Решение № 3014 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11656/2024 г.

6207 final от 5.09.2014г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), с който по отношение на Д. М., в лично качество и заедно с М. В. и В. М., е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 385 896лв. главница и 193 131.28лв. лихви, или общо 579 027.28лв. Установено е, от фактическа страна, че между Държавна агенция по горите София (ДАГ) и Д. М. и Б. М. на 23.01.2009г. е сключен договор за замяна на недвижим имот, по силата на който ДАГ е прехвърлила на дружеството имот с площ от 246.498дка, представляващ частна държавна собственост, част от държавния горски фонд, находящ се в [населено място], общ. Бяла, на стойност 237 202лв. Съпрузите от своя страна, са прехвърлили на държавата, чрез ДАГ, три собствени имоти в общ размер на 246.498дка, находящи се в посочени в акта землища, на обща стойност 233 255лв. Изрично в чл. 5 от договора е уговорено в договора за замяна, че държавата не дължи заплащане на разликата. Прието е, че е приложимо влязлото в сила Решение на Европейската комисия (ЕК) С

6207 final от 5.09.2014г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), според което държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Р. България по чл. 108, пар. 3 от ДФЕС като държава членка да уведоми Европейската комисия (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съдът в мотивите на обжалваното съдебно решение е цитирал подробно разпоредителната част на решението на ЕК. Посочил е, че съгласно чл. 4, параграф 1 от решението на ЕК Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. В изпълнение на Решението на ЕК, Министерство на земеделието, храните и горите е провело процедура по ЗОП с предмет "Избор на правоспособен, независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии". С Решение 862/29.09.2017г. на Изпълнителна агенция по горите е класиран за изпълнител "Агролеспроект" ЕООД. В хода на производството са изготвени 2 броя оценителски доклади, според които реалната пазарна цена на държавния имот е 505 125лв., а тази на имотите на дружеството 123 177лв. Административното производство е приключило с издаване на оспорения акт, в който при условията на разделност е установено посоченото по-горе публично държавно вземане. При съдебното оспорване на акта е изготвена СОЕ, в която е посочено, че реалната пазарна цена на ПИ, частна държавна собственост в землището на [населено място] е в размер на 29 762лв; пазарната цена на имотите на М. е в размер на 85 137лв.; според в.л. първоначалния размер на предоставената помощ е 51 428лв. Назначена е и допълнителна СОЕ в която в.л. след като е разширил времевия период е посочил, че пазарната цена на заменения имот е 18 589лв., а пазарната цена на имотите на жалбоподателите е 298 468лв. и използвайки формулата представена в решението на ЕК е посочено, че първоначалния размер на предоставената държавна помощ е -275 932лв. При повторна СОЕ, след постановяване на решение на СЕС по дело С-325/22 в.л. дава пазарна цена на заменения имот частна държавна собственост от 33 481лв., а на частните имоти на М. в размер на 90 411лв. и прилагайки методиката по съображение 173 от Решението на ЕК е дал заключение за първоначалния размер на предоставената помощ от -177 791лв. По делото е назначена и СИЕ се установява, че Милта ЕООД със собственик Д. М. за периода 2017-2020 е упражнявало стопанска дейност и, че от тримата жалбоподатели само В. М. е извършвал дейност като регистриран земеделски производител. При тази фактическа обстановка, за да уважи жалбата, административният съд е извършил проверка за законосъобразност съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, като е приел, че процесният АУПДВ е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. На първо място се сочи, че административния орган не е аргументирал предвид съображения 125, 126 и 127 от Решението на ЕК, основанията си за квалифициране на жалбоподателите като отделни предприятия, а и като едно такова, което е значение за наличието на основания за издаване на АУПДВ. Единствените мотиви залегнали в оспорения акт са свързани с факта, че жалбоподателите са регистрирани като земеделски производители и развиват стопанска дейност и че Д. М. е собственик на Милта ЕООД. В акта не се излагат обаче съображения, че имотът, предмет на замяна е прехвърлен от М. няколко месеца след придобиването му и че са налице други разпоредителни сделки с имота, както и аргументи касаещи извода за характеризиране на наследниците като предприятие . Липсва в акта извършена преценка дали дейността на жалбоподателите, регистрирани като земеделски производители, са извършвали икономическа дейност. Посочено е още, че не се следва анализ на представените в хода на производството доказателства за прехвърлянето на имота частна държавна собственост, тъй като тези доводи и доказателства са представени едва в хода на съдебното производство и липсва техен анализ в издадения акт. АС Стара Загора е приел, че поради липсата в процесния АУПДВ на фактически установявания относно извършваната от жалбоподателите икономическа дейност и в какво се изразява последната, е довело до липса на изложени мотиви, които не могат да бъдат замествани или допълвани в хода на съдебното производство. На второ място е прието, че размерът на подлежащата на възстановяване помощ, определен с оспорения АУПДВ не съответства на закона. Посочено е, че пазарните оценки на държавните и частни имоти не се изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК, тъй като едноличен собственик на Агролеспроект ЕООД изготвило оценките е МЗХГ, а възложител на поръчката и изготвяне на последната е ИА по горите, което е част от МЗХГ. Съдът е кредитира заключението на допълнителната СОЕ, като изготвена съобразно принципните разрешения дадени в решение на СЕС по дело С-325/22 и първоначалния размер на предоставената държавна помощ е определен в отрицателна стойност -177 791лв. Не на последно място е посочено, че дори първоначалния размер на установената държавна помощ 385 896лв. и то определена общо за всички жалбоподатели се явява по-нисък от прага de minimus от 200 000 евро, поради което предвид съображение 154 вр. 124 от Решението на ЕТ не следва да се приема, че установеното предимство представлява държавна помощ, подлежаща на възстановяване. Предвид горното АС Стара Загора е отменил АУПДВ. Така постановеното решение е неправилно. Административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което е довело до постановяване на необоснован краен съдебен акт. В конкретния случай, за да отмени АУПДВ, съдът е приел, че в него липсват мотиви относно качеството "предприятие" за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Действително съгласно съображение

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В съображение

е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. След постановяването на цитираното по-горе Решение от 19 октомври 2023 година по дело С-325/22 се налага изводът, че дали определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава, е факт несъотносим към квалифицирането им като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В оспорения административен акт действително лаконичните мотиви се свързват с това, че субектите на издадения акт извършват стопанска дейност. Както е посочено и в Решението по дело С-325/22 "съгласно постоянната практика на СЕС понятието "предприятие" по смисъла на член 107, § 1 ДФЕС обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар. В тази връзка първоинстанционния съд е следвало да изложи мотиви относно това дали субектите на издадения акт могат да бъдат квалифицирани като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС с оглед събраните по делото доказателства или нямат това свойство, като базира своите изводи на посоченото по-горе решение на СЕС по дело С-325/22. Въз основа съдържанието на мотивите на АС Стара Загора касационната инстанция не може да направи обоснован извод относно преценката за извършвана стопанска дейност от субектите на акта и дали тази дейност попада в обхвата на понятието предприятие . На второ място първоинстнационния съд е следвало да извърши преценка и относно размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, свързана с размерът на реалните пазарни цени на заменените имоти. В тази насока съдът отново не е извършил дължимия анализ на фактите, обстоятелствата и събраните доказателства, респ. направените във връзка с тях твърдения на страните. Не са обсъдени посочените от "Агролеспроект" ЕООД пазарни цени, нито пазарните цени, констатирани от вещото лице по назначените СОЕ при използването на различни методи. Съдът не е изложил мотиви кое от заключенията по назначените СОЕ и допълнителни СОЕ кредитира, включително, дали кредитира някое от заключенията, в което са използвани като аналози сделки, извършени в по - широк времеви период 2007 - 2009г., при определянето на пазарните цени на процесните имоти. Съдебния състав единствено се е задоволил в решението си да приеме, че тъй като дружеството Агролеспроект ЕООД, което е изготвило оценителния доклад по време на административното производство е към МЗГХ т.е. дружеството не е независим субект, то изготвената му оценка не следва да се кредитира. Тези изводи са неправилни, като съдът е следвало не само да посочи, че ще се ползва от заключенията на СОЕ извършени в съдебното производство, но е следвало и да подложи на анализ тези заключения и оценителния доклад и въз основа на това да изведе изводи защо е предпочел и кое от изготвените заключения, според съда, следва да се кредитира и въз основа на него да се достигне до изводи за липса на предоставено предимство. Съответно, като не e обсъдил и установил относимите по делото факти, съдът е постановил необоснован съдебен акт, което препятства настоящата касационна инстанция да извърши пълна проверка на правилността му и би лишило страните от една съдебна инстанция. С оглед изложеното до момента и при съобразяване със забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Стара Загора. При новото разглеждане на спора, съдът следва да изложи мотиви относно това дали се установява качеството "предприятие" на физическите лица адресати на оспорения акт при съобразяване с относимата нормативна уредба и Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, както и да изследва въпроса за наличие или липса на държавна помощ, подлежаща на възстановяване, с оглед установените пазарни цени в хода на административното производство и заключенията на вещoтo лице, съобразявайки приетото в Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз. При необходимост и по своя преценка, съдът може да назначи нова съдебно - оценителна експертиза. При този изход на спора, по въпроса за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,