Решение № 274 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12767/2014 г.

Решение № 274 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12767/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане подадено от Михаил Красимиров Менашки, чрез процесуалния му представител, за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила решение № 504 от 05.03.2013 г. постановено по адм. дело № 1770 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас, което е оставено в сила с решение № 2693 от 25.02.2014 г. постановено по адм. дело № 5890 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение. В искането се излага, че са налице нови писмени доказателства, от съществено значение за правилното разрешаване на спора, които не са били известни на Менашки към момента на решаване на делото. Двете инстанции, извършили съдебен контрол на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", са приели, че наложеното му наказание е законосъобразно и са се позовали на твърдения, за които не е доказано, че са приключили с влязъл в сила съдебен акт, с който да е признат за виновен по тези обвинения. Счита, че тъй като преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е бил привлечен като обвиняем по друго дело, спрямо него е подходено субективно. В подкрепа на искането си представя служебна бележка изх. № У-1632 от 18.06.2014 г. на Бургаска окръжна прокуратура, служебна бележка рег. № 4125 от 19.06.2014 г. издадена от системен администратор на Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура - Бургас и писмо пр. вх. № 674 от 09.07.2014 г. издадено от зам. административен ръководител, зам. военноокръжен прокурор във Военноокръжна прокуратура - Сливен. Прави искане решение № 504 от 05.03.2013 г. постановено по адм. дело № 1770 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането. Сочи, че по отношение на представените с искането за отмяна писмени документи не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК. Представените служебни бележки свидетелстват единствено за образуваните срещу подателя на искането и неприключили към датата на издаването им досъдебни и наказателни производства, а писмото от Военноокръжна прокуратура - Сливен, че по цитираното в него досъдебно производство не е привлечен като обвиняем. Излага, че обхватът на дисциплинарната отговорност на служителите в МВР е различен от този на наказателната или административнонаказателната отговорност. При реализиране на дисциплинарната отговорност ирелевантно се явява обстоятелството дали деянието представлява престъпление или е административно нарушение, както и дали по образуваните досъдебни производства дисциплинарно уволненият служител в един по-късен момент ще бъде признат за виновен или оправдан. Поради това приложените документи се явяват неотносими към съдебното производство, приключило с влязло в сила решение, чиято отмяна се иска. Освен това те са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането се явява неоснователно. С решение № 504 от 05.03.2013 г. постановено по адм. дело № 1770 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на Михаил Красимиров Менашки против заповед рег. № з-2066 от 06.08.2012 г. издадена от директора на ОД на МВР - Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в ОД на МВР - Бургас. Решението е оставено в сила с решение № 2693 от 25.02.2014 г. постановено по адм. дело № 5890 по описа за 2013 г. на ВАС, пето отделение. Видно от данните по делото и мотивите изложени в решението на административния съд, със заповед рег. № з-2066 от 06.08.2012 г. на директор на ОД на МВР - Бургас, на Михаил Красимиров Менашки е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за разпространяването на неистински годишни винетни стикери за 2012 г. за леки автомобили, използване на неистински винетен стикер за 2012 г. на личния му автомобил и за умишлено укриване на подаден срещу него сигнал от гражданин. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР, понастоящем отменен) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 8 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с власт и доверие. В решението е отразено, че срещу служителя е било образувано и досъдебно производство № 80/2012 г. по описа но Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура - Бургас за осъществен състав на престъпление по чл. 244 от Наказателния кодекс (НК). В издадената заповед за уволнение на служителя не е направено позоваване на досъдебното производство. В чл. 239, т. 1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. В настоящия случай, за до обоснове основателност на искането си за отмяна, Менашки е представил служебна бележка рег. № 4125 от 19.06.2014 г. издадена от системен администратор на Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура - Бургас, в която са отразени данните за Михаил Красимиров Менашки в Централизираната информационна система на следствените служби, а именно - наличие на две прокурорски преписки. Посочено е, че първата прокурорска преписка е вх. № 2822 от 2012 г. по описа на ОП - Бургас, за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК - прокарване в обръщение на подправени парични знаци. Втората прокурорска преписка вх. № 5026 от 2012 г. по описа на ОП - Бургас, касае повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК - притежаване на ВОБ, пиротехнически изделия и др. без разрешение; чл. 129, ал. 1 от НК - средна телесна повреда; чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК - убийство с опасност за мнозина по особено мъчителен начин. Служебна бележка изх. № У-1632 от 18.06.2014 г. на Бургаска окръжна прокуратура, касае образувано срещу него досъдебно производство № 364/2012 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, вх. № 5026/2012 г. по описа на ОП - Бургас, за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2 от НК, чл. 339, ал. 1 от НК, чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, приключило с внесен срещу него обвинителен акт. В писмо пр. вх. № 674 от 09.07.2014 г. издадено от зам. административен ръководител, зам. военноокръжен прокурор във Военноокръжна прокуратура - Сливен е посочено, че досъдебно производство БОП 39/2012 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, досъдебно производство № 252/2012 г. по описа на ОП - Бургас, получено на 12.07.2012 г. по компетентност срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 243, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 2 от НК е приключило с обвинителен акт срещу посочени в писмото лица, като по досъдебното производство лицето Михаил Красимиров Менашки не фигурира като обвиняем или свидетел. Изхождайки от съдържанието на приложените към искането изложеното служебни бележки и писмо, настоящата инстанция счита, че те не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т 1 от АПК и не установяват нови факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на правния спор за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на Менашки. В частта касаеща образувано срещу него досъдебно производство за престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК, чл. 129, ал. 1 от НК и чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, приключило с внесен обвинителен акт, справките изобщо не установяват факти, относими към предмета на спора и нямат никакво значение, а още по-малко съществено за решаването му. Посочените в тях обстоятелства са без каквато и да било връзка с дисциплинарните нарушения, за които на служителя е наложено дисциплинарно наказание. Що се отнася до образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК (прокарване в обръщение на подправени парични или други знаци), следва да се посочи, че липсата на данни за повдигнато на Михаил Красимиров Менашки обвинение по посочения текст от НК не засяга законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени. В подкрепа на изложеното е и текстът на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.), според който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В настоящия случай дисциплинарната отговорност на Менашки е ангажирана за две деяния, всяко от които е послужило като самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Прието е, че поведението на Менашки, по първото посочено в заповедта дисциплинарно нарушение, е деяние несъвместимо етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. За тази квалификация на поведението му не е необходимо същото да представлява и престъпление. Решението по проведеното съдебно производство е постановено при осъществяване контрол на законосъобразността на фактическите и правни основания посочени в заповедта. От изложеното следва, че отразените в представените документи обстоятелства не са от съществено значение за делото. Наред с това, независимо, че служебните бележки и писмото са издадени след влизане в сила на решението, те удостоверяват факти и обстоятелства, съществували при постановяването му, които са били или са могли да бъдат известни на Менашки. Отразените в тях данни са за досъдебни производства образувани през 2012 г., а постановената присъда по н. о. х. д. № 273 по описа за 2012 г. от Военен съд - Сливен е от 16.01.2013 г., т. е. - още преди приключване на производството пред Административен съд - Бургас. Изложеното обосновава липса на предпоставките за отмяна на атакуваното решение на релевираното правно основание, поради което искането следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,