Решение № 517 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2017 г.

Решение № 517 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б., чрез адв. Дончека като процесуален представител, срещу решение № 398 от 12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 885/2016 г. по описа на Административен съд - С. област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Касаторът прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Станков" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РД-314/15.09.2016 г. на кмета на община Б., с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. ал. 4 ЗУТ е забранено ползването и достъпа на строеж "Преустройство на шлайфно, котелно и бояджийно в цех за разфасоване и пренавиване на тиксо и фолио", находящ се в УПИ II-960, 976, за производствени, складови и търговски нужди, кв. 80 по плана на гр. Б., собственост на "Станков" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК и в противоречие с материалния закон. Обосновал е извод, че строежът е четвърта категория и към момента на проверката не се ползва. По отношение бъдещето ползване на обекта като цех за разфасоване и опаковане на тиксо и скреч е приел, че то не води до промяна на предназначението по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ и не променя определения с класификатора по Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри код "400". По тези съображения е приел, че не са налице предпоставките на чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени от съда след обсъждане на представените с административната преписка и събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, вкл. и приетите заключения на единична и тройна съдебно-технически експертизи. Направените фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях съдът е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, посочена като правно основание в оспорената заповед, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. При допуснати нарушения по този законов текст за строежи от четвърта категория, какъвто е процесният, компетентен да забрани ползването им е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 178, ал. 6 ЗУТ. В случая административният орган е приел, че строеж "Преустройство на шлайфно, котелно и бояджийно помещение" като част от производствена сграда не се ползва по предназначение, а като цех за разфасоване и пренавиване на тиксо и фолио. Проверката е извършена по повод подадено от собственика искане за издаване на виза за проектиране във връзка с преустройство и смяна предназначението на бояджийско помещение - част от дърводелски цех в цех за пренавиване на тиксо. По делото безспорно е установено, че за сграда - шлайфно, котелно и бояджийно помещение има издадено разрешение за строеж № 103/26.08.2003 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 8/17.04.2007 г. Сградата е с предназначение за производствено-складова дейност. От заключенията на приетите съдебно-технически експертизи е установено, че обектът представлява промишлена сграда, която се състои от отделни помещения, с код "400" съгласно приложение № 2, таблица 3, т. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., действаща към датата на издаване на заповедта). Със същото предназначение е и обектът - цех за разфасоване и опаковане на тиксо, поради което няма промяна на предназначението съгласно § 5, т. 41 ДР ЗУТ. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства за фактическо ползване на строежа. При тези данни законосъобразно и обосновано е направеното заключение, че посочените в констативния акт № 4 от 04.08.2016 г. и в оспорената заповед констатации са опровергани. Обстоятелството, че за гр. Б. няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР не изключва приложението на Наредба № 3 от 28.04.2005 г., която е от значение за преценката относно обстоятелството налице ли е промяна на предназначението на обекта по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ. В касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил наведените доводи относно законността на извършеното преустройство. Този въпрос е извън обхвата на спора. Предмет на оспорената заповед не е законността на строежа, а забраната за ползването му не по предназначение. В случая заповедта е издадена за това, че част от производствена сграда с предназначение за "шлайфно, котелно и бояджийно" се ползва като цех за разфасоване и пренавиване на тиксо и фолио, поради което този факт е релевантен при преценката на нейната законосъобразност. 3абраната за ползване се налага именно с такава цел - да преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначение, без значение дали е законен или не. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.11.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,