Решение № 7607 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2017 г.

Решение № 7607 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. З. И. срещу решение № 523/03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2716/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-263 от 04.11.2016 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 4007244583/П. Р.-305/20.05.2014 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - гр. П.. Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно приложение на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски - възнаграждение за един адвокат. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П. (ТП на НОИ - П.), в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на обжалваното решение и счита, че следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред П. административен съд е Решение № 2153-15-263, издадено на 04.11.2016 г. от Директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е оставена без уважение жалба вх. № МП-36035/27.05.2014 г., допълнена с молба вх. № МП-36035#1/30.05.2014 г. на Б. З. И., в частта й срещу Разпореждане № 4007244583/ протокол № Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-П. и потвърждаването за събиране на сумата от 13 646, 39 лева, от които главница за периода от 01.01.2009 г. до 31.05.2014 г. в размер на 9 627, 42 лева и лихва в размер на 4 018, 97 лева, начислена към 20.05.2014 г., представляваща недобросъвестно получена пенсия за осигурителен стаж и възраст. След тази дата допълнително се начислява лихва по чл. 116 КСО до окончателното погасяване на задължението. С постановеното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата, след като приема за неоснователно възражението за добросъвестност на получилото плащанията лице. Изводът за недобросъвестно поведение произтича от обстоятелството, че в хода на производството жалбоподателят не доказа по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при наличие на твърдяните от него предпоставки - осигурителен стаж в горепосочените размери и вид, а именно да е полаган от него осигурителен стаж при втора категория труд. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. Б. З. И. е задължително пенсионно осигурено лице и от 03.10.2000 г. на него му е отпусната пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно издадено Разпореждане № 31/ПРN01101/10.10.2000 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П.. В това разпореждане е прието, че при него е установен осигурителен стаж II категория 22 години 02 месеца 19 дни, осигурителен стаж III категория - 18 години 00 месеца 09 дни и общ осигурителен стаж, приравнен към III категория - 45 години 09 месеца 18 дни при навършена възраст към датата на отпускането от 60 години и 02 месеца. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета от административния орган е преценена последваща необходимост за установяване на осигурителния стаж на лицето. Действителният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е определен с влязло в сила съдебно решение № 126/22.01.2015г по адм. дело № 2696/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалба на И. срещу Решение № 159/25.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено Разпореждане № 4007244583 / ПР-652/15.05.2014 г. на Ръководителя на лПОы в ТП на НОИ - гр. П., с което е отменено разпореждане № 31/ПРN01101/10.10.2000 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - П. и всички последващи на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 4 КСО, считано от 24.07.2005 г. Повдигнатият правен спор е относно приложението на материалния закон - чл. 114, ал. 1 от КСО, който се свежда до наличието на недобросъвестно поведение на касатора като предпоставка за ангажиране на отговорността му за възстановяване на неправилно получените суми за пенсии. Нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, озаглавена "Възстановяване на неоснователно получени суми", предвижда недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса. В разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО, в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2016 г.) е установено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Р. Б., в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. От съвкупния анализ на цитираните разпоредби следва извода, че предпоставка за прилагането на нормата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Преценката на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав, при който възниква правото на административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за осигурителни плащания. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество - настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт /чл. 170 от АПК/. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че касаторът съзнателно се е възползвал от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия в по-висок размер. Самият факт, че в архива на осигурителя няма налични документи за ОС, не означава, че такива не са били издадени и представени на пенсионния орган при подаване на заявлението за отпускане на пенсията през 2000 г., или че длъжностно лице не е допуснало грешка. В издадените актове не са изследвани причините, поради което пенсионното досие не може да бъде възстановено и при първоначалното определяне на пенсията е бил използван различен от действителния осигурителен стаж. Не са посочени извършени от касатора действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Не е доказана недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. В случая неправилни са изводите на ответника, че лицето е следвало да доказва при условията на пълно и главно доказване добросъвестността си. В този смисъл е и константната практика на ВАС, нVI отделение: решение № 2967 от 08.03.2018 г. по адм. дело № № 7939/2017 г., решение № 11095 от 25.09.2017 г. по адм. дело № 1339/2017 г., решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., решение № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г., решения № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г., решение № 6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., решение № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция Решение № 2153-15-263 от 04.11.2016 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. П., което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него Разпореждане № 4007244583/П. Р.-305/20.05.2014 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ-гр. П., са издадени в нарушение на изискванията за материална законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени горния административен акт. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на касатора, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П. следва да бъде осъдено да заплати на Б. З. И. съдебни разноски в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/ - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,