Решение № 2071 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2016 г.

Решение № 2071 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 225 и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. В., чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 352 от 21.10.2016 г., постановено по адм. д. № 428 по описа на Административен съд - В. (АС - В.) за 2016 г. С него е отменена като незаконосъобразна Заповед № 784 от 25.05.2015 г., издадена от кмета на О. В., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е наредено принудително изземване от С. Й. Б. на недвижим имот - частна общинска собственост, състоящ се от една стая и кухня, находящ се в гр. В., ул. "Младост", бл. ..., вх. "...", ап. .... В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че при постановяване на решението, в нарушение на съдопроизводствените правила и при неспазване на дадените указания с Решение № 8773 от 13.07.2016 г., първоинстанционният съд не е извършил съвкупна преценка на всички доказателства по делото, като е приел голяма част от тях за неотносими към спора. Това е довело до изграждане на неправилни фактически констатации. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - С. Й. Б., чрез своя пълномощник, представя писмено становище по касационната жалба, с което я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя писмени доказателства. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производство по реда на чл. 226 АПК, във връзка с чл. 145 АПК, първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по жалбата на Б. срещу Заповед № 784 от 25.05.2015 г., издадена от кмета на О. В., с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и във връзка с Констативен протокол от 20.05.2015 г. е наредено принудителното изземване на недвижим имот - частна общинска собственост, състоящ се от една стая и кухня, находящ се в гр. В., ж. к. "Младост", бл. ..., вх. "...", ап. ..., тъй като се ползва без правно основание. С решението, предмет на контрол е отменена обжалваната пред АС - В. заповед. С Определение от 21.07.2016 г. първоинстанционният съд е дал указания до страните в съответствие с тези, дадени с Решение № 8773 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 11467/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 309 от 17.08.2015 г., постановено по адм. д. № 298/2015 г. по описа на АС - В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, а именно да се представят от ответника писмени доказателства за установяване настъпването на прекратителното условие за действието на Заповед № 53 от 07.02.1989 г. Нови доказателства по делото не са били представени. Прието е от съда, че Б. ползва общинското жилище, предмет на оспорената заповед въз основа на Заповед № 53 от 07.02.1989 г., издадена от началник служба "Жилищно настаняване" при Изпълком на ОНС - В., на основание чл. 7 и чл. 13, ал. 2 от Закона за наемните отношения (ЗНО, отм.) и чл. 9 и чл. 17 от Правилника за прилагане на ЗНО (отм.) за настаняване на двучленно семейство, издадена на името на Д. Б. (съпруг на Б.). Съгласно мотивите на заповедта лицето е отчужден собственик за ЖСК "Комсомолец" 2 и жилището се предоставя временно до построяване на собствено. Установено е също така, че със Заповед № 1476 от 08.09.2014 г., издадена от кмета на О. В., на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 46, ал. 2 ЗОбС и във вр. чл. 37, ал. 1, т. 9 от НУРУРОЖ е прекратено наемното правоотношение, установено със Заповед № 53 от 07.02.1989 г. и сключения въз основа на нея договор за наем от 07.02.1989 г. със съпруга на Б. за процесното общинско жилище. С Решение № 15 от 09.01.2015 г., влязло в сила на 30.01.2015 г., постановено по адм. д. № 556 по описа на АС - В. съдът е отменил Заповед № 1476 от 08.09. 2014 г., издадена от кмета на О. В.. С Уведомление изх. № 9400-0-1953 от 10.02.2015 г. Б. била уведомена, че ползва процесното жилище без правно основание, като й е даден 14-дневен срок от получаването му да го освободи. На основание чл. 26 от АПК тя била уведомена също така, че в случай на неизпълнение в указания срок, ще бъде предприета процедура по чл. 65 ЗОбС за принудително изземване на имота. Последвало е издаването на спорната заповед. Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, притежаващ материална и териториална компетентност да издава заповеди от вида на оспорената. Направил е извод, че заповедта отговаря на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК - издадена е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания, подписана е от нейния издател и е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон (чл. 65, ал. 1 ЗОбС), което представлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Като е съобразил кумулативно необходимите предпоставки за издаването на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, съдът е приел, че административният орган който носи доказателствената тежест, не е установил и доказал в хода на съдебното производство тяхното наличие. Въпреки, че по делото било безспорно установено, че жилището е частна общинска собственост, не било установено, че то се владее без правно основание от Б., тъй като Заповед № 1476 от 08.09.2014 г. издадена от кмета на О. В. за прекратяване на наемните правоотношения за жилището е отменена с влязло в сила съдебно решение. Предвид това съдът приел, че Б. държи имота на правно основание - Заповед за настаняване № 53 от 07.02.1989 г. и сключен въз основа на нея наемен договор от 07.02.1989 г. Ответникът не представил доказателства и не установил настъпване на прекратителното условие по Заповед № 53 от 07.02.1989 г. предвид което според съда, не е доказал наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. По тези мотиви съдът направил извод, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и е отменил същата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният жалбоподател не твърди, че противно на възприетото в обжалваното решение по делото е установено прекратително условие за действието на Заповед № 53 от 07.02.1989 г. в съответствие с дадените указания с отменителното решение на Върховния административен съд. В жалбата дори сочи, че до момента на издаване на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения (отменена по съдебен ред) Б. не е предприела никакви действия за приключване на отчуждаването по предвидената процедура за обезщетяване на отчуждени собственици, чиито процедури все още не са приключили. Оплакванията му, релевирани в касационната жалба, се ограничават до неизвършване от съда на съвкупна преценка на всички доказателства по делото предвид приетата от първоинстанционния съд тяхна неотносимост, с което било извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не били изпълнени дадените от касационната инстанция указания. Доводът е неоснователен, тъй като указанието в отменителното решение всъщност не се свежда до обсъждане само на представените още при първото разглеждане на делото доказателства, на необсъждането на които сега се позовава касационният жалбоподател. В Решение № 8773 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 11467 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. е прието, че при първоначалното гледане на делото от състав на АС - В. е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, съдът не е указал на кмета на О. В. представянето на доказателства за това настъпило ли е прекратителното условие за действието на Заповед № 53 от 07.02.1989 г., което от своя страна е рефлектирало върху преценката за законосъобразността на Заповед № 784 от 25.05.2015 г. Както се посочи по - горе, такива указания са били дадени от състава на АС - В. при новото разглеждане на делото, но доказателства в тяхно изпълнение не са били представени. Следователно, пречката за изпълнение на останалите указания от отменителното решение за обсъждане на всички представени доказателства в съвкупност с новопредставените е създадена от ответника - настоящ касационен жалбоподател. Наред с това, необсъдените от съда доказателства правилно са преценени като неотносими към спора и не са обсъждани от съда, като мотивите му за това, основани на фактическите и правни основания за издаването на спорната заповед, се споделят от настоящия състав. Предвид изложеното, обоснована на представените по делото доказателства и в съответствие с материалния закон е преценката направена от първоинстанционния съд, че неустановено е останало по делото ползването на процесното жилище от Б. без правно основание. Правилно е приетото от съда, че доколкото Заповед № 1476 от 08.09.2014 г., издадена от кмета на О. В. е отменена по съдебен ред, Б. държи имота на правно основание - Заповед № 53 от 07.02.1989 г. Не е установено и доказано по делото издаването на друга заповед след отмяната на посочената от 2014 г. Ето защо спорната заповед, издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС се явява незаконосъобразна и правилно е била отменена от съда. Затова обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение