Решение № 11015 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2010 г.

Решение № 11015 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на директора на Областна дирекция на МВР Благоевград срещу решение № 186 от 14.04.2010 г. по адм. д. № 152/2010 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед № 194/21.01.2010 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД - забрана за напускане на Република България на българския гражданин Владимир Теофилов Шатев от гр. Кресна. Излагат се касационни основания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, с доводи, че съдът не е обсъдил писмото на частния съдебен изпълнител, в което е посочено, че личното имущество на длъжника не покрива задължението на взискателя и същият не е представил надлежно обезпечениe, че административният орган няма правомощие да проверява истинността на посочените в искането факти и при наличие на предпоставките в закона е длъжен да наложи принудителната административна мярка. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК на 29.04.2010 г., при връчено съобщение за решението на 15.04.2010 г. Разгледана по същество е неоснователна За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД изисква наличието на две кумулативни предпоставки: неизпълнение на подлежащ на изпълнение съдебен акт, по силата на който лицето е осъдено да заплатят парично задължение в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива и липса на представено надлежно обезпечение, втората от които не е налице. Направил е фактически констатации, че жалбоподателят като едноличен търговец е получил банков кредит от "Юробанк И Еф Джи България" АД и за обезпечение на вземането е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти. Кредитът не е бил погасен в уговорените срокове, кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство срещу кредитополучателя, който е ипотекарен съдлъжник по учредената на 30.12.2003 г. договорна ипотека. Прието е, че ипотекираното имущество е напълно достатъчно за да покрие задължението към банката, посочено е, че ипотекираното имущество дава право на кредитора да се удовлетвори предпочително, поради което е налице надлежно обезпечение по смисъла на закона. Съобразено е от съда, че в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е записано учредяване на ипотеката за цялото вземане, което последствие е предмет на изпълнителното производство - главница, лихви и разноски. Решението е законосъобразно. Касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, които не се оспорват. Заповедта е издадена при действието на разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, освен ако представят надлежно обезпечение. Правилни са изводите на съда, че при наличие на надлежно дадено обезпечение, учредена договорна ипотека за обезпечение на задължението, не са налице предпоставките на закона за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 6 ЗБЛД. При издаване на заповедта по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД административният орган действа при условията на обвързана компетентност, но следва да провери наличието на предвидените в закона предпоставки. Видно от мотивите на оспорената пред съда заповед, административният орган не е обсъдил наличието на втората предпоставка предвидена в закона и не е установил наличието на надлежно учредена договорна ипотека обезпечаваща задължението, доказателства за наличието на която са представени с жалбата до съда. В искането до ОДП Благоевград частния съдебен изпълнител не е посочил, че липсва надлежно обезпечение. Независимо от данните в искането на съдебния изпълнител или липсата на такива данни, административният орган е длъжен да провери наличието на предпоставките по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД за налагане на предвидената принудителна административна мярка, с оглед на което се провежда и предвиденото пред него административно производство по издаване на заповедта. Доводите в касационната жалба в противен смисъл са неоснователни. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,