Решение № 14954 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2010 г.

Решение № 14954 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Мария Дончева Андреева, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Мария Маринска" с адрес: гр. Пловдив, ул. "Васил Априлов" № 89, ет. 1 за отмяна на влязло в сила решение № 996 от 16.07.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 2064/2008 г. по описа на същия съд. Искателят твърди, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са му станали известни на 15.07.2010 г. и които са релевантни по отношение доставката от "Исая" - ЕООД и правото на данъчен кредит. Към датата на подаването на искането за отмяна се е снабдил и с НА № 143, том III, рег. № 2183, дело № 539/2006 г., който е предмет на представения по делото от "Милкони МГМ" - ЕООД договор за наем. Според искането, налице е и основанието по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на решението. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, след като страна по делото е физическо лице. Не е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Срокът за призоваване за с. з. на 21.04.2009 г. не е спазен. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 996 от 16.07.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 2064/2008 г. Прави се искане молбата за отмяна да бъде разгледана като касационна жалба, ако съдът прецени, че е подадена в срок. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Върховният административен съд, първо отделение счита, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а на невиновна, обективна невъзможност да да се установи истината по време на съдебния процес. Писмените доказателства следва да установяват факти, които са нови, т. е. не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо и същевременно не следва да са възникнали след приключването на устните състезания. Поради това, ако са били известни на страната, е могло да бъдат включени във фактическия материал по делото, тъй като са съществували към деня на приключването на устните състезания. Понеже не са взети предвид от съда, неговото решение е обективно неправилно. Освен това е необходимо страната да не е знаела за тези документи или ако е знаела да не можела да се снабди с тях, ако е положила нормално дължимата грижа за добро водене на делото. НА № 143, том III, рег. № 2183, дело № 539/2006 г. е описан в представения от "Милкони МГМ" - ЕООД на 11.06.2008 г. по данъчната преписка договор за наем от 10.06.2006 г., т. е. той е бил известен на страната и тя е можела да се снабди с него в хода на съдебното производство до приключване на устните състезания. Що се отнася до дневника за продажбите на "Исая" - ЕООД за м. декември 2006 г., по делото е установено, че процесната фактура е включена в него и е отразена в справката-декларация за същия данъчен период, т. е. същият не установява ново обстоятелство. Останалите счетоводни документи на същия доставчик - оборотна ведомост за м. декември 2006 г., главна книга за м. декември 2006 г., извлечение от сметка 702 за извършените продажби за същия период и от сметка 4532 относно начисляването на данъка също са съществували при доставчика и страната е можела да се снабди с тях, ако е положила нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Нещо повече, счетоводството на този доставчик е можело да бъде проверено от вещо лице по назначена ССЕ, ако е била поискана и ако й е била поставена такава задача. Отделно от това, следва да се посочи, че правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от двамата доставчици е отказано, поради непредставянето на доказателства, установяващи реалността на доставките, а не поради неначисляването на данъка. Така представените документи не са от съществено значение за делото, тъй като не касаят основния спорен въпрос. Що се отнася до твърдението, че на доставчика "Исая" - ЕООД е извършена ревизия, приключила с издаването на РА от 18.07.07 г., то същото не е подкрепено с доказателства. Самият РА не е представен, а доколкото е с дата, предхождаща с около 2 години приключването на устните състезания, страната, ако беше положила необходимата грижа за добро водене на делото е можела да се снабди с него или да изиска чрез издаването на съдебно удостоверение издаването на друго от ТД на НАП - Бургас относно наличието или липсата на такъв РА. Самият РА, дори и да е налице такъв, не може да установи реалността на доставката. По отношение на твърдяната нередовност на призоваването. С оспорения пред първоинстанционния съд РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, по които получател е ЕТ "Мария Маринска". Това, че в РА е посочено физическото лице, осъществяващо търговска дейност като ЕТ, не означава, че страна-жалбоподател по делото не е търговецът е физическото лице. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК, мястото на връчване на търговец или юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Служебно съдът е изискал удостоверение от ПОС по ф. д. № 2420/99 г., приложено на л. 169. Същото е с дата 12.02.99 г. и в него е посочен адрес: бул. "Васил Априлов" № 89, ет. 1, ап. 2. На посочения адрес страната не е открита и в хода на ревизията за връчване на решението на директора на дирекция "ОУИ", като с протокол е констатирано, че няма офис на фирма на този адрес, нито може да бъде открито лицето Мария Маринска. В хода на съдебното производство нито една призовка не е била редовно връчена на посочения адрес, тъй като никой не е открит на него. Дори при връчването на призовките за касационното обжалване, е установено по сведение на трето лице, че няма офис на фирма на този адрес и че лицето Мария Маринска не живее на него. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Освен това, служебно е изискал данни и за настоящ и постоянен адрес на физическото лице, като призовки са връчвани и на този адрес, а именно: ул. "Дръзки " № 15. На същите е отбелязано, че лицето не живее на него от години, а живее в провинцията. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК има предвид наличието на данни, че търговецът или юридическото лице се намират на адреса по регистрацията си, но няма достъп до канцеларията им или не е открито лице, което да получи призовката. При тези данни не може да се приеме за основателен доводът, че не е спазен срокът за призоваване за с. з. на 21.04.2009 г. и че е страната е била лишена от възможност да участва в делото, поради нарушаване на съответните правила. С оглед на изложеното, искането за отмяна като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е и искането да бъде разгледана молбата за отмяна като касационна жалба, ако съдът приеме, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, тъй като този срок не е спазен. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,