Решение № 6488 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2020 г.

Решение № 6488 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", чрез юрк. Захариева, против решение № 6772/12.11.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 6182/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1056 от 08.05.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение включително в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – "Струма Вели Естейт" ЕООД, чрез адв. Еленков, изразява становище за неоснователност по подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение АССГ е отменил АУПДВ № 01-2600/1056 от 08.05.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който акт на "Струма Вели Естейт" ЕООД е определено задължение в размер на 227 597, 15 лв. и е изпратил преписката на Държавен фонд "Земеделие" за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ по отношение твърдяна нередност при усвояване на средствата по Договор № 201731/05.09.2017 г., съобразно указанията в мотивите към решението. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на процедурата за установяване по основание и размер на публично държавно вземане-задължение за връщане на получено първо плащане на финансовата помощ. Според съда процесното производство се провежда по реда на Наредба № 2/04.04.2014 г. за прилагане на по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014 – 2018 г.", като тя попадала в изброените в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Поради това съдът е приел, че приложим в случая се явява редът по ЗУСЕСИФ. Единственото изключение относно приложението на ЗУСЕСИФ към този вид производства било предвидено в пар. 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 20 от 2018 г./ - започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПЗСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. Според съда това обаче касае програмата за развитие на селските райони. Стигнал е до извод, че органът е започнал и завършил производството с акт по чл. 166 вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, в нарушение на особения ред и основания на специалния закон ЗУСЕСИФ, приложим в случая. Решението е неправилно. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 / Програмата за развитие на селските райони / се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следва да се има предвид, че Програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор не се включва в Програмата за развитие на селските райони. В този смисъл съдът необосновано се е позовал на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Административният съд неправилно е мотивирал извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение процесуалните правила /нарушения на особения ред и основания в специалния закон ЗУСЕСИФ/ и само на това основание е отменил оспорения акт, без да извърши проверка за неговата законосъобразност. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност на АУПДВ. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,