Решение № 14009 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2013 г.

Решение № 14009 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по искане на Игнат Петров Папазов от гр. Свищов за отмяна на влезли в сила определения - № 4288 от 27.03.2013 г. по адм. дело № 3851/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, и оставеното с него в сила определение № 459 от 23.01.2013 г. по адм. дело № 594/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Моли настоящата инстанция на ВАС да ги отмени и да върне делото за ново разглеждане. Ответникът по делото не е изразил становище. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в искането за отмяна и приема за установено следното: С определение № 459 от 23.01.2013 г. по адм. дело № 594/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново е оставена без разглеждане жалбата на Игнат Петров Папазов срещу мълчалив отказ на ректора на Стопанска академия "Димитър Ценов" - гр. Свищов, за произнасяне по жалба вх. № 93.00-73/08.05.2012 г., подадена срещу Писмо изх. № 93.00-64/23.04.12 г. на зам. ректора на НИРС Иван Върбанов и е прекратено производството по делото. С определение № 4288 от 27.03.2013 г. по адм. дело № 3851/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, е оставено в сила определението на Административен съд - гр. Велико Търново. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт и на това основание е постановено прекратителното определение, което е оставено в сила от тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение. Искането по съществото си представлява касационна жалба с наведено касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а не искане по чл. 239, т. 5 АПК. Отмяната е извънреден способ и затова изчерпателно и подробно са уредени основанията в АПК, за да може да се защити от една страна стабилитета на съдебните решения, а от друга страна - да се осигури защита от настъпване на неблагоприятни последици на тази страна по делото, която по една или друга причина е била възпрепятствана да си осигури надлежна защита. В текста на чл. 239, т. 5 АПК изрично е посочено, че може да се иска отмяна само ако, страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая такива обстоятелства дори не се твърдят в подаденото искане за отмяна - напротив - в него се развиват съображения, които касаят преценка на съда на доказателства и обстоятелства, относими по същество, изобщо няма твърдения за лишаване на страна от представителство или възможности за участие. Съдът се счита задължен да отбележи, че не са нарушени изискванията за уведомяване на жалбоподателя досежно отстраняване на нередовностите в касационната жалба (чл. 216, вр. чл. 158, ал. 1, вр. чл. 236 АПК). Жалбата на Игнат Петров Папазов срещу определение № 459 от 23.01.2013 г. по адм. дело № 594/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново е приета за редовна и е разгледана от касационната инстанция, поради което процедура, свързана с отстраняване на нередовности по тази жалба, не е провеждана. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав