Решение № 6762 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2026 г.

В. Д. П., от гр. Симитли, [улица], чрез адв. Д. Киров от АК - Перник, е предявила искане с вх. № 22664/31.10.2025 г. за отмяна на влязло в сила Решение № 4653 от 07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2538/2025 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е отменено Решение № 3881 от 22.11.2024 г., постановено по адм. дело № 396/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Б. С. П. от гр. Симитли срещу Заповед № 256 от 03.04.2023 г. на кмета на Община Симитли. В сезиращия акт се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила В. Д. П. не е била конституирана и не е взела участие в съдебното производство като заинтересована страна. Искателката твърди, че при условията на семейна имуществена общност е съсобственик на описания в заповедта подлежащ на премахване незаконен строеж и в качеството на такава има гарантирано право на участие по делото. Моли съдебният акт да бъде отменен и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд с присъждане на дължимите разноски. Формулирано и искане да бъде спряно изпълнението на Заповед № 256 от 03.04.2023 г. на кмета на Община Симитли. Ответникът - Б. С. П., от гр. Симитли, не ангажира становище по искането. Ответникът - кмет на Община Симитли, в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Д. Даутева от АК - Благоевград, оспорва допустимостта, а при условията на евентуалност, и основателността на искането. Претендира разноски. Искането за отмяна е процесуално допустимо, но неоснователно, по следните съображения: Производството пред АС - Благоевград е образувано по жалба на Б. С. П. срещу Заповед № 256 от 03.04.2023 г. на кмета на Община Симитли, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж "Плътна ограда с височина над 2.20 м." по вътрешните регулационни граници на УПИ III - 1232, кв. 68 по плана на гр. Симитли". С Решение № 3881 от 22.11.2024 г., постановено по адм. дело № 396/2023 г. по описа на АС - Благоевград описаната заповед е била отменена и в тежест на общината са възложени разноските по делото. С Решение № 4653 от 07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2538/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, решението на АС - Благоевград е отменено, като жалбата на Б. С. П. срещу Заповед № 256 от 03.04.2023 г. на кмета на Община Симитли е отхвърлена. Право да искат отмяна на влязло в сила решение имат трети лица, за които то е неблагоприятно и има сила и които са имали обезпечено право на участие в делото. Този кръг субекти могат да искат отмяна на съдебен акт, който има действие спрямо тях, само на основанието по чл. 246, ал. 1 Кодекса, т.е. поради самото си неучастие. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК брани задължителната процесуална легитимация на неучаствалото в делото лице, а правото на отмяна в тази хипотеза възниква от кумулативното наличие на три предпоставки: 1) решението да поражда правни последици за лицето; 2) тези последици да са неблагоприятни; и 3) лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В случая изброените предпоставки по отношение на искателката в настоящото производство не са изпълнени. Предмет на административното дело пред решаващия съд е преобразуващото право на отмяна на административния акт, което възниква от посочените в чл. 146 АПК отменителни основания и принадлежи на носителя на засегнатото от акта материално субективно право (чл. 120, ал. 2 Конституцията, чл. 147, ал. 1 АПК). Принадлежността на субективното право обуславя активната легитимация на жалбоподателя, т.е. възможността да се претендира защита срещу действието на административния акт. В производството пред първостепенния съд страни са жалбоподателят, инициирал административното производство, който е адресат на задължението за премахване на незаконния сроеж и органът, издал заповедта. Искателката В. Д. П. не е извършител на незаконния строеж и не е адресат на задължението за премахването му, респ. не е заинтересовано лице по смисъла на закона в конкретното административно правоотношение, поради което и не е конституирана като страна в производството пред АС - Благоевград, т.к. участието й не е било задължително. На следващо място, с решението, чиято отмяна се иска, оспорването е отхвърлено. Отхвърлителното решение има действие спрямо страните по делото - чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК. Решението не разпростира силата си на пресъдено нещо спрямо трети лица, включително и спрямо съпругата на извършителя - адресат на акта. След като решението не действа спрямо искателката, последата няма право да инициира отмяната му като трето, неучаствало в делото лице. Следователно не се нуждае от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК, т.к. в случай, че докаже активната си легитимация за оспорване на заповедта за премахване, може да атакува административния акт на собствено основание, без да е възможно да й се противопостави възражение за пресъдено нещо. При условие, че искателката не е била конституирана като страна по делото, тя не може да претендира отмяна на постановеното решение и на посочените в титулната част на искането основания - чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК. Отмяна по този ред може да бъде инициирана само от страна по делото - чл. 221, ал. 2, вр. чл. 238, ал. 1 АПК, каквато В. П. не е. Особеното искане за постановяване на определение, с което да бъде спряно принудителното изпълнение на Заповед № 256 от 03.04.2023 г. на кмета на Община Симитли, за премахване на незаконен строеж "Плътна ограда с височина над 2.20 м." по вътрешните регулационни граници на УПИ III - 1232, кв. 68 по плана на гр. Симитли" е извън обхвата на претендираната в настоящото производство съдебна защита, поради което съдът не дължи произнасяне по него. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответника - кмет на община Симитли следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 655 евро. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Първи петчленен състав на Втора колегия,