Решение № 8251 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2012 г.

Решение № 8251 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Методиева, срещу решение № 1216 от 24.01.2012 г., постановено по адм. дело 14559/2011 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. В жалбата се излагат съображения за допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД, със седалище гр. Казанлък, чрез процесуалните си представители адв. Б. Неделчев и адв. Й. Панчовска правят искане да оставено в сила съдебното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на ВАС е по жалба на "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД е отменил т. 5.2, Раздел III от Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и енергия, приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДЕКЕВР) на 22.06.2009 г., изменена с протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР (наричана нататък за краткост Методиката). Съображенията за това са били, че Методиката в оспорената й част обаче се явява незаконосъобразна, тъй като при издаването й административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение се изразявало в обстоятелството, че не била обнародвани в "Държавен вестник", което изискване било посочено изрично от законодателя в чл. 13, ал. 8 от ЗЕ. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият петчленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Неоснователни са твърденията развити в касационната жалба, че Методиката нямала характер на общ административен акт, поради което не подлежал на обнародване в Държавен вестник, съгласно чл. 13, ал. 8 от ЗЕ. Това е така, защото в чл. 21 от ЗЕ са регламентирани правомощията на ДКЕВР да регулира дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическата енергия, преноса и разпределението на природен газ, търговията с електрическа енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна енергия. Съгласно чл. 21, т. 6 от ЗЕ, комисията осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон. По определение от чл. 13, ал. 2 от ЗЕ при упражняване на дейността си, секторният регулатор се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове, а съгласно чл. 13, ал. 8 ЗЕ общите административни актове на комисията, с които се определят правила по този закон се обнародват в "Държавен вестник". От друга страна с ЗЕ не е дадена законова делегация на ДКЕВР да издава нормативни актове. Ето защо оспорената Методика не покрива признаците на юридически акт с нормативен характер по смисъла на легалната дефиниция в чл. 75, ал. 1 АПК. При това положение е било налице законовото изискване на чл. 13, ал. 8 ЗЕ за публикуване на този общ акт в Държавен вестник. Като не е сторил това ДЕКЕВР е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на издадения акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,