Решение № 1845 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7113/2012 г.

Решение № 1845 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7113/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Оу Си Джи Кансълтантс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Царевец" № 11, вх. 1, ап. 2, представено от адв. Георги Амуджиев, срещу решение № 776/20.03.2012 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 2369 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 181004703/07.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 195/30.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост /касационните основания не са заявени експлицитно, но са определими от съдържанието на оплакванията/. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за липса на реалност на доставката, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на ДОУИ - Варна не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВ ревизионен акт е установено в тежест на "Оу Си Джи Кансълтантс" ЕООД задължение за ДДС в д. п. м. 11.2007 г. в размер на 13 980 лв. заради отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по издадена от "Билдинг Кънстакшън" ЕООД фактура № 185/3.11.2007 г. с предмет на доставката СМР по договор от 15.08.2007 г. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставката на услугите. Изводите на администрацията се основават на насрещни проверки на прекия доставчик "Билдинг Кънстракшън" ЕООД и подизпълнителя "ВДФ Билд" ЕООД. Обсъдено е съдържанието на сключените договори за СМР, протоколите за приемане на извършените работи, броят и квалификацията на заетите при подизпълнителя лица и липсата на информационна следа за закупуване на материали и на техника за изпълнението на договорените работи. Начисляването на ДДС е определено като неправомерно с позоваване на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и с превръзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Различни факти не са установени в хода на съдебното дирене. АСВ е посочил предмета на сключените от жалбоподателя с прекия доставчик и от последния с подизпълнителя договори за СМР. Анализирал е съдържанието на договорите и е формирал извод, че услугите следва да се извършат с придобити от "Билдинг Кънстракшън" ЕООД материали и с негови средства. Оценена е липсата на информационна следа за придобиването на строителни материали и за притежаването на съответна техника от това дружество. Като недостатъчно е определено количеството и качеството на труда на наетите от подизпълнителя лица по гражданско и трудово правоотношение. Установено е сключване на граждански договори с 6 лица на 30.10.2007 г. и на 10 трудови договора от 29.11.2007 г. при приемане на СМР на 30.11.2007 г. Възприето е като ниско убеждаващото въздействие на показанията на свидетелите на страната на жалбоподателя. Съдът е споделил правните изводи на органите по приходите за отсъствието на реална доставка като пречка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отговорил е на правният довод за противоречие на националния закон с Шестата директива, като е посочил и приложимият към спора акт на съюзното право - Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Решението е правилно. Липсва нормативен източник, който да даде основание на несъгласието на касатора с изводите на съда за разпределението на доказателствената тежест, за предмета и обсега на доказване. Несподелимо е и разбирането му за предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит /не само заради позоваването на неприложимите към спора отменени нормативни актове - Шестата директива на Съвета от от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа и на чл. 64 от отменения ЗДДС/. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на актуалната практика на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението /сделката, за която пише касатора/ или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като резултат. Без да е прехвърлено правото на собственост и извършена услугата данъчно събитие не съществува /естествено в основната хипотеза на облагаема доставка по чл. 2, т. т. 1-4 от ЗДДС, а не и при вносът на стоки по чл. 2, т. 5 от с. з./. Установяването на пораждащият задължението за доставката юридически факт е индиция за реалността на имущественото разместване при изпълнението. Субект на изпълнението /пряко или чрез други лица/ следва да бъде доставчикът. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Косвено доказателство за различно от изпълнителя, респ. подизпълнителя лице извършило услугата по спорната фактура е отсъствието на придобити материали за влагане в строителството и на съответни оръдия на труда, както и на достатъчно в качествено и количествено отношение заети лица. С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедителността на главното доказване на претендиращия право на данъчен кредит. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване. Без да е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесната фактура /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като неправомерно и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение