Решение № 14678 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2011 г.

Решение № 14678 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тимо Груп" ЕООД против решение № 67/13.01.2011 г., постановено от Административния съд в гр. Пловдив по адм. д. № 1928/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството-касатор срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1014174/21.06.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 624/16.08.2010 г. на зам.-директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Със същото решение "Тимо груп" ЕООД е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 1243,21 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като сочените касационни основания са тези, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се разпореди възстановяване на ДДС за периода - 4.08.2008 г. - 31.05.2009 г. в размер на 173 453,87 лева. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ) - Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността на касационната жалба съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1014174/21.06.2010 г., издаден от ТДД - Пловдив. АПВ е издаден във връзка с решение на ОУИ № 359/21.05.2010 г. с който е отменен РА № 160901695/18.03.2010 г. в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 106 250 лева и в частта относно определените задължения за ДДС на осн. чл. 177 от същия закон за сумата над 153 477,91 лева. В АПВ е посочено, че следва на осн. чл. 129, ал. 5 и 6 от ДОПК следва да се възстанови ДДС по РА № 160901695/18.03.2010 г. по решение на ОУИ - Пловдив № 359/21.05.10 г. в размер на 106 250 лева (представляващо ДДС по ревизионния акт за м. 03.2009 г. в размер на 95 250 лева; ДДС за м. 02.2009 г. в размер на 5 333,33 лв. и за м. 01.09 г. в размер на 5 666,67 лв.). В същия АПВ е констатирано наличие на задължения в размер на 66 589, 62 лв. по данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице. Тази сума е прихваната от сумата за възстановяване, като в резултат е получен остатък за възстановяване в размер на 39 660,38 лева. В графичната част на АПВ е посочено, че сумата от 66 589, 62 лв. представлява сбор от следните суми - ДДС по РА № 160901695/18.03.2010 г. за периода - м. 01. - м. 03.2009 г. в размер на 63 155,25 лева, лихва върху ДДС по същия ревизионен акт и за същия период в размер на 2062,74 лв.; ДДС по справки декларации за м. 08.2009 г. и за м. 11.2009 г. в размер както следва - 20,53 лв. и 1280,47 лева и лихви по същите СД, както следва - 1,68 лв. и 68,95 лева. Възраженията на "Тимо груп" ЕООД, както в жалбата му по административен ред, така и в жалбата пред съда са били, че размерът на сумата за възстановяване е по-голям, а именно 173 453,87 лева; с РА, сочен в АПВ не са установени задължения за посочения период в размер на констатираните с АПВ, както и че РА не е влязъл в сила, тъй като е обжалван пред съда и не е налице съдебно решение, което да отхвърля жалбата срещу него. С решението на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив по жалбата срещу АПВ, последният е потвърден. В решението са изложени подробни съображения относно размера на прихванатите суми по начин, че става ясно как са формирани тези суми и от какво произтичат. Административният съд е отхвърлил жалбата възприемайки съображенията, изложени в решението на директора на ДОУИ-Пловдив относно произхода и размера на прихванатите суми. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че не следва да се извършва прихващане на данъчни задължения, установени с невлязъл в сила ревизионен акт, позовавайки се на чл. 127, ал. 1 от ДОПК, който регламентира, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта и на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК според който принудителното изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван и чл. 157, ал. 1 от ДОПК, съгласно който обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Изводът на административния съд е, че са били налице предпоставките за извършване на прихващане между подлежащия на възстановяване косвен данък със задълженията по РА, защото изискуемостта на публичното вземане е настъпила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно. Обжалваният АПВ не съдържа достатъчно подробна информация относно начина на формиране на прихванатите суми. Този пропуск в АПВ е компенсиран обаче с мотивите на решението на ДОУИ - Пловдив. Именно от това решение става ясно, че сумата за възстановяване по РА № 160901695/18.03.10 г., изменен с решение № 359/21.05.2010 г. на директора на ДОИ - Пловдив е 173 453,83 лв., но една част от нея - 67 203,87 лв. вече е прихваната с размера на задълженията по същия този РА, така че вместо 153 477,91 лв. е останало задължение по този РА в размер на 86 274,04 лв. като от размера на това задължение е прихванат с АПВ (предходен на обжалвания) ДДС за възстановяване в размер на 23 118,79 лв., така че размерът на задължението по РА е 63 155,25 лв. Тоест ясно е по какъв начин е формирана посочената в обжалвания РА сума в размер на 63 155,25 лв. Останалите прихванати задължения на жалбоподателя са по Сд, които са представени по делото и които установяват задължения за ДДС в размер именно на посочените в АПВ. Относно размера на прихванатите лихви жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, които да го опровергават. Правилен е изводът на съда, че не е налице пречка да се извърши прихващане със задължения на лицето, установени с РА, който е обжалван и по тази причина не е влязъл в сила. Разпоредбите на които се е позовал първоинстанционния съд водят именно на този извод. Както правилно е посочено в решение № 9499 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4478/2009 г. правните последици от евентуалната отмяна на данъчния акт, респективно установяване на недължимост на изпълнените данъчни задължения са предвидени в разпоредбата чл. 129, ал. 6 от ДОПК и се изразяват в начисляване на лихви. По тези съображения, настоящият състав на ВАС приема, че не са налице касационните основания, сочени от касатора, поради което обжалваното решение като обосновано и правилно следва ад се потвърди. Воден от горното, Върховният административен съд,