Решение № 168 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5906/2007 г.

Решение № 168 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5906/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. Я. А. против въззивното решение на Я. окръжен съд № 212 от 28.09.2007 г. по гр. д. № 293/2007 г., с което е оставено в сила решение № 27 от 9.05.2007 г. по гр. д. № 201/2006 г. на Районен съд гр. Е., с което на основание чл. 21, ал. 1 СК ищецът Д е признат за изключителен собственик на апартамент № 11, вход А, етаж 4 в жилищен блок № 17 на жилищен комплекс "И" гр. Е.. Н. са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Ответникът Д. С. К. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.) Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на придобит по време на брака между страните апартамент в гр. Е., въззивният съд е приел, след анализ на събраните по делото доказателства, че жилището е изплатено изцяло с лични средства на съпруга, дарени от неговата майка, с което презумпцията за съвместен принос в придобиването е оборена, основание да се признае в полза на ищеца пълна трансформация на лични средства в придобиването на собствеността върху процесното жилище. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че средствата, с които е заплатена цената от 12252 лв. при покупката на процесният апартамент, придобит по време на брака между страните с договор от 16.04.19992 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) са били осигурени изцяло от майката на ищеца св. М, обстоятелство установено от изслушана по делото съдебно икономическа експертиза, спестовна книжка на името на свидетелката и нейни показания, кореспондиращи с писмените доказателства, чрез които е установено, че на 23.12.1991 г. свидетелката е изтеглила от личния си спестовен влог, открит през1989 г., 12 000 към които прибавила разликата до 12252 лв. и на същата дата сумата е била внесена по сметка на Софжилфонд при ОбНС. По делото са разпитани и други свидетели установили, че сумата е била дарена на ищеца, който закупил жилището само на свое име. Правилно съдът е посочил, че ответницата не е установила, цената на апартамента да е била изплатена със средства получени от работа на тютюн. Обстоятелството, че страните са събирали пари, за да си закупят жилище, според показанията на част от разпитаните свидетели и представено писмено доказателство от "Б" АД гр. Т., че за периода1989 г. - 1991 г. ответницата е предала за изкупуване ориенталски тютюн на стойност 12 872,28 лв., не е достатъчно за да се приеме, че тези средства са вложени при изплащане стойността на апартамента. Както правилно е приел съдът, по делото не е установено тези пари да са били на влог, нито от кого са били съхранявани, а разпитаните свидетели не са могли да установят, включително и чрез показанията на Я. И. (баща на ответницата), че тези средства са послужили за закупуването на апартамента. Не би могло да се приеме, че те са внесени по влог на майката на ищеца (такива твърдения няма от страна от ответницата) и това се опроверга от доказателствата по делото, от които е видно, че влога е открит през 1989 г., когато е наброявал сума над 10 000 лв. Правилно съдът не е кредитирал показанията на сина на страните, св. Я с мотивите, че при закупуване на жилището, същият е бил малолетен и показанията, че в негово присъствие родителите му брои парите за покупката на жилището се явяват изолирани от останалите събрани доказателства. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, които са обсъдени при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.