Решение № 8459 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Давидова, гр. Враца, подадена чрез адв. Колев, против решение 394/16.11.2020 г., постановено по адм. дело 231/2020 г. по описа на Административен съд - Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Давидова срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК 3395-53/20.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца, потвърден с решение 758/20.03.2020 г. на Директора на Дирекция МДТ, ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца. Касаторът поддържа доводи, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи аргументи, че фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт са останали неизяснени от съда. Подчертава се, че в подадената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ Приложение 2 с вх. 238381 от 31.03.1998 г. има несъответствия, които засягат основата за облагане с ДНИ и ТБО, но същите не са отстранени от административния орган преди издаването на оспорения акт. Счита, че решаващият състав не е съобразил сключения договор за наем с Чикас-1 ЕООД относно имотите по декларацията от 31.03.1998 г., както и договорите, сключени между Чикас 1 ЕООД, Брамас 96 АД и Д.Д.Д.-1 ООД. С последните е уговорено събирането, транспортирането и обезвреждането на странични продукти, свързани с производството на Чикас - 1 ООД, поради което са депозирани молби - декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване. В касационната жалба се преповтарят изложените възражения пред първоинстанционния съд досежно липсата на мотиви относно начина на изчисляване на ТБО, неиндивидуализиране на обекта земя и сгради, за който се претендира дължимост на таксата, респ. съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради непосочване на дължимия размер за периода по години. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Враца, чрез юрк. Стаменова, оспорва в писмено становище касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на спора е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК 3395- 53/20.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца, потвърден с решение 758/20.03.2020 г. на Директора на Дирекция МДТ, ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца, с който на П. Давидова са установени задължения за ДНИ и ТБО по декларация 238381/31.03.1998 г. за имоти, намиращи се в гр. Враца и [населено място] за 2019 г., както и данък за превозните средства за 2019 г. по декларация с вх. 5603012885/11.06.2018 г. за товарен автомобил Мерцедес, модел 914, с peг. [рег.номер на МПС] и по декларация вх. ДК54005214/16.06.2017 г. за лек автомобил Фолксваген Лупо рег. [рег.номер на МПС] . Общият размер на установените задължения и лихви по АУЗД възлизат на 1939,44 лв. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото се свежда до наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на АУЗД, до въпроса взети ли са предвид депозираните декларации за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване при определяне на размера на задълженията и до въпроса дължи ли собственикът на имота ДНИ и ТБО за процесната 2019 г., след като имотът е нает от друго лице. В този контекст решаващият състав е съобразил, че в оспорения АУЗД изрично е посочено, че задълженията са за недвижими имот, декларирани при условията на чл. 14 ЗМДТ, като са уточнени входящият номер на декларацията и партидният номер на имота. Съдът е приел, че посочването на годишния размер на ДНИ и ТБО не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като данъкът и размерът на всяка една от услугите може да бъде установен без специални знания. Подчертал е, че задълженията за местни данъци и такси са нормативно установени, поради което не е необходимо в процесния акт да са изложени обширни мотиви в тази насока. На следващо място, съдът е обосновал извод, че депозираната от оспорващия декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти е взета предвид при определяне на ТБО за имота в [населено място] съгласно чл. 71, ал.1 ЗМДТ. Решаващият състав е подчертал, че ползването на имота, находящ се в гр. Враца, [улица], няма вещноправен характер, а е предмет на договор за наем, поради което и на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ задължено лице за ДНИ и ТБО за него е собственикът на имота. Счел е че обстоятелството за наличие на сключен договор от наемателя за извозване на отпадъците от друго дружество, не освобождава задълженото лице от заплащането на този вид услуги. При представените пътни листове с включени услуги и направления, графици, одобрени план-сметки за предстоящи разходи и справка за изпълнението им, публикувани на сайта на Общината, решаващият състав е приел, че услугите са осъществявани през процесния период и честота. В обобщение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че размерите на дължимите ДНИ и ТБО за процесните имоти за 2019 г. са точно определени от органа по приходите, с оглед на което оспореният АУЗД в тази му част е законосъобразен. По отношение на данъка върху МПС съдът е посочил, че данъкът за 2019 г. на Фолксваген Лупо с peг. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил Мерцедес модел 914 с peг. [рег.номер на МПС] е законосъобразно определен, съгласно чл. 41 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца. Посочил е, че данъкът е изчислен съобразно идеалната част на собственост на Давидова и в съответствие с мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство при липса на основания за освобождаване от данък по чл. 58 ЗМДТ. По отношение на Фолксваген Лупо с рег. [рег.номер на МПС] от съпруга на оспорващата е подадена коригираща декларация с вх. 5214/16.06.2017 г. за настъпване на обстоятелство, водещо до данъчно облекчение или освобождаване /подновено решение на ТЕЛК/, с приложено СРМПС част I за същия автомобил. В тази връзка съдът е счел, че срокът на ЕР на ТЕЛК е до 01.05.2018 г. и при липса на представено ново такова, не може да ползва данъчно облекчение за 2019 година. Отчел е обстоятелството, че в същата декларация изрично е посочено, че автомобилът е в съсобственост с П. Давидова, която притежава валидно ЕР за 2019 г., но същата ползва облекчение за друг семеен автомобил марка Фолксваген модел Лупо с peг. [рег.номер на МПС] , за което е подала декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ от 16.06.2017 г. с приложено ЕР на ТЕЛК със срок до 01.04.2020 година. По отношение на МПС товарен автомобил марка Мерцедес, модел 914 с рег. [рег.номер на МПС] , деклариран от Давидова с декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ, съдът е отбелязал, че липсва подадена декларация за променено обстоятелство, нито са налице основанията за освобождаване от данък по чл. 58 ЗМДТ и данъкът е дължим в размер съответен на идеалната част от съпружеската имуществена общност, както законосъобразно е определен в оспорения АУЗД. Съдът е преценил като неоснователни възраженията за немотивираност на издадения акт, респ. за допуснати съществени процесуални нарушения и неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се претендират задължения за данък и ТБО. Счел е, че от представените и приети по делото доказателства се установява, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота се предоставят от общината, включително и за процесния имот като е разграничил въпросът по предоставяне на услугите от въпросът по тяхното реално ползване от задълженото лице. Мотивирал се е, че има доказателства за наличие на функциониращо депо на територията на Общината местност Шумака, землище на гр. Враца, което се установява от сключения договор между Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Враца и Екопроект ООД с предмет - извършване на всички дейности в регионално депо за неопасни отпадъци /РДНО/, свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Мездра, на чиято територия се намира имотът на Давидова. Посочил е още в решението си, че въпросът дали имотът генерира отпадъци е без релевантно значение за дължимостта на този вид услуга. Административният съд е формирал извод, че размерът на ДНИ, размерът на ТБО и размерът на данък МПС са законосъобразно определени. По отношение на договора за наем, въз основа на който се твърди недължимост на ТБО за процесния период, съдът е изложил съображения, че договорът е ирелевантен към предмета на делото, тъй като предметът му е различен, а дори и да има сходен предмет, то след като законодателят не предвижда самостоятелно събиране и извозване на битовите отпадъци, то задължените лица не се освобождават от заплащане на този вид услуги. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административен съд - Враца е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно допустимостта и относимостта им, като е формирал съответстващи с тях фактически и правни изводи. Решението е постановено след цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения краен резултат. По отношение на прилагането на материалния закон касационната инстанция намира изводите на решаващия състав досежно отделните задължения по ЗМДТ, определени с процесния АУЗД по отношение на П. Давидова за правилни и обосновани. Установено е, че гореописаните съсобствени недвижими имоти на Давидова се намират в строителни граници на гр. Враца и [населено място] и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се облагат с ДНИ. За тях касаторът дължи и ТБО на основание чл. 62 ЗМДТ. Касационната инстанция споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. За първи път пред ВАС, Осмо отделение, касаторът изтъква несъответствия в подадената от него декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 238381 от 31.03.1998 г., обосноваващи тезата му за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, както и за различна основа за облагане с ДНИ и ТБО. При липсата на депозирана от него коригираща декларация и на възраженията пред първоинстанционния съд досежно данъчната основа за облагане на този имот, по своята същност релевираните от Давидова доводи са опит да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По аргумент от чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. За доказване на спорните обстоятелства във връзка с предоставяне на услугите по компонентите на ТБО от Общината по делото са представени множество доказателства, въз основа на които съдът правилно е приел за установено предоставянето на отделните видове услуги от страна на Община Враца. Обратно на становището на касатора, приложимата по време редакция на чл. 71, т.3 ЗМДТ предвижда, че не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ сочи, че не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината. Цитираната норма не обвързва дължимостта на таксата с фактическото генериране на отпадъци, а с предоставянето на услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. След като е безспорно установено, че на територията на Община Враца са изградени и функционират депа за битови отпадъци, в които същите се обезвреждат, то чл.71, т.1 ЗМДТ е неприложим. Ирелевантни към определеното с АУЗД задължение за ДНИ и за ТБО са и сключените от наемателя на имота Чикас 1 ЕООД с трети лица договори. Подадените декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване не дерогират разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, които определят като данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и лицата с учредено вещно право на ползване. Предоставянето на един имот под наем не придава на наемателя качеството на задължено лице, тъй като с наемния договор не се учредява вещно право на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. Необосновано в касационната жалба се поддържа становището, че при издаването на оспорения АУЗД не е изяснена действителната фактическа обстановка. В АУЗД конкретно са посочени декларациите по чл. 14 ЗМДТ, както и партидните номера на имотите, включително техните характеристиките. При определяне на ТБО за имота, находящ се в [населено място], е съобразена подадената от лицето молба-декларация, че същият няма да се ползва, в резултат на което органът по приходите е начислил само такса за услугите поддържане на депо за обезвреждане на отпадъци и поддържане на чистота на териториите на обществено ползване. Независимо че в АУЗД не са отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на общата й стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил начина на изчисление на задълженията в акта по отделните компоненти на ТБО и за трите имота, притежавани от Давидова, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че задълженията са точно определени както по основание, така и по размер.