Решение № 9378 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7771/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Лазаров, против решение № 6883 от 11.06.2026 г., постановено по административно дело № 658/2026 г., по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № РД-15-16-3/27. 01.2026 г. на Директора на РЗОК Пловдив, с което е отказано сключването на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, включително тяхното изработване и ремонт; върната е преписката на административния орган за произнасяне по заявление с вх. № ЗД-08-2/21.08.2024 г., подадено от „Лайф съпорт медикъл“ ЕООД, съобразно указанията, дадени в мотивната част на решението; осъдена е РЗОК - Пловдив да заплати на „Лайф съпорт медикъл“ ЕООД сумата в размер на 1175,56 евро,, представляваща направените по делото разноски. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу отмененото със съдебния акт решение, за чиято законосъобразност се навеждат доводи. Касаторът моли и за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, включително и на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. В писмено становище по делото прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено/претендирано от другата страна. Ответникът по касация „Лайф съпорт медикъл“ ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Андонова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да се остави в сила. Претендира и да бъдат присъдени направените разноски по делото за настоящата инстанция. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Административното производство е образувано по заявление с вх. № ЗД-08-2/21.08.2024 г., подадено от „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД, за сключване на договор с НЗОК за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, включително тяхното изработване и ремонт, заплащани от НЗОК по реда на чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване. Към заявлението дружеството е приложило изискуемите документи съгласно действащата към момента нормативна уредба, включително образец на заявление, декларации по образец, лицензия за управление на медицински изделия, удостоверение за актуално състояние и други документи, удостоверяващи изпълнението на нормативните изисквания за осъществяване на дейността. Видно от административната преписка, във връзка с подаденото заявление от страна на РЗОК – Пловдив е извършена проверка на представените документи и на заявените обстоятелства. В резултат на извършената проверка директорът на РЗОК – Пловдив е постановил Заповед за мотивиран отказ № РД-09-253/16.09.2024 г., с която отказал сключването на искания договор. Като основание за отказа били посочени обстоятелства, свързани с прекратяването на Договор № 165475/30.06.2022 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, включително тяхното изработване и ремонт, както и данни за образувани проверки и производства, свързани с дейността на дружеството. Заповедта е оспорена от дружеството по съдебен ред, по повод на което е било образувано адм. дело № 2154/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. В хода на съдебното производство са били събрани и обсъдени доказателства относно основанията за отказа, съдържанието на административната преписка и приложимата нормативна уредба към момента на подаване на заявлението. С Решение № 3538/14.04.2025 г. Административен съд – Пловдив е отменил Заповед за мотивиран отказ № РД-09-253/16.09.2024 г. и е върнал преписката на директора на РЗОК – Пловдив за ново произнасяне по заявлението. В мотивите си съдът е приел, че административният орган не е изложил достатъчно конкретни фактически основания, въз основа на които да бъде направен извод за наличие на законовите предпоставки за отказ, като е констатирал липса на яснота относно релевантните факти и начина, по който те са обусловили постановения резултат. Решението на Административен съд Пловдив е било обжалвано от директора на РЗОК – Пловдив пред ВАС. По касационната жалба е било образувано адм. дело № 5862/2025 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. С Решение № 111/06.01.2026 г. Върховният административен съд оставил в сила първоинстанционното решение, като споделил извода на административния съд за незаконосъобразност на първоначалния отказ. В мотивите на касационното решение е прието, че изложените в отменения административен акт фактически основания не обосновават наличие на законовите предпоставки за отказ и че при новото произнасяне следва да бъде извършена преценка за съответствие на заявителя с нормативно установените условия за сключване на договор. При повторното разглеждане на преписката административният орган констатирал, че след подаване на заявлението е настъпила промяна в приложимата подзаконова нормативна уредба. С измененията на Наредба № 10 от 2009 г., обнародвани в ДВ, бр. 55 от 08.07.2025 г., е въведена нова разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 4, съгласно която за сключване на договор кандидатът не следва да има наложена и влязла в сила санкция „прекратяване на договор“ по време на действието на предходен договор по чл. 43, ал. 1 през последните три години преди датата на подаване на заявлението. В рамките на повторната проверка административният орган установил, че със Заповед № РД-09-156/13.05.2024 г. на директора на РЗОК – Пловдив на „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД е била наложена санкция „прекратяване на договор“ по Договор № 165475/30.06.2022 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, включително тяхното изработване и ремонт, заплащани от НЗОК, като заповедта е влязла в законна сила на датата на издаването ѝ. Въз основа на така установените факти директорът на РЗОК Пловдив постановил Решение № РД-15-16-3/27.01.2026 г., с което отказал сключването на договор по подаденото заявление. В мотивите на решението е прието, че наличието на влязла в сила санкция „прекратяване на договор“ представлява отрицателна предпоставка по чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10/2009 г., препятстваща възможността за сключване на искания договор. Административният орган приел, че при новото произнасяне е длъжен да приложи действащата към този момент нормативна уредба и че наличието на посочената санкция обуславя постановяването на отказ. За да уважи сезиралата го жалба срещу това решение първоинстанционният съд е приел, че възприемането на тезата на ответника за приложение на материалния закон към момента на издаване на акта би довело до състояние на правна несигурност и непредвидимост в административните отношения. Приемането, че всяка последваща нормативна промяна следва автоматично да се прилага при повторното произнасяне, би означавало административният орган да може многократно да отказва удовлетворяване на едно и също искане въз основа на нови изисквания, възникнали след образуване на производството. По този начин възможността за придобиване на съответното право би зависела не от изпълнението на условията към момента на заявяването му, а от бъдещи изменения на нормативната уредба и от продължителността на съдебния процес. Безспорно било, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10/2009 г. е била в сила към датата на постановяване на процесното решение, съдът обаче приел, че в конкретната хипотеза тази разпоредба не можела да бъде приложена спрямо административно производство, започнало преди нейното приемане, доколкото законодателят не бил предвидил изрично преходни правила, които да разпростират действието ѝ и спрямо вече образувани производства. Никъде в изменението на Наредба № 10/2009 г. не било предвидено, че новата отрицателна предпоставка се прилага по отношение на заявления, подадени преди влизането ѝ в сила, нито че същата следвало да бъде съобразявана при висящи производства или при производства, върнати за ново произнасяне след съдебна отмяна на административен акт. Съдът приел, че административният орган е основал отказа си на неприложима към конкретното административно правоотношение материалноправна норма, поради което оспореното решение било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. Настоящият състав на касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния административен съд, касаещи прилагането на материалния закон за неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 9 от ЗЗО, условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по ал. 1, т. 11, 12, 15 и 20 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК. А ал. 16 гласи, че условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания – за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал. 9. Това е Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10/2009 г.), която е относима и приложима в настоящия случай. Неоснователно е становището на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. е неправилно приложена. Производството по сключване на договор с НЗОК е административно и завършва с акт на административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК и установената практика на ВАС, приложимо е правото към момента на издаване на акта, а не към момента на настъпване на определени факти в миналото. В случая административният орган е съобразил правната уредба, действаща към момента на преценка на предпоставките за сключване на договор, а именно към датата на издаване на акта. Производството за сключване на договор е висящо административно производство, при което се прилага действащото към момента на произнасяне право. Не е налице обратно действие на нормата, тъй като същата не урежда последици за минал период, а въвежда изисквания за допустимост към момента на сключване на договора. Отчитането на предходни факти (вкл. наложени санкции) не представлява ретроактивност, а е елемент от фактическия състав на относимата правна норма. Наредбата не урежда последици за минал период, а въвежда отрицателна предпоставка за бъдещо право - сключване на договор. Отчитането на предходни юридически факти (прекратен договор) не променя правните им последици, а единствено ги включва като релевантен критерий за бъдеща правна преценка. В случая правната норма се прилага към висящо производство и поражда правни последици занапред, като не изменя правните последици на вече настъпил факт (прекратяване на договор), а го използва като юридически релевантен критерий за бъдеща правна преценка - допустимост за сключване на договор. Следователно не е налице обратно действие, а типична хипотеза за незабавно действие на правната норма. При това положение и доколкото на пряк съдебен контрол тук подлежи акта на директор на РЗОК Пловдив от 27.01.2026 г., съдът следва да го прецени за съответствието му с материалния закон към датата на издаването му (чл.142 ал.1 АПК). Към този момент е било налице основание по чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г., ограничаващо възможността за сключване на договор по чл.45 ал.16 от ЗЗО. При това положение първоинстанционния административен съд неправилно е приел, че при издаване на обжалваното решение неправилно е приложен материалния закон. Налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, поради което постановеното от него съдебно решение ще следва да се отмени, а жалбата на „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД се отхвърли като неоснователна. По разноските. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски в размер на общо 252,26 евро за: юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции - в размер на 100 евро за първата (на основание чл.24 от Наредба за заплащането правната помощ) и 50 евро за втората (на основание чл.25а ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като са изготвени само касационна жалба и становище, без явяване на процесуалния представител в съдебно заседание) или общо 150 евро и 102,26 евро за платената ДТ за касационно обжалване, които следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което се намира касатора - НЗОК на основание § 1, т.6 ДР на АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение