Решение № 15542 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2011 г.

Решение № 15542 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ваня Борисова Найденова - Личева срещу т. III от заповед № РД-26-162/02.05.2011 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Иска се отмяна на оспорената част от административния акт с твърдения за липса на реално съкращаване на заеманата длъжност. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Съдът констатира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: С решение № 217 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 2993/2009 г. на Административен съд София - град е отменена заповед № РД-07-340/31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната", с която служебното правоотношение на Личева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В изпълнение на влязлото в сила на 18.02.2011 г. съдебно решение и подадено заявление рег. № 2358/28.02.2011 г. от служителката, с т. I от процесната заповед тя е възстановена, считано от същата дата, на длъжност "старши юрисконсулт" в отдел "Правно-нормативно обслужване", дирекция Административно-правно, финансово-счетоводно и информационно обслужване" при ИА "Държавна собственост на Министерството на отбраната", изпълнявана от нея до прекратяване на служебното й правоотношение със заповедта от 2008 г.. С т. II от заповедта е наредено за периода от 18.02.2011 г. до датата на прекратяване на правоотношението на лицето да се изплати основна месечна заплата за заеманата длъжност и полагащите му се допълнителни възнаграждения. Изплащането на различни по вида си обезщетения е предвидено и в т. IV, V и VI от административния акт. Със спорната т. III от министерската заповед е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл служебното правоотношение с жалбоподателката за длъжността, на която е възстановена. Релевантни за спора са следните факти и обстоятелства: С ПМС № 167/11.07.2008 г. е приет Устройствен правилник на МО, в сила от 01.08.2008 г., от която дата е отменен този на ИА "Държавна собственост на МО", която е закрита. Съгласно § 9 от ПЗР на същото постановление дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на закритата агенция, се поемат от МО по отношение управлението и разпореждането с движимите вещи и недвижими имоти - държавна собственост, необходимостта от които за министерството е отпаднала, а от Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" по отношение управлението на жилищния фонд на МО. Разпоредбата на § 11, ал. 2 предвижда служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните структури и административни звена да се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл, а в случаите на съкращаване на длъжности - по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съгласно чл. 23 от УП на МО, в сила от 01.08.2008 г, приет с ПМС № 167/11.07.2008 г., в специализираната администрация на министерството е включена Дирекция "Правно-нормативна дейност, като общата численост на персонала й е увеличена от 33 на 48 щатни бройки. Със същото ПМС са извършени изменения и в общата численост на персонала на Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" на ИА "Социални дейности на МО от 24 на 36 бройки. Установява се по безспорен начин, че дейностите на закритата агенция (без управлението на жилищния фонд на МО), включително и тези по правно-нормативно обслужване, не са преустановени, а са преминали към МО. Това е дало основание АССГ да отмени предходното уволнение на Личева поради липса на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - закриване на администрацията, както и да приеме, че при това положение по силата на чл. 87а от ЗДСл служебното й правоотношение е следвало да бъде запазено, тъй като ответникът не е твърдял и не е представил доказателства, че длъжността на жалбоподателката е съкратена. Всъщност ответникът не доказа да има реално съкращение на тази длъжност и към датата 02.05.2011 г., когато с т. III от процесната заповед възстановената служителка повторно е уволнена от министъра на отбраната, но на друго правно основание - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Този извод следва от непроменената след 01.08.2008 г. (т. е. както към 18.02.2011 г., така и към 02.05.2011 г.) численост на Дирекция "Правно-нормативна дейност на МО - 48 щатни бройки. Намаляването на персонала й на 33 бр. е налице едва към 01.07.2011 г., по силата на ПМС № 135 от 12.05.2011 г., т. е. 2 месеца след издаването на заповедта. При липса на ангажирани от ответника доказателства, че в периода от 01.08.2008 г. до 18.02.2011 г., респективно от тази дата до 02.05.2011 г. броят на старшите юрисконсулти в тази дирекция е намален или длъжността е престанала да съществува като нормативно определена позиция, следва заключението, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Всички останали писмени доказателства, включително длъжностните разписания на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" към 25.05.2010 г., протоколът за предложената, но отказана от Личева длъжност "младши експерт" в сектор "Недвижими имоти" към отдела на тази дирекция в гр. Плевен, длъжностната характеристика за нея, утвърдена на същата дата, и предложението на органа за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а от ЗДСл, в случая се явяват ирелевантни за спора. Предвид изложените съображения жалбата е основателна и оспорената т. III от процесната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. При този изход на делото МО следва да се осъди да заплати на жалбоподателката сумата 380 лева разноски, чието присъждане е своевременно поискано и са налице данни за действителното заплащане на тази сума като адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,