Решение № 12506 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Я. С. чрез адв.Д. Димитров от АК-Русе срещу решение 1662/23.05.2024 год. постановено по адм. дело 211/2024 год. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед 18-РДОС-0018/16.02.2024 год. на директора на РДСП Русе. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на нормата на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът К. Р. Я. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът директорът на РДСП Русе чрез ст.юрисконсулт Благоев в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед 18-РДОС-0018/16.02.2024 год. на директора на РДСП Русе, с която е наредено детето К. Р. Я. да бъде вписана в Регистъра на деца за пълно осиновяване воден и съхраняван в РДСП Русе. Изложени са мотиви, съобразно които при приложението на нормата на чл. 84, ал. 2 от СК за да се постанови вписване на дете в регистъра за пълно осиновяване, следва да са налице кумулативно предвидените предпоставки: детето да е настанено в приемно семейство, родителят да не е поискал прекратяване на настаняването в 6 месечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК, който започва да тече от датата на настаняването по административен ред и родителят без основателни причини не е поискал прекратяване на настаняването или промяна в мярката за закрила, с цел отглеждане на детето в семейна среда. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира оспорената заповед за материално законосъобразна. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба Административен съд Русе извежда, че към момента на издаване на процесната заповед са били изпълнени всички условия предвидени в СК за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване детето е настанено в приемно семейство, в 6 месечен срок от датата на настаняването по административен ред родителят не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейството на роднини или близки по реда на ЗЗДет, за това да липсва основателна причина и интересите на детето да налагат вписването му в регистъра. Първоинстанционният съд приема, че със заповед ЗД/Д-Р-Б-054/21.07.2017 год. на директора на ДСП Две могили по отношение на детето К. е предприета мярка за закрила-настаняване в професионално приемно семейство на Е. Д. И. и В. С. И.; с решение 184/18.10.2017 год. постановено по гр.д. 846/2017 год. по описа на Районен съд Бяла детето е настанено и по съдебен ред в това професионално семейство; с решение 259/09.12.2019 год. постановено по гр.д. 871/2019 год. по описа на Районен съд Бяла детето К. е настанено по реда на чл.28 от ЗЗДет в друго професионално приемно семейство, а именно на С. И. А. и А. Й. Х., където тя живее заедно с брат си Я. към датата на издаване на процесната заповед; от 21.07.2017 год. в 6 месечния срок по чл.93, ал.2 от СК, който е изтекъл на 21.01.2018 год. майката не е поискала прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и неговото връщане или не е поискала промяна на мярката за закрила в такава по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет-настаняване на детето в семейството на роднини или близки; майката не е поискала прекратяване на настаняването или промяна на мярката и към момента на приключване на устните състезания по делото; не е налице основателна причина майката да не направи такова искане в такъв продължителен период от време. Съдът приема, че Я. е уведомена за разпоредбите на СК, съгласно които ако не поиска прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и неговото връщане или не поиска промяна на мярката за закрила в 6 месечен срок от датата на настаняване по административен ред на детето, то детето ще бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване и въпреки уведомяването и без основателна причина не е поискала това. На последно място първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена и в съответствие с целта на закона при спазване на интересите на детето. Позовал се е на представените по преписката декларации от детето К. от 01.01.2024 год. видно, от която тя декларира, че желае да бъде осиновена защото искам да имам семейство, което да ме обича и подкрепя и от 01.03.2024 год., съгласно която желая да бъда осиновена, няма промяна в моето желание Заявеното в тези декларации е потвърдено и в съдебно заседание проведено на 30.04.2024 год. Съдът е изложил и мотиви относно липсата на родителски капацитет у майката като е зачел усилията и за подобряване на отношенията между нея и детето, но е направил извод, че въпреки тях майката няма нужния интелектуален и възпитателен капацитет да се грижи за детето. Върховният административен съд шесто отделение намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Административен съд Русе не е установил правилно фактическата обстановка по делото в следствие, на което са изведени неправилни правни изводи. Фактическите установявания на съда не отговарят на събраните по делото доказателства. На първо място не отговаря на действителното фактическо положение приетото от първоинстанционния съд, че до момента на приключване на устните състезания майката не е поискала прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и неговото връщане или не е поискала промяна на мярката за закрила. Видно от приложено на л.79 от делото писмо от Р. Я. С. от 23.08.2022 год. майката е направила искане децата и К. Р. Я. и Я. Р. Я. да бъдат реинтегрирани в семейството. Видно от писмо изх. ДП/Д-Р-Б/181-002/30.08.2022 год. /л.79 гръб/ директорката на ДСП Две могили е запозната със същото, както и със желанието на майката за ползване на краткосрочна социална услуга Подкрепа и консултиране на семейства в общността оценяване на родителски капацитет. Реинтеграция в биологичното семейство на деца настанени в алтернативна грижа/настанени в резидентни услуги и в приемни семейства. За целта на С. са издадени две направления за ползване на услуги към Център за обществена подкрепа Борово. На второ място не отговаря на действителното фактическо положение приетото от съда, че Р. С. е запозната с неблагоприятните последици от собственото си бездействие. Съдът се позовава на заповед ЗД/Д-Р-Б-054/21.07.2017 год. на директора на дирекция Социално подпомагане Бяла, в която дословно бил цитиран текстът на чл.93, ал.2 и ал.3 от СК, съгласно който осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Действително тази заповед е част от административната преписка, но по делото няма данни същата да е връчена на оспорващата. В следствие на така установеното от настоящия съд въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства изводите на административния съд се преценяват като неправилни. Процесната заповед е издадена на основание чл.84, ал.2 от СК, съгласно който когато детето, чиито родители не са дали съгласие за пълно осиновяване, е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, директорът на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 издава заповед за вписване на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1 и я изпраща чрез регионалната дирекция за социално подпомагане до Министерството на труда и социалната политика, а съгласно чл.93, ал.2 от СК осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Действително по делото е установено, че в 6 месечния срок от датата на настаняване на детето по административен ред /21.07.2017 год./ майката не е поискала прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и неговото връщане или не е поискала промяна на мярката за закрила. Този срок е пропуснат от майката. Възможно е това да е станало и поради факта, че както бе посочено по-горе заповедта, с която първоначално детето К. е било настанено в приемно семейство, а именно заповед ЗД/Д-Р-Б-054/21.07.2017 год. на директора на дирекция Социално подпомагане Бяла не е връчена на оспорващата и същата не е запозната с правните последици от изтичането на този шест месечен срок. По делото не са налице данни тази заповед да е редовно връчена на С.. Не са налице и данни органът изрично писмено да е уведомил С. за правните последици от приложението на чл.84, ал.2 от СК. По делото са налице писмени доказателства за проведени срещи от екипно обсъждане на случая на детето К. проведени съответно на 23.11.2017 год., 22.02.2018 год., 19.04.2018 год., 17.05.2018 год., 18.07.2018 год. и 22.08.2018, на които е присъствала майката, но в нито един от протоколите от тези срещи майката не е уведомена за последиците от пропускането на 6 месечния срок. Р. С. е уведомена едва на 07.03.2024 год. С оглед на гореизложеното се налага извода, че не е налице едва от материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната пред първата инстанция заповед, тъй като майката е поискала реинтеграция на детето в биологичното му семейство. Действително това е станало след определения в закона срок, но причина за това е неуведомяването от страна на административния орган на лицето за последствията от неспазването на този 6 месечен срок. Следва да се отбележи, че въпреки подаденото от майката заявление за реинтеграция на децата до директора на ДСП Бяла на 23.08.2022 год. и изричното уведомяване за това на директора на ДСП Две могили, както и ползването от страна на майката на краткосрочна социална услуга Подкрепа и консултиране на семейства в общността оценяване на родителски капацитет. Реинтеграция в биологичното семейство на деца настанени в алтернативна грижа/настанени в резидентни услуги и в приемни семейства, именно директорът на ДСП Две могили прави предложение за вписване в Регистъра на деца за пълно осиновяване на детето К.. Що се касае до представените от детето декларации, че желае да бъде осиновено, съдът намира, че същите са неотносими към спора относно законосъобразността на процесната заповед предвид факта, че детето към момента на попълването им е непълнолетно, а както и поради факта, че законът не предвижда като предпоставка за издаване на заповед по чл.84, ал.2 от СК наличието на съгласие от страна на детето. Не могат да се споделят изводите на първоинстанционния съд, че липсата на родителски и интелектуален капацитет на майката е предпоставка за вписване на детето и в регистъра на деца за пълно осиновяване. Както бе посочено по-горе предпоставките за това са изчерпателно изброени в чл.93, ал.2 от СК и в процесния случай същите не са налице. В тази връзка следва да се отбележат не малките усилия, които майката полага за да се вижда с децата си, ползва направления за социална услуга за повишаване на родителския си капацитет с цел реинтеграция на децата в биологичното семейство. Тази информация е отразена в доклад изготвен от Център за обществена подкрепа гр.Борово от 25.09.2023 год., съгласно който майката заявява желание да отглежда детето К. заедно с останалите деца в биологичната и семейна среда. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на ВАС намира, че Заповед 18-РДОС-0018/16.02.2024 год. на директора на РДСП Русе е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на целта на закона, съгласно който най-добрият интерес на детето е да се отглежда в семейна среда като усилията на административните органи следва да се насочени към оказване на необходимата помощ на майката с оглед заявеното от нея желание за реинтеграция на децата. Касационната жалба е основателна с оглед наличието на касационно основание по чл.209, т.3 от АПК-неправилно приложение на материалния закон, поради което същата следва да се уважи. Решението на административния съд следва да се отмени като се отмени и обжалвана заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,