Решение № 892 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 786/2006 г.

Решение № 892 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 786/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 193 ГПК (отм.). С решение № 831/07 от 29.01.2008 г. по гр. д. № 786/06 г. на ВКС, IV г. о., е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 18.04.2006 г. по гр. д. № 2083/05 г. и вместо него е постановено друго, с което държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е осъдена да предаде на М. Г. К. като правоприемник на ищеца по делото Т. Г. К. владението върху магазин с площ 20.88 кв. м, в която площ е включена и площта на ниша към него с размери 2.40/1.50 м, находящ се на приземния етаж в сградата в гр. С., бул. "..." № 40, съставляващ първото магазинно помещение вляво до главния вход на сградата, ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата. С това решение съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане. Видно от исковата молба, предмет на иска за ревандикация, освен описания по-горе магазин, е и зимнично помещение, находящо се под него. Молбата за допълване на решението е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.). По същество на иска за ревандикация на зимничното помещение съдът приема следното: От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт № 1* т. ХХIV, дело № 3891/39 г. Хари А. В. е закупил от М. И. Е. 1.224 ид. части от дворно място, находящо се в гр. С., м. "Ц", кв. 296, парцел ****ХVII, цялото с площ от 791 кв. м, като продавачката е заявила пред нотариуса, че със средства на купувача В. в дворното място е построен дюкян в приземния етаж на сградата, както и находящото се под дюкяна зимнично помещение. В Акт № */22.04.1949 г. за завземане недвижим имот за държавен това зимнично помещение не фигурира. В него одържавеният по реда на ЗОЕГПНС от Х. В. недвижим имот е описан като магазин, находящ се в гр. С., бул. "Д" /бул. "М"/ при граници бул. "Д", вход на сградата, помещение на портиера и П. М., със застроена площ 17 кв. м, състоящ се от едно помещение, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в. л. П. П. се установява, че не съществува достъп от магазина до зимничното помещение поради замонолитване на отвора на стълбището, водещо до него. При така установените факти по делото съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ за възстановяване на правото на собственост и по отношение на зимничното помещение. Не се установя същото да е било обект на одържавяване по ЗОЕГПНС, към момента на влизане в сила на реституционния закон да е съществувало реално като принадлежност към магазинното помещение и да е било в патримониума на държавата. Обстоятелството, че през 1939 г. завещателят е построил със собствени средства зимнично помещение под дюкяна, не е достатъчно да обоснове извод, че правото на собственост върху него е възстановена по силата на закона. По тези съображения въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на зимнично помещение под магазина, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът