Решение № 4203 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ Земеделие ), чрез процесуалния му представител юрк. Марчева, против Решение 972 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело 2287/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен по жалба на П. Панайотов Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-031-6500/285#4/18.08.2022г. на Заместник Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие", с който във връзка със заявление за подпомагане с УИН [номер] е било установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по марка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 г. 2020 г., направление Контрол на почвената ерозия , за кампания 2020 г. в размер на 1458,40 лева. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушения по прилагането на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Оспорва се изводът на първостепенния съд досежно липсата на мотиви в оспорения индивидуален административен акт, вкл. и с позоваване на разрешението, дадено с Тълкувателно Решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Изложени са съображения, че видно от съдържанието на Доклада за проверка на площи на място 430560 е установено, че към момента на проверката парцелът не отговаря на критериите за допустимост на Наредба 2 от 15.02.2019 г., според която трайните насаждения са допустими за подпомагане при минимум 70 % живи растения, а при процесната проверка е констатирано, че растенията представляват млади насаждения, като повечето от тях не са достигнали пълно плододаване. Изразява несъгласие с изложените в съдебния акт мотиви по отношение на противоречия в констатациите от проверките и неясната воля на приходния орган. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден АУПДВ. Претендират се разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност е сторено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - П. Панайотов не изразява становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е била законосъобразността на АУПДВ 02-03-1-6500/285#4/18.08.2022г., с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл.162, ал. 2, т. 8 и т. 9, вр. чл. 165 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 г., във връзка със заявление за подпомагане с УИН [номер] от 13.05.2020 г., е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г., направление Контрол на почвената ерозия за кампания 2020 г. в размер на 1458,40 лева. За да отмени индивидуалния административен акт първостепенният съд е счел, че същият е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, а именно без да са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, както и при допуснато нарушени на изискването за мотивираност по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при което от съдържанието му не става ясно какво е фактическото и правното основание за неговото издаване, която воля не може да бъде извлечена вкл. и от съдържанието на Докладна записка 07-0440/1224 от 11.03.2021 г. на Зам. Изпълнителния Директора на ДФ Земеделие , на писмото на МЗХГ вх. 07-0400/1224 от 24.02.2021 г., на Протокол 1 Фбл:72706-65, обективиращ резултатите от специализираната теренна проверка по чл. 31а от Наредба 3/17.02.2015 г. и на Доклад за проверка на площи, обективиращ резултатите от извършената на 18.05.2021 г. частична проверка на място, на които се е позовал административния орган, при прилагане разрешението дадено с Тълкувателно Решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. От фактическа страна съставът на АС Варна е установил следното: За кампания 2020 г. по заявление с УИН [номер] е изплатена финансова помощ за подпомагане за парцел БЗС 72709-65-1, с номер по ИСАК 72709-65-1-1, находящ се в землището на с. Тополи, собственост на П. Панайотов, с площ 0,95 ха код култура-222040 (череши), в размер на 1458,40 лева. В резултат на извършена специализирана теренна проверка на място от 30.09.2020 г. е съставен протокол 1 Фбл: 72706-65 (л.181), в който са обективирани констатации, че парцел 72709-65-1-1 с площ 0,95 ха се явява изоставена земеделска земя, поради което и като неизползвана/пустееща земя на основание чл. 4 и чл. 10 от Наредба 2 от 26.03.2018г. е недопустим за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Последвало е писмо от МЗХ, адресирано до изп. директор на фонда, с което последният е уведомен за извършени проверки по реда на Наредбата 3 от 17.02.2015 г. за необходимостта от предприемане на действия по отношение вкл. и на парцел 72709-65-1-1 с основан култура череши , доколкото е констатирано, че състоянието на насажденията не предполага възможност за получаване на добиви или декларираната култура е неналична, като конкретно по отношение на коментирания парцел е вписан резултат млади трайни насаждения . В същия смисъл в съставената докладна записка 07-0400/1224/11.03.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , е посочено, че след извършен анализ на подадената информация, по отношение на площите, посочени в писмо МЗХГ вх. 07-400/1224/24.02.2021 г. и идентифицирани като такива са трайни насаждения, за които е констатирано, че са млади трайни насаждения или неплододаващи трайни насаждения (част от които е именно и процесният парцел), за целите на чл. 31а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. следва да бъдат назначени частични проверки на място, целта на която е предоставяне информация дали растенията са плододаващи или не. Въз основа на Заповед 430560/18.05.2021 г. за извършване на проверка на място, издадена от Началник Отдел Регионален Технически инспекторат, е осъществена специализирана теренна проверка на място, резултатите от която са обективирани в Доклад за проверка на площи с уникален регистрационен номер 430560, редовно връчен на земеделския производител на 27.05.2021 г. Констатациите в него се свеждат до това, че при проверката на място на 18.05.2021 г. е установено, че парцелът не отговаря на критериите за допустимост на Наредба 2 от 15.02.2019 г., съгласно която ТН са допустими за подпомагане при минимум 70 % живи растения, като установените живи растения са млади насаждения, като повечето от тях не са достигнали пълно плододаване , поради което установената култура е 999998-недопустима . Земеделският производител в хода на проверката (това изрично е отразено в Доклада) е приложил писмени обяснения и е представил Заявление до Директора на ОД Земеделие Варна от 19.05.2021 г., Констативен протокол, Протокол за взета проба от ОДБХ Варна от 25.05.2021 г., ДПХО, Фитосанитарно становище от 18.04.2021 г. от Агроном Д. Чавдарова, дневник на стопанството за 2020 г. и 2021 г., констативен протокол от 21.03.2021 г., от които е видно, че в стопанската 2019 г.- 202 0г. последната е била плододаваща, с не толкова големи дръвчета, а до април 2021г. градината е била окосена, поливана и пръскана с био препарати. Посочил е, че са положени всички грижи за поддържането й, след като са изсъхнали голяма част от дръвчетата, в това число изискано е становище от агроном и е изпратено съобщение до БАБХ - Растителна защита и ОД Земеделие - Варна. С писмо от 22.06.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие е уведомил земеделския производител за предстоящото издаване на АУПВ, поради недължимо изплатена сума в размер на 1458, 40 лева, като от своя страна последният е депозирал възражение с приложени към него писмени доказателства декларации ведно с приложени кантарни бележки, дневник за проведени химични обработки и употребени торове от 12.11.2020 г., констативен протокол 003114/12.11.2020 г. на ОДБХ Варна, Констативен протокол 00003159824.03.2021 г. на ОДБХ Варна, Протокол на ОДБХ Варна от 08.06.2021 г., във връзка с установени вредители, Заявление от 19.05.2021 г. с искане за бракуване (л.57 и сл.). Последвало е издаване на индивидуалния административен акт, с който на основание чл. чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9, вр. чл.165 и чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, вр.чл.7, пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) 809/2014г. във връзка със заявление за подпомагане с УИН [номер] от 13.05.2020г., е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г., направление Контрол на почвената ерозия за кампания 2020г. в размер на 1458,40 лева. За изясняването на спора по същество съдът е допуснал съдебно-агротехническа експертиза (САЕ), според която към 22.02.2023г. датата на извършване на огледа, черешовата градина е изкоренена. Вещото лице е посочило, че съобразно ангажираните по делото документи е установено заболяване на насажденията с череши парцел 72709-65-1-1- бактериален пригор (рак), смолотечение. Според заключението не е възможно в процесния период част от овощната градина да е плододаваща, а друга част не. Посочено е, че земеделският производител е предприел всички подходящи действия по отношение на заболелите дръвчета. По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, по която е прието заключение С.д. 8394/02.06.2023г., от което се установява, че при съвместяване на имот БЗС 72709-65-65-1 (парцел 72709-65-1-1 по ИСАК) с цифровия модел на ПИ 053002 по КВС, действало към 19.06.2020г., имот БЗС 72 709-65-1 (парцел 72709-65-1-1-по ИСАК) е идентичен на ПИ 053002 по КВС, действало към 19.06.2020 г. Изслушани са и свидетелските показания, дадени от св. З. Панайотов - баща на производителя Панайотов, от св. Д. Чавдарова - агроном и от св. Неделчев При тази фактическа установеност, съдът е обосновал решаващия извод, че административният орган не е осигурил пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка по случая и че оспореният АУПДВ, макар и формално да съдържа реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, е издаден при нарушено изискване т. 4 от същата правна норма. За вътрешно противоречиви и неразбираеми са приети съображенията на административния орган, поради които е счел като недопустим за подпомагане процесния парцел. Съдът е изложил мотиви, че констатациите, отразени в протокола за специализирана теренна проверка на място от 30.09.2020 г. не кореспондират с тези по Доклада от проверката на място 43560. Посочил е, че констатациите в доклада за проверка на място от 18.05.2021 г. не са в противоречие с разпоредбите на Наредба 2 от 26.03.2018 г., доколкото изискване за установен минимум плододаващи трайни насаждения като критерий за допустимост за подпомагане, не е предвидено в нея. Съдът е кредитирал ангажираните по делото писмени и гласни доказателствени средства досежно обстоятелствата, че през 2021 г. в процесния парцел е имало черешови дръвчета, по които е установено заболяване - бактериален пригор и че към момента черешовата градина е изкоренена. Поради посочените противоречия в констатациите от извършените проверки и неясната воля на административния орган, първостепенният съд е формирал воля за отмяна на АУПДВ. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от състава на съда в касационната жалба не са изложени, а за тях касационната инстанция не следи служебно чл. 218, ал. 2 от АПК. Решението е постановено въз основа на събраните и релевантни писмени доказателства, при правилната им преценка и при обсъждане на становищата на страните и техните възражения, поради което е обосновано. Административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия. Издържан и съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган при упражняване и в рамките на надлежно определените му правомощия съобразно Заповед 03-РД/772/08.03.2023г., с която Изпълнителният Директор на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощия на зам. Изпълнителния Директор на Фонда да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по конкретни плащания. С акта е установена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън случаите, които са основание за налагане на финансови корекции по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕФСУ), на основание чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е издаден АУПДВ по реда на АПК. Именно изпълнителният директор на ДФЗ или оправомощено от него лице, на основание чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП са компетентни да издадат такъв акт. Правилно и законосъобразно първостепенният съд е обосновал решаващия извод, че нито в оспорения акт, нито в останалите книжа по преписката, на които се е позовал административният орган, се съдържат конкретни мотиви относно това на какво фактическо и правно основание е прието, че парцел 72709-65-1-1 е недопустим за подпомагане. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Изложените в процесния АУПДВ фактически и правни основания са вътрешно противоречиви, и не кореспондират със събраните доказателства по делото, както правилно е констатирал съставът на първоинстанционния съд. В писмото на МЗХГ, доклада от проверката и прочие писмени доказателства, към които се препраща в мотивите на оспорения акт е прието, че парцел 72709-65-1-1 е недопустим за подпомагане, но не става ясно въз основа на какви точно фактически и правни установявания е сторен този извод. Визира се Наредба 2 от 15.02.2019 г., но такъв подзаконов нормативен акт не се установява да е приеман в областта на подпомагането на земеделските производители. Всъщност относими са нормите на Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В АУПДВ също не се съдържат никакви правни и конкретни фактически основания, обосноваващи разпоредените с АУПДВ последици. Не става ясно защо процесният парцел е приет за недопустим за подпомагане и на какво основание, предвид ангажираните по делото доказателства, от които се формират противоречиви констатации по отношение на факта дали процесният терен е изоставена земя (относим факт към чл. 10 ал. 2 т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., но при условията визирани в хипотезата на същата правна норма), или повечето от растенията върху него не са достигнали пълно плододаване (което всъщност е и несъотносимо към условията за допустимост), или не е спазено изискването за 70 % живи растения, залегнало в чл. 4, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Поради противоречията в констатациите от проверките и непрецизните и непълни фактически установявания на административния орган и липсата на конкретно посочено правно основание за възприетата недопустимост за подпомагане в акта, не би могло да се обоснове извод за законосъобразност на издадения акт за установяване на публично вземане. Изложеното в неговата съвкупност е било достатъчно основание за отмяна на административния акт, като неправилен поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административно производствените правила (безспорно е нарушено изискването на чл. 36 от АПК) и нарушение на изискването за форма (мотивираност) на тази категория актове, като последица от които се е стигнало и до постановяването му в нарушение на материалния закон. Или обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, а от страна на ответника по касация такава претенция не е заявена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,