на националните и съюзни стандарти за приемането на лицето като кандидат за закрила в Р. Б., както и на процесуалните гаранции в производството, Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила и Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на общите стандарти относно приемането на кандидатите за международна закрила. Наред с това, не са допуснати съществени нарушения на национални и съюзни процесуални правила в хода на административната процедура, разгледана като последователни фази и като отделни извършени действия и постановени междинни актове. Изложени са съображения, че оспореното административно решение е издадено в предписаната от закона писмена форма, мотивирано е с фактическите и правни основания за отхвърляне на молбата, обсъдени са както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му по произход. При това е отчетено от съда, че административният орган е взел под внимание всички изтъкнати от него факти от личната му история като елементи от молбата за статут и е извършил оценка в достатъчна степен на общата обстановка в държавата по произход на база информация от надеждни международни източници. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е приел, че И. не отговаря на условията да бъде признат за бежанец. Счел е, че твърденията на лицето, с които обосновава последващата си молба за закрила не са подкрепени с доказателства, като при това не могат да се приемат за неизискващи потвърждение. Изложил е подробни съображения за причините, поради които твърденията му не могат да бъдат кредитирани при отсъствие на достатъчно доказателства, като за целта е съобразил отправеното искане на лицето, изложените в хода на производството факти, представените по преписката документи и казаното от И. по време на проведените интервюта. Взел е предвид също така, че втората по ред молба от лицето е подадена на 15.05.2014 г., което не е възможно най - ранният момент, в който е могъл да я депозира, предвид твърденията, че издирването в къщата на сестра му от въоръжени лица на А. К. и извършено през месец октомври 2013 г., а решението, с което неговата първа молба е отхвърлена е влязло в законна сила на 21.02.2013 г. Наред с това, съдът е отчел данните, които сочат на нееднократно представяне от И. с фалшива самоличност и използване на неистински, подправени лични документи, въз основа на което е направил извод за неблагонадеждност и обща недостоверност на твърденията му. Съобразил е, че лицето не изтъква свои опасения от преследване в Ирак по релевантните за признаване на статут на бежанец причини: не заявява да е застрашен там поради своята раса и няма данни за принадлежността му към малцинствена група, подложена в Ирак на дискриминация по този признак; не е декларирал религиозни проблеми и няма основание да се смята, че при завръщането му в Ирак ще бъде подложен да преследване поради изповядваната от него религия; не е декларирал етнически проблеми и не може да се счете, че е застрашен от преследване в Ирак по причина, че е иракски гражданин и/или че по своя етнос е арабин; отрекъл е участието си в радикална ислямска групировка и социална група, политическа партия, нито е заявил определени политически възгледи, предвид което не могат да се предполагат политически мотивирани негативни последствия за него при депортиране в Ирак. Въз основа на това, първоинстанционният съд е направил извод, че И. не притежава лични характеристики, свързани с раса, религия, националност, принадлежност към социална група, политическо мнение и/или убеждение, нито обосновава основателен страх от преследване в Ирак. Отделно от това, по отношение на него не са извършвани действия на преследване - физическо или психическо насилие; правни, административни, полицейски, съдебни и други мерки, които са дискриминационни сами по себе си или са прилагани по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които да са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, изразен в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказание поради отказ за отбиване на военна служба; действия, насочени срещу лица поради техния пол. Съобразено е и това, че И. не е арестуван, съден, осъждан, не е изтърпявал наложено му наказание, нито е бил обект на репресивни дискриминационни мерки, като в тази връзка съдът е отчел влязлото в сила Решение № 1310 от 12.03.2012 г., постановено по адм. д. № 382 по описа на АССГ за 2012 г., оставено в сила от Върховния административен съд. С подробни мотиви съдът е дисквалифицирал твърдяното от И. претърсване в къщата на сестра му през месец октомври 2013 г. като действие на преследване. В заключение, поради липсата на основания за опасения от преследване, в обжалваното решение е прието, че връщането на лицето в Ирак не е в разрез със забраната по чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Като е съобразил, че не са налице предпоставки за приложението и на чл. 8, ал. 9 ЗУБ, съдът е приел, че И. не отговаря на условията за бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, предвид което е направил извод за законосъобразност на оспореното пред него решение в тази част. На следващо място е съобразено от съда, че И. не е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ, не е установено да е наказателно преследван в държавата му по произход или в трета държава и не е специфично изложен на реална опасност от тежко посегателство, от изтезание или нечовешко и унизително отношение или наказание по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Освен това той не е имал никакви проблеми с официалните власти в Ирак и към него не са предприети каквито и да е репресивни действия от държавата му, които да се квалифицират като малтретиране. Изрично и подробно е аргументирано от съда становището, че не може да се зачете като основание за субсидиарна закрила твърдението на И., че е издирван в дома на сестра му от въоръжени лица. Предвид това е направен извод, че спрямо И. не са предприети ефективни действия от организация, контролираща държавата му по произход или част от територията й и той не е бил подложен на изтезание или на нечовешко или унизително отношение от недържавен субект. Съобразено е от съда също така, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за признаване на статут на субсидиарна закрила на И. поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като цивилно лице поради безогледно насилие при въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата му по произход при отчитане решението на СЕС от 17.02.2009 г., постановено по дело С-465/07 г. Като е взел предвид, че И. не установява по делото специфичен риск, съдът е пристъпил към преценка дали и доколко сама по себе си обстановката в Ирак поражда общ риск по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ поради въоръжен конфликт, протичащ с безогледно насилие към цивилното население. Направил е подробен анализ на обстановката в Ирак като се е позовал, както на представената от ДАБ справка за общото положение там, така и на други посочени в решението надеждни и обективни източници на информация. Въз основа на тези данни, първоинстанционният съд е приел, че в Ирак има вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Направил е извод, че произтичащото от този конфликт насилие спрямо цивилното население в Ирак е много високо, но не достига онази степен на изключителност, при която може да се определи като безогледно по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За този извод се е обосновал с това, че то не създава общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко едно лице, независимо от самоличността му, само поради присъствието му на територията на тази държава или в заобикалящия я регион и интензивността на насилието и неговият мащаб не изправят всеки един индивид в Ирак пред реална опасност от убийство, нараняване и малтретиране, забранено от чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като от И. не са представени доказателства, водещи на обратен извод. Посочил е, че без безогледност на насилието от протичащия в Ирак вътрешен въоръжен конфликт не съществува непременна и сериозна заплаха, че И. ще стане неизбежно негова жертва при връщане на територията на държавата на произход. Отчел е също така, че няма и потвърдени обстоятелства, че той би бил специфична цел на такова насилие поради присъщи на личното му положение елементи и няма сериозни потвърдени причини да се смята, че поради отличителни черти той ще съставлява специален интерес за страните в конфликта. Последното, според съда елиминира възможността от кумулация на индивидуални и общи рискови фактори по отношение на него да се породи опасност от малтретиране на прага, на който чл. 3 от КЗПЧОС да се задейства като забрана за връщане. Въз основа на данните по делото за ситуацията в родния град на И. (Р.), съдът е приел, че той не е сигурно място за него. В същото време обаче е отчел възможността И. да получи вътрешна закрила от държавата си по произход в други части от територията, съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУБ като е съобразил броя на вътрешно разселените лица в Анбар, Багдад, Киркур, Дахук, в И. К. и Ю. И. Мотивирал е извод, че И. би могъл да получи вътрешна закрила от държавата си по произход в И. К., която би била ефективна и трайна, а животът и личността му там няма да са застрашени. Обосновано е отхвърлил възраженията на И. досежно възможността да получи закрила в И. К. по причина, че произхожда от племето al-Dulaim и е приел, че няма потвърдени основания, че ще му се откаже достъп до тази територия поради племенния му произход. Алтернативно е посочил и други възможности за установяване на И. на територията на Ирак, където да получи вътрешна закрила. Въз основа на всичко така прието, първоинстанционният съд е направил извод, че И. не отговаря на предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1-3 ЗУБ условия за субсидиарна международна закрила, поради което е приел, че оспореното пред него решение е законосъобразно и в частта за отказа да му се признае хуманитарен статут. Наред с това е съобразил, че не са налице и предпоставките за определяне на такъв статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостно изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца, констатираните противоречия в нея и след обстоен анализ на обстановката в държавата по произход на касационния жалбоподател. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон в контекста на извършената от първоинстанционния съд преценка на ситуацията в държавата по произход на И. - Ирак. На базата на многобройни източници на информация, които е обсъдил, съставът на АССГ е направил обосновани изводи на съдържащите се в тях данни досежно положението в Ирак, което е квалифицирал като вътрешен въоръжен конфликт. Неоправдано се твърди в касационната жалба неправилност на тази преценка във връзка с изводите на съда относно възможността за получаване на вътрешна закрила. Съдът е изложил пространни мотиви, с които е аргументирал изводите си, че насилието от водения вътрешен въоръжен конфликт, макар да е на неприемливо високо ниво, не се характеризира с изискуемата безогледност, които напълно се споделят от настоящия състав. Безспорно обстановката в Ирак е динамична, но от наличните данни за ситуацията, в това число представената в касационното производство справка, не може да се направи извод, че не е налице възможност за вътрешно разселване на И., която е била правилно съобразена от първоинстанционния съд. Представената в касационното производство актуална справка за ситуацията в Ирак от 10.11.2016 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ не дава основание за разколебаване на направените от състава на АССГ изводи. Предвид изложеното, правилни са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил спорното административно решение в съответствие с материалния закон. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Раждането на второ дете на И. в България не може да бъде преценявано като факт, относим към предпоставките за получаване на закрила по ЗУБ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение