Решение № 9737 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2011 г.

Решение № 9737 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димитър Атанасов Вълчев от гр. Стара Загора срещу заповед № К-7901/29.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № К-7901/29.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи на Димитър Атанасов Вълчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 7.03.2011 г. в град Елхово, община Ямбол, при проведена полицейска операция е задържан след получаване на подкуп от 200 лева, които са му били дадени от Георги Илиев Маджаров - обявен за общодържавно издирване, срещу обещанието, че Вълчев ще помогне на Маджаров във връзка с образувано и водено срещу него от Вълчев досъдебно производство. За извършеното деяние срещу инспектор Вълчев е образувано досъдебно производство № 4/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - град Ямбол за престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона и правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ППЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Вълчев е нарушил разпоредбата на чл. 58 от ЗМВР и етичните правила, визирани в т. т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на служителите от МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-2677/17.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи, както и с последваща заповед № К-3985/26.04.2011 г. за удължаване срока на същото. На 16.05.2011 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Същият е запознат със справката на 16.05.2011 г. Вълчев е поканен да даде писмени обяснения с писмо от 25.03.2011 г., като същите са депозирани от него на 28.03.2011 г. Изготвено е становище от 17.05.2011 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и прекратяване на служебното му правоотношение. Материалите по преписката и становището на комисията са получени в Министерството на вътрешните работи на 25.05.2011 г. - видно от рег. № 13427 на отдел "Човешки ресурси". Преписката е върната на директора на ОД на МВР Хасково за допълнителна проверка по повод получени допълнителни материали с писма вх. № 16681/20.06.2011 г. и № ж-88/30.05.2011 г. Извършена е допълнителна проверка, като с писмо от 08.06.2011 г. жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения. Същият е депозирал писмен отговор, имащ характер на писмени обяснения на 13.06.2011 г. След извършената допълнителна проверка на подадения сигнал от Вълчев с писмо вх. № ж-88/30.05.2011 г. е изготвено становище рег. № К-7223/8.06.2011 г. от директора на ОД на МВР Хасково до министъра вътрешните работи, както и докладна записка рег. № К-9293/15.07.2011 г., като цялото преписка е изпратена на дисциплинарнонаказващия орган. Същият е запознат с нея на 29.07.2011 г. На същата дата е издадена и оспорената заповед. В хода на съдебното производство е представено удостоверение рег. № 247/29.02.1012 г. от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура град Ямбол, от съдържанието на което се установява, че ДП № 4/2011 г. е възобновено на 23.01.2012 г., удължен е срока на разследването и същото не е приключило. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР и Глава шеста от ППЗМВР. Същата е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарнонаказващият орган с всички събрани доказателства към административната преписка /включително и извършеното допълнително разследване по искане на самия жалбоподател/, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 15.07.2011 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 29.07.2011 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказани са извършените нарушения както на нормата на чл. 58 от ЗМВР, която задължава полицейските органи да предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления, така и на етичните правила, визирани в точки 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Доводите, които се правят от пълномощника на жалбоподателя, в насока, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е приключило и поради това не е доказано извършването на престъпление от Вълчев са неотносими към дисциплинарното производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Предвид на изложеното, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразна, с оглед на което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,