Решение № 2477 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2009 г.

Решение № 2477 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Стоян Строй 1" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, "ул. "Шести септември" № 252, представлявано от Стоян Георгиев Сариев, против Решение № 1136 от 7.08.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 823 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 1602741/01.02.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с Решение № 262/03.04.2008 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с което за данъчен период 2006 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат със сумата 2 605 412, 56 лв. и е определен корпоративен данък в размер на 390 811,88 лв. главница и 44 101,51 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушени на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на документална обоснованост на безспорно заплатените разходи в посочения по-горе размер, дадени като неустойка на договорно основание. Иска се отмяна на решението и на ревизионния акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Манолева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. 1/На 09.11.2004 г. между "Стоян Строй" ЕООД и Цви Лауфер, гражданин на Израел е сключен договор за партньорство за съвместно участие в цялостен проект по застрояване на недвижим имот в централната градска част на гр. Пловдив, последващо управление и разпореждане с него и др., включително и учредяване на дружество по Търговския закон. В договора има клауза, че всяка страна е длъжна да обезщети другата за всички вреди, които е претърпяла в резултат на виновното неизпълнение на задълженията й по този договор. В изпълнение на договора е учредено дружеството "Делта Кънстръкшънс" ЕАД Пловдив от Цви Лауфер с участието на Стоян Сариев /едноличен собственик на капитала на "Стоян Строй" ЕООД/. С Решение от 15.08.2005 г. на Пловдивски окръжен съд е регистрирано дружеството на ревизираното лице с едноличен собственик "Стоян Строй" ЕООД с капитал 3 520 000 лв., формиран от апортна вноска на недвижимия имот, предмет на договора от 09.11.2004 г. На 17.08.2005 г. е сключено споразумение между Давид Гат, холандското дружество "Албис холдинг БВ", Цви Лауфер, лично и като представител на "Делта Кънстръкшънс" ЕАД от една страна и "Стоян Строй" ЕООД и ревизираното лице от друга с предмет "прекратяване на договорните отношения от 09.11.2004 г. ". Споразумението съдържа клауза, съгласно която ревизираното лице следва да обезщети "другата страна" за претърпените от прекратяването на договора вреди в размер на 500 000 евро /977 915 лв. левова равностойност/ чрез плащане по сметка на лицето Давид Гат. Не спорно, че сумата е преведена. 2/ На 30.09.2005 г. "Стоян Строй" ЕООД, ревизираното лице и "Лидор" ЕАД сключили договор за партньорство за "съвместно изграждане на многофункционален комплекс "Марково тепе" чрез използване на организационната форма на дружеството на ревизираното лице. В изпълнение на договора "Лидор" ЕАД на осн. чл. 185, ал. 2 от ТЗ прехвърля на ревизираното лице 1 760 000бр. поименни акции с право на глас, представляващи 50% от общия капитал. В договора има клауза, че в случай на вреди за "Лидор" ЕАД в резултат на разваляне на договора или съдебно отстранение на ревизираното лице от имота, "Стоян Строй" ЕООД и ревизираното лице дължат връщане на даденото и неустойка в размер на 1 000 000евро. На 27.10.2006 г. "Стоян Строй" ЕООД е отправил до "Лидор" ЕАД предизвестие за прекратяване на договора за партньорство от 30.09.2005 г. поради различие във вижданията относно проектиране, бизнес план и концепции за маркетинг, финансиране и управление на търговския център. Със Споразумение от 13.11.2006 г. между "Стоян Строй" ЕООД и "Лидор" ЕАД, последният се е съгласил на продажба на имота, при което да получи 2 500 000 евро от продажната цена за притежаваните 50% от акциите, 743 000 лв. - връщане на даден заем и 857 127 евро, представляваща "обезщетение/неустойка" за неспазване на Договора за партньорство от 30.09.2005 г. Ревизираното лице е платило посочената сума, наречена неустойка на "Лидор" ЕАД. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя генералното възражение в касационната жалба, че щом е доказано плащане на посочените по-горе суми от страна на ревизираното лице, без значение е има ли и какво е основанието, на което плащането е извършено. Ако тази теза се приеме, това би означавало, че всеки данъчен субект може да намалява финансовия си резултат и така да намалява дължимите от него преки данъци само въз основа на доказани плащания, отразени в разходната част. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че поддържаното от жалбоподателя, че плащанията са извършени като неустойки, уговорени с посочените по-горе споразумения, е недоказано. Институтът на неустойката в облигационното право отразява вид договорна отговорност за виновно неизпълнение на облигационни задължения. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С право административният съд е приел, че уговорката за обезщетяване на вредите от неизпълнението на договора /без конкретизация на размер на неустойка/ по съществото си не представлява клауза за неустойка. Отделно от това, обосновани са изводите на съда, че ревизираното лице не е обвързано от уговореното между други по договора от 09.11.2004 г. Апортирането на имота, предмет на споразумението от 09.11.2004 г. в капитала на ревизираното лице не прави последното универсален правоприемник на "Стоян строй" ЕООД /апортьорът/, включително и на правата и задълженията му по посочения договор. Освен това, неустойката /ако такава е уговорена/ не дава основание на страните по облигационната връзка да се откажат от нея. Такова право страните имат при уговорена клауза за отмятане /пишманлък/. Така е прието още в Решение № 1061 от 07.08.1958 г. по гр. д. № 3789/58 г. на III-то гр. отделение на Върховния съд /Сборник Съдебна практика на ВС на НРБ, граждански отделения, 1958, пор. № 238/. В случая, както при първото, така и при второто споразумение, плащането на посочените суми е извършено като компенсация за прекратяване на споразуменията, но не поради виновна невъзможност за изпълнение, а по волята на страните по договорите. Въз основа на посочените фактически изводи, съдът правилно е приел, че е налице основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) поради недоказана обоснованост на претендирания разход. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради това, че такова е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение