Решение № 153 от 23.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 255/2010 г.

ВКСI търговско отделение23.12.2010 г.докладчик Мариана Костова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 85 от 14.10.2009 г., постановено по т. дело № 193/2009 г. на Бургаския апелативен съд, само в частта, с която е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на [фирма] - Б. с начална дата 31.12.2004 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд в отменената част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 153 от 23.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 255/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Допуснат е касационен контрол по жалба на [фирма] срещу решение № 85 от 14.10.2009 г., постановено по т. дело № 193/2009 г. на Бургаския апелативен съд само в частта, с което е потвърдено решение № 348 от 12.02.2009 г. по т. дело № 397/2008 г. на Бургаския окръжен съд само относно началната дата на неплатежоспособност 31.12.2004 г. В открито съдебно заседание и с писмена защита касаторът [фирма] поддържа касационната си жалба относно допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуални правила свързани с отказа му да бъдат допуснати нови доказателства по въззивната жалба за установяване към кой момент длъжника е спрял плащанията не само към конкретния кредитор, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, а с оглед на момента на спиране на обслужване на задълженията на длъжника. Касаторът счита, че въззивният съд е действал като контролна инстанция по отношение на първоинстанционното решение, не е изложил самостоятелни мотиви и с оглед на представените пред въззивния съд доказателства е следвало служебно да допусне експертиза, чрез която да бъде установен момента на спиране на плащанията на задълженията длъжника. С писмена защита и подробно изложени в нея съображения дружеството "Т. Авал Л." - Н. поддържа искането си за оставяне в сила на решението в обжалваната му част. С определение № 429 от 1.06.2010 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК касационния контрол на въззивното решение е допуснат при двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: по процесуалния въпрос за съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало / чл.266 и чл. 7 ГПК/ в т.ч. когато съдът разполага с правомощието да събира доказателства и по служебен почин / чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ/ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както и по материалноправния въпрос, решен от решаващия съд в противоречие с практика на ВКС дали спирането на плащането следва да се определи съобразно последното плащане на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност или и спрямо останалите кредитори. Като взе предвид доводите и оплакванията на касатора относно неправилността на атакуваното въззивно решение в допуснатата му до касация част, както и становището на ответника по касация, Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, прие следното: Становището на настоящата съдебна инстанция по обуславящите правни въпроси е следното: С решение № 348 от 12.02.2009 г. Бургаският окръжен съд е обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството - касатор с начална дата 31.12.2004 г. въз основа на установен от ССЕ процент на ликвидност. Бургаският апелативен съд не е изложил мотиви относно приетата от първоинстанционния съд дата 31.12.2004 г. Въззивният съд в нарушение на разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е отказал приемане и събиране на доказателства, относими към определяне на датата на спиране на плащанията. Разпоредбата се явява специална по отношение на нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК, с която се преклудира правото на страната да се позовава на нови обстоятелства, да сочи и представя доказателства, които е могла да посочи и представи в първоинстанционното производство, освен ако е налице обстоятелството по ал. 3. С определението от 1.10.2009 г., постановено в отрито съдебно заседание, Бургаският апелативен съд е отказал на въззивника [фирма] да му бъдат допуснати доказателствените искания, по причина, че са направени с въззивната жалба от 14.03.2009 г., за която е прието с влязло в сила определение за просрочена, а не с въззивната жалба, предмет на разглеждане. При постановяване на определението си съдът следваше да съобрази, че с чл. 621а / ДВ бр. 38 от 2006 г./ се въведоха особени процесуални правила в производството по несъстоятелност. С разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ се засили служебното начало в производството по несъстоятелност, като се предостави възможност на съда да установява факти и събира доказателства по свой почин, които ще са от значение за неговите решения и определения. С тази разпоредба законодателят цели, както да се осигури бързина на производството, така и в пълнота да се изяснят отношенията между страните в производството по несъстоятелност. Горното означава, че по своя инициатива съдът може да задължава страните да представят необходимите доказателства, вкл. и чрез използване на специалните знания на експерти във всяка една от фазите на производството по несъстоятелност. Следва да се има предвид динамиката в търговските отношения, която може да даде отражение върху материалното и финансово състояние на дружеството - длъжник в отделните фази на процеса по откриване на производство по несъстоятелност, която ако се прилага преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство, няма как да бъде съобразена от съда. След като ГПК по принцип разрешава събиране на доказателства от въззивния съд, разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е приложима, както за първоинстанционния, така и за въззивния съд. С оглед на изложеното, становището на ВКС по тълкуването на закона, е че в производството по несъстоятелност е приложима специалната разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Отказа на съда да изясни спора от фактическа страна относно факта на спиране на плащанията от длъжника не само спрямо кредитора - молител, но и към останалите кредитори на длъжника, в какъвто смисъл е практика на ВКС, е довело до незаконосъобразност на решението относно дата на неплатежоспособността и определената към същата дата свръхзадълженост. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК решението ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд за произнасяне по този материалноправен въпрос, поради необходимостта от събиране на поисканите от касатора доказателства-писмени и назначаване на ССЕ. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

4