Решение № 8983 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16394/2009 г.

Решение № 8983 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16394/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на "Мавро войвода" ЕООД гр. София срещу решение от 15.05.2009 г., постановено по адм. дело № 2180/2006 г. от Софийски градски съд, Административно отделение, трети "Б" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 170 от 30.11.2004 г. на Председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ). Твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закони. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени административния акт. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Заинтересованата страна - "Любимка" ООД в представено писмено възражение и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на СГС. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административeн съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Мавро войвода" ЕООД гр. София против решение № 170 от 30.11.2004 г. на Председателя на ПВ, с което е отхвърлено искането му за заличаване на марка "Любимка" № 33 426, с притежател "Любимка" ООД. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно съдът, въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че атакуваната марка "Халва Любимка" с рег. № 33 426, комбинирана е заявена на 27.04.1998 г. за стоки в клас 30 "халва", регистрирана е на 10.06.1998 г. на името на ЕТ "Иглика - Стоян любов" София и ЕТ "Владимир Любов - Елица" София, при съгласие от 05.06.1998 г. на притежателя на по-ранната марка "Любимка" с рег. № 31015 - "Мавро войвода" ЕООД София. Марката представлява оградено в кръг стилизирано изображение на глава на облизващо се мече, над и под което със специфичен шрифт са изписани, съответно Халва и "Любимка". При извършения преглед на приложените по преписката писмени доказателства - етикети е установил, че върху всеки от тях за стоката халва е изобразен ясно очертан кръг с глава на облизващо се мече и надписи халва - Любимка, който е в отличителни цветове, а изписаните върху опаковката извън този кръг "халва" и "Любимка" са в едно зрително поле с него и със същия характерен шрифт, поради което стоката е ясно се разпознаваема. Въз основа на заключението на назначената по делото експертиза съдът е приел, че качеството на стоката халва се определят от присъщите физически характеристики на даден вид стока като вкус, цвят, мирис, консистенция и др., а заблуждение у потребителя би могло да възникне само при наличие на допълнителни заблуждаващи надписи по отношение на тези характеристики. Потребителят не може да бъде заблуден по отношение на качеството на стоката халва само ако върху същия фигурира многократно съчетанието "халва - любимка". Въз основа на така установеното, правилно съдът е стигнал до извод, че в случая използването на марката е по начин, който не въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, при което наведените доводи са неправилност на решението са неоснователни. От изложеното следва, че изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗМГО е законосъобразен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение