Решение № 14052 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2017 г.

Решение № 14052 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Р. и Е. Д. Р., чрез проц. им представител адв. В. Х. Т. - Б., против решение № 407/16.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2803/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. М. Д. и А. М. Д., съсобственици на УПИ [номер], кв. 18, по плана на [населено място], против заповед № ДК-10-ЮЦР-08 от 17.02.2012 г. на началника на ЗДНСК-ЮЦР, с която е отменено разрешение за строеж (РС) № 68/2.08.2011 г. С процесната заповед РС е отменено в часта "плътна ограда по вътрешната регулация с височина до 2. 20 м от по-ниския терен между УПИ [номер] и УПИ-[номер], кв. 18, по плана на [населено място]". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обжалваният съдебен акт е постановен след връщане на делото със задължителни указания по чл. 224 АПК. Не е засегнат от пороци. При установените по правилата на доказване в чл. 170 АПК факти, в т. ч. СТЕ, и анализ на релевантната правна уредба – чл. 48, ал. 3 и 4 ЗУТ, са изведени обосновани заключения за незаконосъобразност на издадената от началника на РДНСК заповед. В хода на служебната проверка, съобразно насоките на ВАС за преценка на валидността и законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му, решаващият състав е стигнал до извод, че процесната заповед е издадена по искане на лица, без право на жалба. Не се представят доказателства, които да оборят тези заключения и да променят изхода на спора. Решаващият съд, след като е установил, че дворищната регулация между УПИ [номер] и УПИ-[номер] е приложена с договор за съдебна делба от 8.05.1970 г. по гр. д. № 1517/1970 г., вписана, и че съобразно РС № 68 е предвидено процесната ограда да бъде разположена изцяло в УПИ [номер], както и че по дължината й няма разположени други жилища, в която връзка не е бил налице въпросът да се изследват разстоянията по чл. 48, ал. 3 ЗУТ - е стигнал до законосъобразния извод, че Р. и Р. не са притежавали активна процесуална легитимация, поради което неправилно административният орган се е произнесъл по недопустима жалба. В тази връзка правилно АС Пловдив е отменил заповедта на РДНСК-ЮЦР относно отмяна на РС/2.08.2011 г. в часта "плътна ограда по вътрешната регулация с височина до 2. 20 м от по-ниския терен между УПИ [номер] и УПИ-[номер], кв. 18, по плана на [населено място]". Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответницата С. Д. следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски за един адвокат от 600 лева, доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав