Решение № 11130 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6262/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Админстративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, подадена чрез главен експерт - юрист Д. Македонска-Колева, срещу решение 89 от 04.04.2023 г., постановено по адм. дело 54/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменена заповед ДК-11-Сл-1/11.02.2022 г., издадена от началника на РДНСК - Сливен, с която е отменено Разрешение за строеж /РС/ 51/24.01.2022 г. на главния архитект на Община Сливен за строеж: Жилищна сграда в УПИ ХХ - 53,54, кв. 369 по плана на кв. Ново село , гр. Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проект. С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата, ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Сливен не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Гео-Кри ЕООД, гр. Сливен и ЕТ МК-Транс-М. Колева не заявяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на Гео-Кри ЕООД срещу заповед ДК-11-Сл-1/11.02.2022 г. на началника на РДНСК - Сливен, с която в производство по реда на чл. 156 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ при извършена служебна проверка е отменено Разрешение за строеж /РС/ 51/24.01.2022 г. за строеж: Жилищна сграда , находящ се в УПИ ХХ - 53,54, кв. 369 по плана на кв. Ново село , гр. Сливен, издадено от главния архитект на Община Сливен, ведно с одобрения инвестиционен проект. За да отмени разрешението за строеж, началникът на РДНСК - Сливен е посочил, че то е издадено в нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ, чл. 142, ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 2 от ЗУТ, поради несъответствие на показателите за плътност на застрояване и Кинт., заложени в инвестиционния проект, с тези, предвидени по действащия ПУП за имота. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че съгласно действащия ПУП- ПЗ, одобрен със заповед РД-15-1372/12.08.2008 г. на кмета на Община Сливен, УПИ ХХ-53,54, кв. 369 по плана на кв. Ново село , гр. Сливен е отреден за свързано застрояване в жилищна устройствена зона със средно застрояване Жс, със строителни показатели Пзастр. 58%, Кинт. 1,6 и Позел. мин. 40%. Приел е, че съгласно действащия ПУП-ПЗ тези показатели са по-ниски от максимално допустимите за застрояване в жилищна устройствена зона със средно застрояване - Жс, каквато е предвидена за процесния поземлен имот, и съответно заложените в РС по-високи показатели за Пзастр. 59,85 % и Кинт. 2,39 съответстват на максимално допустимите показателите за тази зона, поради което РС незаконосъобразно е било отменено от началника на РДНСК - Сливен с оспорената пред съда заповед. По тези съображения Административен съд - Сливен е отменил заповедта на началника на РДНСК - Сливен. Решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. От данните по делото, вкл. от приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че съгласно действащия ПУП-ПЗ, одобрен през 2008 г., УПИ ХХ - 53,54 /стар УПИ ХХ - 6678,6679/ попада в жилищна устройствена зона със средно застрояване - Жс, като с този план за имота са предвидени строителни показатели - Пзастр. макс. 58% и Кинт. макс. 1,6. С одобрения инвестиционен проект, който е неразделна част от РС /чл. 148, ал. 4 във връзка с ал. 8 ЗУТ/, са предвидени по-високи показатели - Пзастр. макс. 59,85% и Кинт. макс. 2,39. Тези констатации се потвърждават както от изчисленията на вещото лице, така и от тези, направени в административното производство пред РДНСК - Сливен, посочени в оспорената заповед и констативния протокол Сл-51/07.02.2022 г. При тези безспорни данни, незаконосъобразни са изводите на административния съд, че заложените в РС по-високи показатели съответстват на максимално допустимите за тази устройствена зона и не противоречат на действащия ПУП-ПЗ. Разрешението за строеж правилно е прието за незаконосъобразно от началника на РДНСК - Сливен, като издадено в нарушение на чл. чл. 108, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като предвижданията им са задължителни за инвестиционното проектиране. В случая, одобреният инвестиционен проект не съответства на предвижданията на подробния устройствен план относно параметрите на застрояване, което е съществено нарушение и на императивното изискване на чл. 145, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 148, ал. 8, предл. първо от ЗУТ одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж, както се посочи по-горе, поради което преценката за законосъобразност на РС се обвързва императивно с тази на одобрения инвестиционен проект. Освен това нормата на чл. 154, ал. 4 от ЗУТ определя противоречието на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП като недопустимо , тъй като по смисъла на т. 1, ал. 2 от същата разпоредба това е съществено нарушение, в случай на отклонение на одобрения инвестиционен проект. Следователно е налице законова забрана за одобряване на инвестиционен проект в отклонение от заложените в ПУП-ПЗ параметри. Противоречието с предвижданията на ПУП на инвестиционния проект и издаденото въз основа на него РС е основание за незаконосъобразност на строителните книжа, както правилно е преценено от началника на РДСК- Сливен. В тази връзка ирелевантно е обстоятелството, дали в действащия ПУП-ПЗ са предвидени максимално допустимите за конкретната територия строителни показатели или не, тъй като този административен акт е влязъл в сила и инцидентен /косвен/ контрол за неговата законосъобразност е недопустим в настоящето производство. Следва да бъде посочено, че при одобряване на инвестиционни проекти се спазват конкретните стойности, определени от съответния ПУП, а само в случаи, когато такива на са определени, приложение намират правилата и нормативите в установената стойност или диапазон съгласно Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /чл. 2, ал. 3/. В случая при наличието на конкретни строителни параметри, определени с действащия ПЗ, позоваването на строителни стойности, уредени в наредбата, е неприложимо. С оглед на всичко изложено, изводът на административния съд за незаконосъобразност на заповед ДК-11-Сл-1/11.02.2022 г. на началника на РДНСК - Сливен за отмяна на разрешение за строеж 51/24.01.2022 г. и инвестиционния проект е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Предвид горното и тъй като са налице основанията за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Гео-Кри ЕООД срещу заповед ДК-11-Сл-1/11.02.2022 г. на началника на РДНСК - Сливен, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от касатора за разноски, Гео-Кри ЕООД дължи разноските за двете съдебни инстанции в полза на ДНСК, съставляващи юрк. възнаграждение в общ размер от 200 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,