Решение № 315 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2009 г.

Решение № 315 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение с решение от 433/2011 г. е намерил, че Д. С. К. е направила искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната от състава на Върховния касационен съд в решение № 473/01.06.2010 г. по гр. д. № 1537/2009 г. Д. К. против [фирма] - П. искове в евентуалност - главен по чл. 232, ал. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена, евентуално за същия период от време и за същата сума, но за ползване на имота след прекратяване на наемния договор - по чл. 236, ал. 2 ЗЗД неоснователно обогатяване, както и лихва за забава. В решение от 30.01.2009 г. Павликенският районен съд се е произнесъл и по двата иска, като изрично в съдебния акт е записано, че претендираната сума и по двата евентуални иска е 1 800 лв. /главница/ и 162 лв. лихва за забава до предявяване на иска. Така се е произнесъл и няма искане за допълване на решението. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Д. К. против [фирма] - П. за заплащане на 1800 лв. наемна цена по договор от 26.01.2001 г. и 162 лв. лихва за забава /общо по двата иска размера е 900 лв./. Уважил е частично претенцията за обезщетение и лихва, изтекла до датата на подаване на исковата молба, както и след тази дата до окончателното изплащане на главницата. Отхвърлил в "останалата част", без изписване на сума. С въззивно решение № 235/30.06.2009 г. по въззивно гр. д. № 158/2009 г. Великотърновският окръжен съд се е произнесъл в горните рамки. Потвърдил иска в частта по чл. 232, ал. 1 ЗЗД и търсената по него лихва за забава, като е обезсилил същото решение по евентуалния иск - за уважените и отхвърлени части от претенцията за обезщетение - общо в размер на 1800 лв. и натрупана лихва до датата на предявяване на иска. Състав на Върховния касационен съд по гр. д. № 1537/2009 г. е отменил въззивния съдебен акт само в частта по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за обезщетение за ползването на недвижим имот, предмет на договора за наем, както и лихва за забава от 03.08.2007 г. И в мотивите, и в диспозитива е изразена ясно воля за отмяна на евентуалния иск, чиято цена е 1800 лв., както и на претенцията за лихва за забава, но само от датата на подаване на исковата молба 03.08.2007 г. /датата, когато е отправена покана за плащане на обезщетението/. Сторените съдебноделоводни разноски в производството по първата касация по гр. д. № 1537/2009 г. са присъдени на страната от състава, разрешил окончателно спора - с Р-433-2011 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г. Ето защо, няма допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на Върховния касационен съд по гр. д. № 1537/2009 г. Мотивиран от горното, съдът