Решение № 9796 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2014 г.

Решение № 9796 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Найден Киров" АД гр. Русе, подадена чрез изп. директор Илан Илани, срещу решение № 3245 от 18.12.2013 г. по адм. дело № 2968/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение към ЕАД № 10BG002002Н00054826/15072010 на Началника на МП Варна Запад, с което са коригирани данни в кл. 36 "Преференции" и са преизчислени държавни вземания, като са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които мито 5091,43 лв. и ДДС - 1018,28 лв., потвърдено с Решение № Н47-219-1/22.07.2013 г. на началника на Митница Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на административния съд и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено процесното митническо решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът - началникът на Митнически пункт "Варна Запад", редовно призован, не се явява и не се представлява. От юрк. Кирилова на 6.06.2014 г. е постъпило писмено становище, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на прелевираното отменително основание, и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна по делото, а разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Найден Киров" АД срещу Решение към ЕАД № 10BG002002Н00054826/15072010 на Началника на МП Варна Запад, потвърдено с Решение № Н47-219-1/22.07.2013 г. на началника на Митница Варна. За да обоснове този резултат съдът е установил следното от фактическа страна:

На 15.07.2010 г. в МП "Варна Запад" е подаден ЕАД за внос от Израел на 4 броя стоки - акрилонитрил бутадиенови съполимери, поликареонат, поликарбонат макролон с получател на стоката "Найден Киров" АД, гр. Русе. Декларацията била регистрирана под № 10BG002002Н00054826/15072010. След приключване на митническите формалности, за стоката било дадено разрешение за вдигане. Началникът на МП "Варна Запад" е извършил последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, във връзка с писмо № 4444-1095/17.06.201Зг на ЦМУ - София. Видно от последното, при извършена проверка в информационната система за справочни цели МИСЗА на Агенция "Митници" са установени несъответствия между декларираните данни в кл. 15 и кл. 36 на три броя ЕАД за 2010 г. и 2011 г., между които за стоки № 1 и № 2 от процесния ЕАД. В резултат на тази проверка е издадено процесното Решение към ЕАД № 10BG002002Н00054826/15072010 на Началника на МП Варна Запад, с което е извършена корекция на кл. 36 "преференции", като е отбелязано, че за стока № 1 в кл. 36 "Преференции" следва да се чете: 100, кл. 45 "Уточняване" - 3426.8, кл. 46 "Статистическа стойност"- 3675.5 и кл. 47 "Изчисляване на вземанията", съответно А00- ставка 6.50 % и дължима сума в размер на 238.91 лв. и за стока № 2 кл. 36 "Преференции" следва да се чете: 100, кл. 45 "Уточняване" - 71165.85, кл. 46 "Статистическа стойност" - 74654.18 и кл. 47 "Изчисляване на вземанията", съответно А00 - ставка 6.50 % и дължима сума в размер на 4852.52 лв. Преизчислени са държавните вземания, като са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които мито 5091.43 лв и ДДС -1018.28 лева. Съдът е счел, че обжалвания0 акт е издаден от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

По същество на спора съдът е съобразил следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 20 (3), г), д), на МК на Общността, преференциалното третиране не следва да бъде предоставяно за стоки с произход Общността, които се реимпортират, след като са били изнесени от Общността. Вносители на такива продукти могат да се възползват от освобождаване от вносни сборове, предвидено за връщани стоки в чл. 185 и чл. 186 на МК на Общността. Съдът е анализирал подробно в мотивите си разпоредбите на чл. 185 - 187 от Регламент 2913/92. Приел е, че в случая дружеството не е доказало, че процесните стоки отговарят на условията предвидени в цитираните норми на понятието "връщана стока". Наред с това съдът е констатирал, че действително в кл. 44 на ЕАД ("допълнителна информация/представени документи/сертификати, разрешителни") деклараторът е посочил кодовете N380, N271, N760 и N954, които съгласно Наредба Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на прил. 37 и 38 от Регламент (ЕИО) 2454/93 г. на Комисията относно писменото деклариране чрез ЕАД, които кодове съответстват на следните документи: фактура, опаковъчен лист, коносамент и сертификат EUR 1. Посочил е, че съгласно горецитираната Наредба декларирането на връщани стоки, за които са спазени условията на чл. 185 и чл. 186 от МК става по определен ред, т. е. с попълване на съответните клетки - в кл. 37, първо подразделение - код 40 (едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС); в кл. 37, второ подразделение - код 10 (окончателен износ); в кл. 37, трето подразделение - код F01 (освобождаване от митни сборове на връщани стоки); в кл. 36 - код 100 (нормално тарифно третиране). Установил е, че в процесния ЕАД кодовете са съответно - в кл. 37 - 4000 000, а в кл. 36 - код 300 (тарифно третиране по преференциално споразумение).

В мотивите си съдът е отбелязал, че за да се допуснат стоките като "връщани" е необходимо към декларацията за допускане за свободно обръщение да са представени документите, подробно изброени в чл. 848 от Регламент 2454/93, като тези стоки могат да се допускат като връщани в сроковете установени в чл. 185 от Регламент 2913/92 дори когато валидността на карнета АТА е изтекъл. В случая обаче съдът е констатирал, че нито един от тези документи не е представен, а дружеството се позовава единствено на произхода на стоките, че е Общностен, което е необходимо, но не е достатъчно условие за преференциално третиране на реимпорта. Според съда доказателство за общностен преференциален произход би могло да се вземе предвид, доколкото е възможно да се установи недвусмислено, че: продуктите са били изнесени от Общността, че се внасят в същото състояние (с възможност за прилагане, ако е необходимо, облагане за пасивно усъвършенстване, в случаи на незначителни трансформации) и в рамките на нормативно определения срок, и всякакви стоки без произход, които са били вградени в тях, не са ползвали суспендиране или възстановяване на мита (което е еквивалентно на допускането на свободно обръщение, придаващо им общностен статут).

Съобразно чл. 187 от МК, при невъзможност да установяване на тези условия, може да се предостави частично освобождаване, като митата за необщностните стоки се заплатят по време на реимпорта. В случая се касае до липса на разпоредби в Споразуменията за свободна търговия на ЕС /ССТ/ за предоставяне на тарифни преференции на базата на документи за европейски преференциален произход, издадени от страна - партньор по ССТ /с изключение на държавите-членки на ЕАСТ/, изнесени от ЕС за тези страни и отново внесени в ЕС, което обуславя правилност и законосъобразност на оспореният административен акт.

Предвид гореизложеното, съдът е обосновал извод, че при допускането до свободно обращение на стоки с произход "ЕС" с държава на изпращане Израел, следва да се заплати ставката за мито, съответстваща на кода на стоката по Комбинираната номенклатура.

Съдът е отхвърлил като неоснователно и възражението относно размера на присъдената лихва и началният й момент, предвид правилното определяне на главното задължение за мито и ДДС. Досежно началния момент на присъдената лихва е посочил, че това е моментът на подаване на ЕАД, тъй като тогава за декларатора възниква задължение да плати държавните вземания, като не е необходима изрична покана.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Административният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. В случая не е спорно, че процесното митническо решение е издадено във връзка с извършена на основание чл. 78 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 г. за Създаване на Митнически кодекс на Общността повторна проверка от митническите органи за установяване истинността на данните в ЕАД за внос от Израел на 4 броя стоки - акрилонитрил бутадиенови съполимери, поликареонат, поликарбонат макролон, с получател на стоката "Найден Киров" АД - гр. Русе, като са констатирани несъответствия между декларираните данни в кл. 36 от процесната декларация. Решаващият съд е приел, че законосъобразно са коригирани данните в кл. 36 "Преференции" и са преизчислени държавни вземания, като са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които мито 5091.43 лв. и ДДС - 1018.28 лева. Този извод на съда следва да бъде споделен, тъй като касаторът не е доказал, че във връзка с извършения внос е налице хипотезата на т. нар. "връщани стоки" при условията на чл. 185 - 187 от МК на Общността, за да може вносителя да се възползва от освобождаване от митни сборове.

Съгласно разпоредбата на чл. 20 (3), г), д), на МК на Общността преференциалното третиране не следва да бъде предоставяно за стоки с произход Общността, които се реимпортират, след като са били изнесени от Общността. Вносители на такива продукти могат да се възползват от освобождаване от вносни сборове, предвидено за връщани стоки в чл. 185 и чл. 186 на МК на Общността. За да бъде прието, че дадена стока е "връщана стока" по смисъла на митническото законодателство и съответно да бъде освободена от митни сборове, тя трябва да отговаря кумулативно на следните условия:

1. стоките да са общностни;

1. да са били изнесени от митническата територия на Общността;

1. да се въвеждат отново на територията на Общността и то на режим допускане за свободно обръщение, в рамките на три години от изнасянето им

1. да се касае за реимпорт на стоки в същото /непроменено/ състояние;

1. освобождаването да е поискано от заинтересованото лице.

В случая касаторът се позовава само на твърдението за произход на стоките от Общността, но не доказва наличието на всички кумулативни условия предвидени в чл. 185 и 186 от МК, при които се допуска освобождаване от митни сборове. Не е установено по категоричен начин, че изнесените стоки са идентични с внасяните. За да се допуснат стоките като "връщани" е необходимо към декларацията за допускане за свободно обръщение да са представени документите регламентирани в чл. 848 от Регламент 2454/93, а именно: митническа декларация за износ, върната на износителя от митническите органи или заверено от тях копие на същия документ или информационен лист, който се издава при условията на чл. 850 - 856 от Регламент 2454/93; или стоките да са покрити от карнет АТА, издаден в Общността, тези стоки могат да се допускат като връщани в сроковете установени в чл. 185 от Регламент 2913/92 дори когато валидността на карнета АТА е изтекъл.

Обосновано е прието, че не може да се предостави и частично освобождаване съобразно чл. 187 от МК, защото липсват разпоредби в Споразуменията за свободна търговия на ЕС (ССТ) за предоставяне на тарифни преференции на базата на документи за европейски преференциален произход, издадени от страна - партньор по ССТ (с изключение на държавите-членки на ЕАСТ) за изнесени стоки от ЕС за тези страни и отново внесени в ЕС. При допускането до свободно обращение на стоки с произход "ЕС" с държава на изпращане Израел, следва да се заплати ставката за мито, съответстваща на кода на стоката по Комбинираната номенклатура, поради което законосъобразно с процесното митническо решение е извършена корекция към ЕАД № 10BG002002Н00054826/15072010.

Обосновани са първоинстанционните мотиви и относно лихвите. Касаторът твърди, че не е изпращано уведомление за вземане под отчет, но на лист. 22 от делото е приложено уведомление до дружеството, съдържащо конкретно дължимите суми на мито и ДДС.

С оглед на горното, първоинстанционното решение не е засегнато от пороците изложени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,