Решение № 338 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор Пътна полиция (ПП) в отдел Охранителна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Силистра, срещу Решение 101 от 30.11.2022 г. на Административен съд (АС) - Силистра по адм. дело 236/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил отказа за промяна на регистрацията, зачисляване в региона и промяна на собственост на лек автомобил марка Мерцедес , модел МЛ 270 ЦДИ с peг. [рег. номер] и номер на рама със символи: [номер], постановен по Заявление 211099011826/04.11.2021 г. на Д. Добрев от гр. Силистра, обективиран в Писмо 342000-21141/15.11.2021 г. на началника на сектор ПП в ОДМВР - Силистра. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че мотивите на съда са противоречиви. Сочи, че съдът е приел, че органът се е произнесъл по същество на заявеното искане за промяна в регистрацията на процесния автомобил, без да съобрази, че по същото искане вече е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, но не е взел под внимание, че в самото писмо органът изчерпателно е посочил именно всичко това. Счита, че само по себе си, процесното писмо, дори и да не съдържа наименование и текст за недопустимост на повторно подаденото заявление и текст за прекратяване на административното производство, то именно по своя смисъл писмото има точно това значение и не съставлява произнасяне от административния орган по същество на подаденото заявление съдържащо искане за извършване на пререгистрация. Според касатора дори следва да се приеме, че точно с посочването на факта, че по спора има влязло вече в сила съдебно решение, то само по себе си съставлява едно прекратяване на производството без органа да се е произнесъл по същество дали може или не да се извърши пререгистрация на автомобила. Излага, че както съдът сам е посочил, правото на собственост на жалбоподателя не е било основание за постановяването на първоначалния отказ за пререгистрация, т. е. установяването му стои извън релевантните за преценка обстоятелства от органа. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски по представен списък. Постъпила е и касационна жалба от Д. Добрев срещу Решение 15 от 09.01.2023 г. на АС - Силистра по адм. дело 236/2021 г., с което съдът е отхвърлил искането му за допълване на Решение 101 от 30.11.2022 г., постановено по същото дело. Касаторът Добрев счита обжалваното допълнително решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по отношение на заявения предмет на правния спор, в Решение 101 от 30.11.2022 г. е налице един единствен (отхвърлителен) диспозитив, а петитумите, заявени с първоначалната жалба срещу оспорения акт нито са отхвърлени, нито са уважени. Счита, че с отказа от произнасяне, формиран с допълнителното решение, съдът повторно е формирал отказ от произнасяне по предмет на правен спор, с който е допустимо и валидно сезиран. Според касатора съдът, с първоначално постановеното решение се позовава на влязло в сила решение на АС - Силистра, поради което приема, че органът по пререгистрация, изначално не е следвало да се произнася, поради влезлия в сила съдебен акт, но така конструирано, вътрешното убеждение на съда противоречи на чл. 177, ал. 2 АПК и е следвало да констатира нищожност на акта и на основание чл.173, ал.1 АПК, да реши делото по същество, или на основание 173, ал. 2 АПК да изпрати преписката на компетентния административен орган, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Сочи, че с Определение 8542/05.10.2022 г. по адм. дело 8507/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), по повод незаконосъобразното прекратяване на производството, по адм. дело 236/2021 г., са дадени задължителни указания, по кои въпроси новият състав следва да се произнесе. Счита, че АС - Силистра не се е произнесъл по съществото на спора, в съответствие със задължителните указания на ВАС, поради което именно е подадена молбата по чл. 176, ал. 1 АПК. Сочи, че съдът, в противоречие с чл. 224 АПК, не само, че не се произнесъл по същество, но и с допълнителното решение е приел, че не следва да се произнася по съществото на спора. Прави искане Решение 15 от 09.01.2023 г. да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, със задължителни указания за допълване на Решение 101 от 30.11.2022 г., с връщане на преписката на компетентния административен орган съгласно исканията заложени с молбата за допълване. Претендира разноски по делото по представен списък. Касаторът се представлява от адв. А. Бурмов, Адвокатска колегия Силистра. Ответникът по касационната жалба на Д. Добрев началникът на сектор ПП в ОДМВР - Силистра, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че отправеното искане за допълване на решението на практика цели пререшаване на спора по същество, тъй като се претендира осъществяване на правни последици от акта обратни на тези, които съдът е постановил. В този смисъл счита, че искането излиза извън предметния обхват на чл. 176 АПК, поради което се явява неоснователно и съдът правилно с допълнителното си Решение 15 от 09.01.2023 г. го е отхвърлил. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора Добрев разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на началника на сектор ПП в ОДМВР Силистра и основателност на жалбата на Д. Добрев. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваните решения, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими подадени са в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. За да се произнесе по съществото на спора настоящия състав съобрази следното: От фактическа страна е установено, че: На 14.09.2010 г., в сектор ПП при ОДМВР - Силистра, Добрев е подал Заявление 101099007703, за промяна на регистрацията, зачисляване в региона и промяна собственост, на лек автомобил, марка Мерцедес , модел МЛ 270 ЦДИ с рег.[рег. номер], рама: [номер]. При извършената идентификация на автомобила, на 15.09.2010 г. е установена механична интервенция върху символите, определящи идентификационния номер на МПС. Във връзка с това е издадена Заповед 711 от 26.10.2011 г. от началника на сектор ПП при ОДМВР - Силистра за отказ от регистрация, която е обжалвана пред Административен съд - Силистра. С Решение 177 от 11.01.2011 г. по адм. дело 245/2011 г. Административен съд - Силистра е отхвърлил подадената жалба. Образувано е и досъдебно производство (ДП) 323/2010 г. по описа на ОДМВР - Силистра, пр. пр. 2756/2010 г. по описа на Районна прокуратура (РП) -Силистра. На 17.01.2011 г., автомобилът на Добрев е върнат от разследващ полицай, но досъдебното производство е спряно с Решение 20137974 от 14.06.2021 г. на Софийски районен съд (СРС). Впоследствие материалите по ДП 323/2010 г. са изпратени в РП - Разград за продължаване на разследването относно получени данни за документно престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). По указание на Апелативна прокуратура - Варна, дадено с постановление от 03.12.2015 г. по пр. пр. 1330/2015 г. и по молба на Добрев в РП - Силистра е била образувана нова преписка, по която да се произнесе относно наличието или липсата на данни за извършено престъпление по чл.345а НК. С постановление от 02.02.2016 г. РП - Силистра е отделила от преписка с 2756/2010 г. по описа на РП - Силистра, материалите в отделена преписка 139/2016 г. по описа на РП - Силистра и със същото постановление е образувала ДП срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.345а НК. На 02.02.2016 г. отново Добрев е представил в сектор ПП при ОДМВР -Силистра процесния автомобил, за регистрация. Отново е заведено ДП, 70/2016 г. по чл.345а, ал.1 НК, като в хода на разследването отново е установено, че в областта на номера на рамата има извършени интервенции и е набит нов номер на рама: [номер], за които символи се установило, че със същите е регистриран лек автомобил, марка Мерцедес с рег. [рег. номер], обявен за издирване от ГДНП на 27.11.2008 г. по описа на Четвърто Районно управление (РУ) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - София. Причината за издирването е, че същият е предмет на престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. С постановление на РП - Силистра с изх.139/16 от 15.10.2021 г., в което е визирано и Решение 20137974 от 14.06.2021 г. на Софийски районен съд (СРС), влязло в сила на 09.07.2021 г., в хода на разследването не е установена идентичност между процесния автомобил марка Мерцедес , модел МЛ 270 ЦДИ с рег. [рег. номер], рама: [номер] и лек автомобил марка Мерцедес , модел МЛ 270 ЦДИ с рег. [рег. номер], рама: [номер], обявен за издирване, като единствените данни, които съответстват, са марката, моделът и цветът на двата автомобила. Вещите лица по делото са дали заключение, че не е възможно установяването на първоначално набития номер на рамата на лек автомобил Мерцедес , модел МЛ 270 ЦДИ с рег. [рег. номер], номер на paмa: [номер], с която първоначално е бил регистриран автомобилът, видно от копие на СРМПС [номер], издадено от сектор ПП при ОДМВР - Стара Загора. В хода на назначената съдебно-техническа експертиза е било установено, че идентификационният номер на лек автомобил, марка Мерцедес , модел МЛ 270 ЦДИ с рег. [рег. номер], рама: [номер], не е автентичен, налице е преправка на автентичния такъв, чрез механично заличаване на знаците от всички позиции и набиване на тяхно място на нови цифри и букви, отговарящи на издирвания. Позовавайки се на факта, че предвидената в закона давност за извършено престъпление по чл. 345а, ал.1 НК е изтекла, видно от Постановление с изх. 139/16 от 15.10.2021 г., РП - Силистра е възложила на водещия разследването да бъде върнат автомобилът на Добрев. На 04.11.2021 г. Д. Добрев е подал ново Заявление 211099011826. На 15.11.2021 г. с Акт 342000-21141, началникът на сектор ПП в ОДМВР - Силистра е уведомил заявителя, че не следва да извърши промяна на регистрацията, зачисляване в региона и промяна собственост, на представения лек автомобил марка Мерцедес , модел МЛ 270 ЦДИ с рег. [рег. номер] и номер на рама със символи: [номер], с които е бил, първоначално, регистриран. На основание чл. 143, ал.1 и ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 7 от Наредба 1-45/2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет и спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (Наредба 1-45/2000 г.), началникът на сектор ПП при ОДМВР Силистра е приел, че в конкретния случай, не са налице и основания да се приложи Наредба 8121з-1 от 02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на ППС, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС (Наредба 8121з-1 от 02.01.2018 г.), тъй като, съгласно чл. 6 от същата наредба: На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено . Така постановеният акт е обжалван от Добрев пред АС - Силистра. Образуваното производство по адм. дело 236/2021 г. е прекратено като недопустимо с мотива, че оспореното писмо има указателен характер и въпросът относно основателността на искането за пререгистрация на процесния автомобил е бил разрешен между страните в производството по адм. дело 245/2011 г. на АС - Силистра. С Определение 8542 от 05.10.2022 г., по адм. дело 8507/2022 г. на ВАС, прекратителното определение е отменено и делото е върнато на АС - Силистра със задължителни указания за разглеждане на жалбата срещу постановения с оспореното писмо отказ за извършване на пререгистрация на автомобила след промяна на собствеността му. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ, макар и постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при съобразяване с процесуалните правила, е незаконосъобразен поради допуснато нарушение на материалния закон. Приел е, че органът се е произнесъл по същество на заявеното искане за промяна в регистрацията на процесния автомобил, без да съобрази, че по същото искане вече е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, който акт е бил потвърден изцяло при обжалването му по съдебен ред в производството по адм. дело 245/2011 г. Според съда новите обстоятелства, на които жалбоподателят се позовава, за да поиска отново пререгистрация на същия автомобил, са свързани с влизане в сила на съдебното решение по гр. дело 70208/2018 г. на СРС, водено между жалбоподателя и Уникредит Лизинг ЕАД, с което жалбоподателят е признат за собственик на процесния автомобил. АС - Силистра е приел, че правото на собственост на жалбоподателя не е било основание за постановяването на първоначалния отказ за пререгистрация, т. е. установяването му стои извън релевантните за преценка обстоятелства от органа, а освен това, както в производството по постановяването на първоначалния отказ, така и в производството по гр. д. 70208/2018 г. на СРС жалбоподателят се е легитимирал с един и същ титул за собственост - договор за покупко-продажба на МПС от 13. 09. 2010 г., т. е. не е налице ново основание за придобиване на собствеността, въз основа на което да се търси нова пререгистрация и да се счете, че е налице основание за преразглеждане на искането. Обосновал е извод, че предвид наличието на предходен отказ, органът не е следвало изобщо да разглежда заявлението по същество, а е следвало да прекрати производството. Въз основа на изложеното с Решение 101 от 30.11.2022 г. АС Силистра, е направил извод за незаконосъобразност на оспорения отказ и го е отменил. В срока за обжалване на решението е постъпило искане от Д. Добрев за допълване на постановеното съдебно решение на основание чл. 176 АПК. Претендирано е допълване на диспозитива на решението с изпращане на преписката на компетентния административен орган и задължителни указания във връзка с извършване на действия по възстановяването на идентификационния номер на автомобила и последващата му пререгистрация. С Решение 15 от 09.01.2023 г. искането за допълване е отхвърлено, като съдът е приел, че обхватът на съдебна проверка е изчерпан и констатираната недопустимост на административното производство налага отмяна на постановения в него акт. Приел е, че в случая е налице изначална пречка за пререшаване на същия въпрос, респ. липса на основание за изпращане на преписката за ново произнасяне на органа, тъй като незаконосъобразността на акта реално се корени в самото разглеждане на искането и на постановяване на решение по него. Според съда с отправеното искане за допълване на решението на практика се цели пререшаване на спора по същество, тъй като се претендира осъществяване на правни последици от акта обратни на тези, които съдът е постановил. Обоснован е извод, че искането излиза извън предметния обхват на чл. 176 АПК, поради което е отхвърлено като неоснователно. Решение 101 от 30.11.2022 г. е правилно като краен резултат, а Решение 15 от 09.01.2023 г. е неправилно. Нормативната рамка на регистрацията на превозните средства е регламентирана в следните нормативни актове: Закона за движението по пътищата, Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и Наредба 8121 з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 5 от Наредба І-45 от 2000 г. превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. Съгласно чл. 7 от същата Наредба, превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство в нормативно установените хипотези. Съгласно чл. 3 от Наредба 8121з-1 от 2018 г., възстановяването на идентификационен номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху рамата (купето или шасито) на ППС. Според чл. 5, т. 1 и чл. 6 от същата наредба, на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред. На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено. Спорни по делото са въпросът за съдържанието на подаденото заявление предмет на постановения акт и съответно въпросът за законосъобразността на последния. На първо място, видно от съдържанието на оспорения акт на началника на сектор ПП при ОДМВР Силистра, след подробно изложение на фактите, и пресъздаване на разпоредбите на чл. 143, ал.1 и 3 ЗДвП и чл. 7 от Наредба 1-45/2000 г., приема, че в конкретния случай, не са налице и основания да се приложи Наредба 8121з-1/02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на ППС, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС, тъй като, съгласно чл. 6 от същата наредба: На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено . Въз основа на горното уведомява заявителя, че не следва да извърши промяна на регистрацията, зачисляване в региона и промяна собственост , на процесния лек автомобил. Видно от изложеното, основателни са доводите на касатора Добрев, че по същество с оспорения акт са постановени два отказа отказ за пререгистрация на МПС и отказ за възстановяване на идентификационен номер. На следващо място, видно от доказателствата по делото, подаденото от Добрев Заявление 211099011826 от 04.11.2021 г., инициирало процесното административно производство, не е приложено към административната преписка. Първоинстанционният съд е изискал същото от административния орган, но видно от постъпилите в отговор молби от 10.02.2022 г. (л. 50) и от 16.02.2022 г. (л. 56) и дадените пояснения от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание от 10.02.2022 г., същото не е част от административната преписка, тъй като се съхранява в заявителя и се предава в сектор Пътна полиция едва след извършване на регистрацията . При безспорно констатираната липса на подаденото заявление, проверката на законосъобразността на постановения отказ е невъзможна. Липсата на сезиращия административното производство документ препятства възможността за проверка на постановения акт, тъй като не е изяснен предметът, респ. обхватът на поисканата административна услуга. А видно от становищата на страните именно това е един от основните спорни въпроси. Доводите на ответника за установена практика по движение на заявленията за регистрация и връщането им на заявителите, първо не са подкрепени с никакви нормативни или вътрешни правила, за да се приеме за законосъобразна, второ противоречи на приложените по делото Вътрешни правила за документооборота на МВР, както и на публично достъпните на интернет страницата на ОДМВР Силистра Вътрешни правила за организация на административното обслужване в ОДМВР Силистра и трето по никакъв начин не отговаря на въпроса как административният орган постановява отказ при липса на сезиращ документ. С оглед изложеното оспореният административен акт правилно е отменен като незаконосъобразен, но неправилно съдът е отхвърлил искането за допълване на постановеното решение. Решението следва да бъде допълнено като се върне преписката на административния орган за установяване на съдържанието на подаденото заявление. За целта, при липсата му в административната преписка, органът следва да изиска изясняване на волята на заявителя, като изиска и съответната дължима държавна такса (която твърди, че не е внесена), след което, ако установи заявена административна услуга по възстановяване на идентификационен номер, с оглед установеното подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер на МПС, органът следва да изпълни процедурата по реда указан в Наредба 81213-1 от 02.01.2018 г. Съответно ако случаят попада в някоя от хипотезите на чл. 5 от Наредба 8121з-1 от 2018 г. и компетентният административен орган постанови възстановяване на номера, ще бъдат налице нови обстоятелства във връзка с евентуално подаденото от Добрев искане за регистрация. За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, но ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният превозното средство се регистрира. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер. Установяването на номера е предпоставка за неговото възстановяване, като установяването се осъществява чрез цялостна преценка на всички релевантни и годни за установяване на номера доказателства. Вярно е, че поставеният на шасито, рамата или друг подобен елемент идентификационен код чрез набиване или щамповане е най-сигурното доказателство за идентификация на превозното средство, но в хипотези като настоящата установяването на автентичния номер, ако съществуват други, достатъчно надеждни източни на информация за номера, следва да бъде установен чрез тях и възстановен. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден подправен, заличен или повреден номер установяването следва да бъде направено. Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба I-45 дефинира, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. С оглед изложеното доводите на касатора началник на сектор ПП към ОДМВР Силистра са неоснователни, а тези на касаторът Д. Добрев основателни. Решение 15 от 09.01.2023 г. следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде допълнено Решение 101 от 30.11.2022 г. в указания горе смисъл. Решение 101 от 30.11.2022 г. е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от Добрев искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи юридическото лице, в чиято структура е административният орган, да заплати на Добрев направените пред касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 1 000,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.01.2023 г. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е в предвидения съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд