Решение № 13886 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 650/2017 г.

Решение № 13886 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 650/2017 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ц. Ц., против решение № 401 от 29.11.2016 г., постановено от Административен съд - В. Т., девети състав, по адм. д. № 347/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните БЗС. К. жалбоподател твърди правилно и коректно приложение на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и заявява, че представената и приета за годно правно основание Заповед № РД-14-24 от 12.03.2014 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" - В. Т., обявена впоследствие от съда за нищожна, е информация, с която административният орган не е разполагал и не е имал възможност да търси към момента на извършване на процедурата по застъпването. Касаторът твърди, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза не става ясно кои точно парцели са определени като покрити с правно основание само от "Аида-90" ЕООД и как е определен новият процент на наддеклариране. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Аида-90" ЕООД, с. Я., общ. Г. О., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Милков, който в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, като законосъобразно и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съда правилно е приел, че обжалваното уведомително писмо не отговаря на установената по преписката фактическа обстановка, поради което частичният отказ на поисканата субсидия е незаконосъобразен. Според участващия по делото прокурор съдът точно е съобразил представеното съдебно решение № 324/6.08.2015 г. на Горнооряховския районен съд по гр. дело № 941/2014 г., което е влязло в сила преди изготвяне на писмото и е потвърдило правото на ползване върху определени БЗС за земеделския стопанин, но не е съобразено от административния орган. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 401 от 29.11.2016 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-040-2600/5087 от 29.09.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. С., в частта с която на "Аида-90" ЕООД, е оторизирана сумата от 0 лв. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт в едномесечен срок от получаване на преписката. Със същото решение Д. фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на "Аида-90" ЕООД направените разноски по делото в размер на общо 950 лв. За да достигне до този резултат Административен съд - В. Т. е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на законовите му правомощия - чл. 37, ал. 2, вр. с чл. 11а, ал. 1, т. 1 и чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, при наличие на допустима законова делегация, съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, действащи към момента на издаването на процесното писмо, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно прилагане на материалните разпоредби. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделския производител и на административния орган, както и приетите писмени доказателства и са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане заявлението на "Аида-90"ЕООД. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-040-2600/5087 от 29.09.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което по СЕПП е оторизирана сумата от 0 лв. По делото е установено заявяването от страна на земеделския производител на 44 бр. парцели за финансово подпомагане с обща площ от 37,45 ха. Първостепенният съд се е позовал на приетите по делото и неоспорени основно и допълнително заключения на назначената съдебно-техническа експертиза. Първоинстанционният съд е счел, че е спазена предвидната процедура в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., но в процесното писмо не са отразени способите за прилагане на чл. 17, ал. 7 във вр. с процедурата по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г., когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване. Правилно е преценено в мотивите на обжалваното решение, че заповед № РД -14-07/28.01.2014 г. на директора на ОД "Земеделие", представена от ЗКПУ "Р.-Я." като доказателство за правното основание за ползване по на БЗС с № 87453-1-2, БЗС с № 87453-3-23 и от ЕТ "Коев-90-Х. И." за БЗС с № 87453-36-5 е била оспорена по съдебен ред от "Аида 90" ЕООД и е била частично отменена с решение № 324 от 6.08.2015 г. на Горнооряховския районен съд по гр. дело № 941/2014 г., което е влязло в сила на 9.09.2015 г. Правилна е констатацията в мотивите на обжалваното решение, че заповед № РД-14-07/28.01.2014 г. от ЗКПУ "Р.-Я." представлява валидно правно основание по чл. 2а, ал. 2, т. 4 от Наредба № 5 по отношение на горепосочените три БЗС. С. точно е преценил, че със Заповед № РД-14-24/12.03.2014 г. на директора на ОД "Земеделие" е възобновено производството по издаване на заповед № РД-14-07/28.01.2014 г. и последната е изменена. Заповед № РД-14-24/12.03.2014 г. е била предмет на оспорване и с решение № 106 от 2.04.2015 г. на Административен съд - В. Т. по КАХД № 10076/2015 г. е обявена за нищожна и преписката е изпратена за произнасяне на министъра на земеделието и храните, като няма данни този орган да се е произнесъл към момента на постановяване на оспореното уведомително писмо. Решаващият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че след като посочената заповед не е съществувала в правния мир, то същата не представлява годно основание по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 и като не е съобразил този факт административния орган, е издал акта си в нарушение на чл. 35 от АПК. Административният съд е извел верен извод, че за "Аида 90" ЕООД са налице условията по чл. 17, ал. 8, изр. първо и е следвало да се одобри изплащането на субсидия само на кандидата, представил документите по чл. 2а, ал. 2 от същата наредба, поради което оспореното писмо в тази му част е постановено в противоречие с разпоредбите на приложимата Наредба № 5 и при неправилна преценка на доказателствата, които са събрани в административното производство. Първоинстаницонният съд подробно е анализирал допуснатата съдебно - техническа експертиза и приетите писмени доказателства. От изслушаното и неоспорено от страните допълнително заключение на СТЕ е видно, че има несъответствия при разрешаването на двойно заявени площи и е след приспадането на площта на горепосочените три имота, за които "Аида 90" ЕООД е представило документите по чл. 2а, ал. 2 в подадената декларация по чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5, а другите заявители са представили обявената за нищожна заповед № РД-14-24/12.03.2014 г., които са с обща площ от 1,68 ха, остават застъпени и други недопустими площи от 5,05 ха, то допустимата за подпомагане площ следва да бъде 32,40 ха, а процентът на наддеклариране следва да бъде редуциран до 15,59 %. В настоящия случай е от съществено значение точният размер на установената разлика, защото не следва да се санкционира цялата установена площ, а съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. ако тази разлика е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % върху нейният удвоен размер следва да се определи размерът на намалението на дължимата финансова помощ по СЕПП. Тъй като административният орган не е изяснил в пълна степен верността на констатираните несъответствия, не е установил и причините, довели до тези несъответствия и не е преценил надлежно относимите към спора доказателства, то правилно първоинстаницонният съд е счел, че уведомителното писмо е издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материално-правните разпоредби на Регламента, които имат пряко действие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС не е заявено своевременно, до приключването на устните състезания пред касационната инстанция и не са представени документи, доказващи договорени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,