Решение № 387 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2009 г.

Решение № 387 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Ц. И. М. е подала касационна жалба срещу решение № 313 от 2.01.2008 г., постановено по гр. д. № 330 от 2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 165 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Габровския районен съд. Подържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано. Ответниците община "., М. Х. И., Е. т. "С" не са взели становище. Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за нея и в едномесечния срок, предвиден с разпоредбата на чл. 218в, ал. 3 ГПК (отм.). Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Габровския окръжен съд е отхвърлил предявените от касаторката и М. Х. И. против община "., Е. т. "С" иск по чл. 108 ЗС за дворно място с площ от 420 кв. м., съставляващо им. пл. № 5747а и алтернативно предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 920 лева, представляващо равностойността на имота по неговата пазарна стойност. Последният иск е недопустим, тъй като възможност за присъждане на обезщетение за недвижим имот, несъществуващ към датата на реституцията е създадена по административен ред по ЗОСОИ и не може да се претендира по пътя на общото гражданско производство. Приел е, че ищците не са доказали правото си на собственост по реда на пълното и главно доказване върху ревандикираният терен. По делото е било установено, че ищците касаторки са наследници на И. К. Д. /у-ние № 2* от 23.05.2006 г./, починал на 25.02.1975 г. и И. И. П. / у-ние № 2* от 23.05.2006 г. /, поч. на 2.08.1966 г., които са били собственици на СД"У", гр. Г.. Съдружниците имат и други наследници, които не са предявили искова молба. Това търговско дружество е национализирано по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия. Национализацията е извършена по съставения нарочен баланс на дружеството, в който е отбелязано дворното място от 550 кв. м. и изградените постройките на фабриката. Фабриката е била построена в терен за който се представя н. а. № 1* т. 02, рег. № 9* н. д. № 380 от 1937 г., установяващ собственост на трето лице П. И. П.. В баланса празното дворно място с площ от 550 кв. м. не е било индивидуализирано, но от начина на изброяването на "постоянното" имущество на събирателното дружество следва да се направи извод, че мястото и сградите са свързани. В акта за държавна собственост № от 30.12.1962 г. не е било вписано мястото с площ от 550 кв. м. като свободна площ, но е отразен терена върху които са изградени сградите. Назначените единична и тройна техническа експертизи установяват, че терена върху който е била реализирана фабриката е бил с площ от 550 кв. м. като в нея се включват и застроените площи на отделните стопански сгради. При тези данни е направен извода, че ищците не са установили да притежават и друг имот извън този по акта за държавна собственост, нито пък са индивидуализирали претендираният от тях недвижим имот със съответните идентификационни данни, които да са валидни и към настоящия момент. От анализа на раздел "А", т. I "П" от Нарочния баланс, изготвен на 18.11.1948 г. се вижда, че събирателното дружество е притежавало земя с площ от 550 кв. м. и 4 бр. сгради. В последствие с акт № 2* от 30.12.1962 г. са актувани също четири броя сгради и терена върху която са застроени с площ от 466 кв. м. Следователно и двата документа имат предвид един и същ терен, върху който е била изградена тъкачната фабрика. С влизането в сила на ЗВСВОНИ този имот е бил възстановен по силата на закона в имуществената сфера на наследниците на лицата И. Д. и И. П. и е бил деактуван със заповед № 1* от 23.07.1992 г., която има декларативно значение. В посочените документи липсва информация, че от фабриката е било отчуждено и друго място. Впоследствие ищците и другите наследници са продали имота на третия ответник ЕТ "С" с н. а. № 33, т. 02, рег. № 4* н. д. № 182 от 7.10.2002 г. Липсата на конкретизация на претенцията не позволява да се направи извод относно обстоятелството ответниците упражняват ли фактическа власт и на какво основание и върху какъв имот, извън този който е описан по-горе. Всичко изложена налага заключение, че решението е правилно и касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.