Решение № 89 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2010 г.

Решение № 89 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. П. С. чрез адвокат Б. Б. против въззивно решение на В. окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав № 449/9.04.2010 г. по гр. д. № 228/2010 г. С обжалваното решение е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет. 3 на бившия съпруг Б. А. С. с отчитане запазени права на ползване на пълнолетния син на страните А. Б. С. на спалното помещение в жилището и общо ползване на кухня и санитарни помещения. С определение № 955/30.09.2010 г. по гр. д. № 1102/2010 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 107, ал. 2 СК (отм.), а именно: когато семейното жилище е съсобствено между виновния съпруг и трето лице допустимо ли е предоставянето му за временно ползване на невиновния съпруг, за когото са налице всички други законови предпоставки с оглед крайно недостатъчна съдебна практика на Върховния касационен съд за точно и непротиворечиво приложение на посочената разпоредба от отменения Семеен кодекс. Отговор на поставения въпрос: Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 СК /85 г./, когато от брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на невиновния съпруг само за определен срок. Когато, обаче, семейното жилище не е изцяло собственост на виновния за разстройството на брака съпруг, а е съсобствено между него и трето лице, семейното жилище не може да бъде предоставено на съпругата, независимо от установената вина на съпруга, тъй като той не е собственик на цялото жилище. Ответникът по касация Б. А. С. чрез адвокат Г. В. е оспорил жалбата като недопустима и неоснователна. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК. При преценка за основателност на касационната жалба, с оглед данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че жалбата е неоснователна. Семейното жилище не е придобито от двамата съпрузи при режим на СИО, не е и индивидуална собственост на съпруга, а е съсобствено между него и трето лице-неговата сестра. При наличие на права на собственост върху семейното жилище и на трето лице при липса на ненавършили пълнолетие деца на страните обуславя неоснователност на искането на бившата съпруга /сега касатор/ за предоставяне или разпределяне ползването на семейното жилище, въпреки че е с влошено здравословно състояние, не разполага с достатъчно средства за собствената си издръжка и че бившият й съпруг е виновен за разстройството на брака и че той има друга жилище. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение