Решение № 13379 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Сърбия" 2014-2020 г. (Програмата) срещу Решение 723 от 23.05.2025 г. на Административен съд София-област по административно дело 698/2023 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение РД-02-14-502 от 24.04.2023 г. на ръководителя на УО на Програмата, с което на Община Сливница е определена финансова корекция в размер 100 % от допустимите разходи по Договор СВ007.2.31.131-РР2-02/09.12.2020 с изпълнител Авто Инженеринг Холдинг Груп ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, /ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (EC) 223/2014 и (EC) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) и чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление , квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление . Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновава довода си за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила с липсата на указание към ответника в първоинстанционното производство да представи доказателства за участието на партньора в производството по издаването на оспорвания административен акт. В тази връзка представя към касационната жалба писмено доказателство писмо до кмета на Община Майданпек, Република Сърбия за възстановяване на недопустим разход от ПП2 Община Сливница по проект СВ007.2.31.121, към което е било приложено решението за финансова корекция. Счита, че този пропуск е довел до непълно установяване на относимите факти и неправилни правни изводи на съда. Касаторът анализирайки, нормативната уредба на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег ИПП България - Сърбия" 2014-2020 г. заключа, че ръководителят на УО има правомощието да установява нередност, допусната от бенефициери с местонахождение на територията на Република България, и съответно да определя финансова корекция, както и че ролята на водещия бенефициер/партньор е по-скоро представителна и административна, и цели обобщаване на данните/документите при отчитане на проектите. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че партньора по проекта Община Сливница е недопустим адресат на акта за определяне на финансова корекция като се позовава на изричен текст от споразумението за партньорство от 19.04.2018 г. сключено между водещия партньор по проекта - Община Майданпек, Република Сърбия и Община Сливница като партньор 2, който също не е анализиран от съда. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Община Сливница, алтернативно ако касационната инстанция прецени, че спорът не е изяснен от фактическа страна да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд със съответните указания. Претендира и присъждането на разноски за две инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Община Сливница, не ангажира становище и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 30.08.2019 г. между Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ ИПП България Сърбия" 2014-2020 и Община Майданпек, Република Сърбия водещ партньор, е сключен Договор за субсидия РД-02-29-230, за изпълнение на проект "Превенция и изграждане на съвместен капацитет за ранно предупреждение и реакция при пожари". Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, водещият партньор поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с партньор 2: Община Сливница, Република България. Проектът е с общ бюджет 596 636,59 евро. Съгласно чл. 10, ал. 6 от договора В случай нередност, водещият партньор е отговорен за възстановяването на цялата сума на УО ( включително начислените лихви, ако има такива), дори ако нередността е извършена от един от партньорите. За нередности, извършени от партньор, водещият партньор има право да поиска тези суми от отговорния партньор, за да ги изплати на УО. На 01.10.2020 г. изпълнение на проекта Община Сливница провежда тръжна процедура по реда на Практическото ръководство с предмет Доставка на специализирана противопожарна екипировка с 4 обособени позиции. Обособена позиция 3 е с предмет: Доставка на специализирано оборудване за автомобил за пожарогасене. На 09.12.2020 г. между Община Сливница и Авто Инженеринг Холдинг Груп ЕООД е сключен договор за изпълнение на поръчката в частта на обособена позиция 3. Договорът е изпълнена на 05.03.2021 г. На 29.03.2023 г. ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ-ИПП България Сърбия" 2014 - 2020 г. уведомява Община Сливница за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция, като на Общината е предоставена възможност за подаване на възражения. Община Сливница не представя възражение. На 24.04.2023 г., с Решение РД-02-14-502, ръководителят на УО по Програмата, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, определя на Община Сливница финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по договора от 09.12.2020 г. за доставка на специализирано оборудване за автомобил за пожарогасене, за нарушение на чл. 61 и чл. 178, § 1 от Регламент 2018/1046 и чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 2.5.4 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз - PRAG (Версия 2019.0), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед РД-02-14-472 от 13.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя М. О. директор на Дирекция Управление на териториалното сътрудничество за ръководител на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ България - Сърбия" 2014-2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в исканата от закона форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът се позовава на чл. 27, § 2 от Регламент 1299/2013 г, на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 06.03.2025 г. по дело С- 620/23, както и на чл. 1, чл.10, ал.1, 3 , 7, чл. 16, 3, 6, 8, 10 и 14 и чл. 23, ал.1 от Договор за субсидия РД-02-29-230/30.08.2019 г., за да обоснове извода си, че ръководителят на УО не е определил правилно адресата на решението си за определяне на финансова корекция, като сочи че такъв следва да Община Майданпек, Република Сърбия, която е водещ партньор по договора за субсидия и съгласно Съюзното право и договореното само водещият партньор отговаря пред УО за всички допуснати нередности, както и за възстановяването на всички суми, дължими на този орган в случай на нередност. Сочи, че като административното производството по издаването на оспореното решение е проведено без участието на водещия партньор, който е надлежен адресат на акта, ръководителят на УО е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като и на материалния закона. Въз основа на изложеното съдът заключава, че оспореният акт е незаконосъобразен и го отменя. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С определение от 29.05.2023 г. съдът е дал изрично указание на ответника, че не е представил всички необходими доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени административния акт. С определение от 16.06.2026 г. съдът отново е указал на ответника, че може да даде писмен отговор по жалбата, да сочи и представя доказателства, както и го е предупредил че върху него тежи доказателствената тежест за установяването на съществуването на фактическите основания, посочени в акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Процесуалният представител на ръководителят на УО в съдебно заседание от 06.07.2023 г. е заявил, че няма доказателствени искания и няма да сочи доказателства, дал е становище да се приемат докладваните от съда писмени доказателства, представляващи административната преписка. Следователно ответникът в първоинстанционното производство е потвърдил, че представените доказателства установяват, както всички фактически основания, посочени на оспорения акт, така и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Следователно съдът е изпълнил задължението си да даде указания относно доказването на относимите факти и обстоятелства по делото, както и относно спазването на административнопроизводствените правила, осигурил е възможност да бъдат предоставени допълнителни, но ответникът не е представил допълнителни такива. С оглед на посоченото съдът при спазване на съдопроизводствените правила е обосновал изводите само въз основа на представените и приети по делото доказателства, които е докладвал надлежно и е взел становище от страните за приемането им. Правилен е изводът на съда, че ръководителят на УО не е определил правилно адресата на акта, който следва да е бенефициерът поел задължение за финансова отговорност към УО в договора за субсидия. Спорът по настоящото дело е за съответствието на решението на ръководителя на УО с материалноправните разпоредби и конкретно дали партньорът по договорът за субсидия Община Сливница попада в понятието "бенефициер" по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) 1303/2013.