Решение № 3892 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2017 г.

Решение № 3892 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс"- гр. П. чрез адв. И. Йорданов против решение № 2446/22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2096/2016 г. по описа на Административен съд - П. в отхвърлителната му част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс", не изпраща представител. Ответникът, Общински съвет Карлово, редовно призован, не се представлява и не депозира писмен отговор или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. АС-П. е сезиран с жалба от Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен Алианс"- П. с искане за обявяване на нищожност, евентуално за отмяна като незаконосъобразни на всички разпоредби, включени в Г. Ч." Административнонаказателни разпоредби" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Карлово или, при условията на евентуалност, само на разпоредбата на чл. 51 от цитираната по-горе наредба. С обжалваното решение е обявена за нищожна разпоредбата на чл. 51 от общинската наредба, а в останалата част жалбата на сдружението е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че сдружението -жалбоподател има качеството " организация" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, развива дейност в национален мащаб, поради което и на основание ТР № 2 от 12.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. по описа на ВАС и чл. 186, ал. 2 от АПК има правен интерес от оспорването на цитираните по-горе разпоредби от Наредбата . Предвид пълната свобода, с която разполагат да поемат инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт, кръгът от правомощия, с които разполагат органите на местно самоуправление според чл. 4 от Европейската харта за местно самоуправление трябва да бъде максимално широк. Съдът е приел, че дори и да се наложи извод за наличие на законово определено широко правомощие на общинския съвет да уреди чрез приемане на наредба правоотношения, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, то в рамките на тези правоотношения не попадат и правоотношенията, свързани с налагане на наказания за извършени нарушения във връзка с местните данъци и такси. Съдът е заключил, че тези правоотношения са регламентирани с разпоредбите на чл. 123 и сл. от ЗМДТ, като съгласно чл. 128, ал. 1 от същия закон е определено, че актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Според АС- П. разпоредбата на чл. 51 от Наредбата противоречи на чл. 123, ал. 3 от ЗМДТ, съгласно който лице, което декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. Съдът е заключил, че като е приел нормата на чл. 51 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от О. К., общинският съвет е излязъл извън материалната си компетентност, уреждайки с чл. 51 и отношения по повод извършени административни нарушения, за които се налагат административни наказания. Предвид гореизложеното, съдът е обявил за нищожен оспорения текст на чл. 51 от глава четвърта - Административнонаказателни разпоредби от Наредбата поради липса на компетентност от страна на Общински съвет -Карлово за приемането му. Съдът е отхвърлил оспорването на разпоредбите на чл. 50, чл. 52 и чл. 53, доколкото същите не противоречат на законови разпоредби, а ги преповтарят. Съдебното решение в частта му, в която е обявена нищожността на разпоредбата на чл. 51 от общинската наредба, като необжалвано е влязло в сила. При вменената на касационната инстанция задължителна проверка за валидност и допустимост на съдебното решение в обжалваната му част, разпоредена с чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС, трето отделение намира съдебното решение на АС-П. за недопустимо като постановено по съществото на недопустима поради липса на правен интерес от оспорване жалба. Административният съд е анализирал предмета на дейност на сдружението, както и оспорените разпоредби от наредбата. Въз основа на този анализ, съдът е приел, че сдружението доказва интерес от оспорването. Съгласно цитираното от съда ТР № 2/12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК т. е. съдът не е освободен от задължението да преценява наличието на правен интерес по всеки отделен казус. Не могат да бъдат споделени съображенията на административния съд, че предметът на дейност и целите на сдружението обуславят интереса му от обжалване. Видно от съдържанието на представеното по делото удостоверение от Окръжен съд - П. по ф. д. № 108/2016 е, че предметът на дейност на "Български правозащитен алианс" се свежда до извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите му са повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Р. Б.. Ако се приеме, че така посочените цели и предмет на дейност на сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще се стигне до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за сдружението, който според настоящия съдебен състав не съответства на уредбата в чл. 186, ал. 1 АПК. Ако се възприеме подобно схващане, във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че даден подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че сдружението има интерес от оспорването им. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд от значение за преценката - има ли сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати лични права или законни интереси на сдружението или на неговите членове. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица - в случая жителите на община Карлово, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Липсата на правен интерес не може да бъде преодоляна единствено с предмета на дейност и целите на сдружението и посочените средства за постигането им не освобождава съда от преценката му за наличието на тази задължителна процесуална предпоставка за образуване на всяко едно съдебно производство. Сдружението не твърди, а още по-малко сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорените разпоредби на Г. IV - Административнонаказателни разпоредби на територията на община Карлово. При липсата на такива твърдения, неправилно административният съд е приел, че жалбоподателят е доказал пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на разпоредбите от конкретната наредба. Отделно от гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че в случай на правоприлагане, всички държавни и общински органи, при наличие на противоречие между оспорените разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. К. и Закона за местните данъци и такси, съгласно императивната норма на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, са длъжни да приложат по-високия по степен нормативен акт - закона. Защитаваният обществен интерес, посочен в учредителния акт, предопределя и правния интерес на самото сдружение. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като част от правомощията му, изброени в трите точки на посочената алинея са и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 186, ал. 2 АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт, в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен според преценката му подзаконов нормативен акт, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на сдружението чрез регистрираната му дейност е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК. На база гореизложеното настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че сдружението -жалбоподател не е имало правен интерес от обжалване, което води до недопустимост на първоначално предявената жалба, съответно - до обезсилване на постановеното от АС -П. съдебно решение в атакуваната му с касационната жалба част. По горните съображения решението на АС - П. като недопустимо следва да бъде обезсилено в атакуваната му част и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК - производството по дeлото следва да бъде прекратено. Решението в частта му, с която е била обявена за нищожна разпоредбата на чл. 51 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. К., като необжалвано е влязло в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение