Решение № 15946 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2010 г.

Решение № 15946 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационни жалби на Калина Тодорова Павлова от гр. Варна и кмета на община Варна, против решение № 187/01.02.2010 г., постановено по а. д. № 3233/2009 г. по описа на Административен съд Варна (АСВ).

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение състав на АСВ е отхвърлил жалбата на Павлова против решение № РД-9-94-К/17.11.2009 г. на директора на Дирекция "ПНО" при община Варна в частта `и, относно отказ за предоставяне достъп до обществена информация до протоколи от заседания на ЕСУТ при община Варна за периода 01.10.2009 г. до момента на решението по заявление рег. № РД-9-94-К/278/10.11.2009 г., депозирано от Павлова до кмета на община Варна. Съдът е отменил решение № РД-9-94-К/17.11.2009 г. на директора на Дирекция "ПНО" в частта, относно отказ за предоставяне издадените от община Варна разрешения за строеж за посочения по-горе период по същото заявление и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагане на закона.

Недоволна от решението в неговия отхвърлителен жалбата `и диспозитив, Павлова го обжалва. Счита, че при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и то е необосновано. Моли отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Кметът на община Варна също е останал недоволен от решението на АСВ. Счита същото за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон в частта му, с която неговото решение е отменено и преписката му е върната за ново произнасяне. Моли отмяна в тази част на решението с произтичащите от това последици. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава становище за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационните жалби, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСВ. Тя не се оспорва от страните, въпреки твърдението на Павлова за необоснованост на решението. Последното твърдение не е мотивирано и обосновано, поради което ВАС не може да го разгледа и да се произнесе по него. Предмет на касационните им жалби са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка касационните жалби се явяват неоснователни.

По жалбата на Павлова: Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се развива в насока, че АСВ неправилно е приел, че заявителят за достъп до обществена информация следва да обоснове наличието на "надделяващ обществен интерес". Според нея това обстоятелство следва от самото искане за достъп до обществена информация и се подразбира. Доводът е неоснователен. § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ дава легално определение на понятието "надделяващ обществен интерес". Видно от него, такъв не може да се предполага. Твърдението, че съдът е длъжен да стигне до извод за наличие на интерес е необосновано. В случая, с подаването на заявление за достъп до обществена информация може да се твърди наличието само и единствено на личен интерес от страна на Павлова за запознаване с исканата обществена информация. Всичко, което не се обхваща от демонстрирания личен интерес следва да бъде заявено, мотивирано и обосновано. Касаторката Павлова не само че не е обосновала съществуването на "надделяващ обществен интерес", но дори не е твърдяла такъв. Обстоятелството, че в касационната си жалба твърди наличие на корупция и злоупотреби с власт, не замества липсата и обосновката на тези обстоятелства, необходими за да се приеме наличен надделяващ обществен интерес.

Доводът за нарушения на материалния закон е развит в две насоки: а/ изводът на АСВ за липса на наведени доводи за обсъждане на въпроси, свързани с околната среда е неправилен, тъй като е ноторно, че "... всяко заседание на ЕСУТ касае или може да касае въпроси по околната среда" и б/ изводът, че решенията на ЕСУТ имат подготвителен характер също е неправилен, тъй като ".. .те са задължителен елемент от фактическия състав за издаването на всички индивидуални административни актове, скрупульозно посочени в обжалваното решение". Липсата им по който е да е въпрос, по който е предвидено той да бъде разгледан от този орган, води до нищожност на финалния акт. Въпросите за степента на интензивност на застрояването, интензивността на автомобилното движение и осигуреното озеленяване се преценяват от касаторката като въпроси, безспорно свързани с околната среда, поради което достъпът до тях е гарантиран с Орхуската конвенция.

Така развитите доводи също са неоснователни. При формулировката на искането за достъп до обществена информация не е посочено, че се търси такава, свързана с опазването на околната среда. Както сама Павлова твърди в жалбата си, заседанията на ЕСУТ касаят или може да касаят въпроси, свързани с околната среда, поради което липсват необходимите данни, включително и нейни твърдения, че тя се интересува от тези решения, които касаят околната среда. Недопустимо е, при липса на другите предвидени в закона условия, да се предоставя обществена информация, която "може" да касае въпроси свързани с околната среда. Посочените от Павлова въпроси за интензивността на застрояването и автомобилните потоци, както и осигуреното озеленяване безспорно касаят околната градска среда, но те трябва да бъдат заявени при искането на обществена информация, тъй като не може да се предполага, че са приоритетни в мотивацията на лицето. Посоката на мисловния процес за всеки човек е самостоятелна и тя не може да се предвиди от административните органи и съда. Ако един заявител иска дадена информация, защото преценява, че тя касае определен въпрос от обществен интерес, той трябва да го изложи в искането и жалбата си, а не да се позовава на хипотетични възможности да се предвиди той.

Изброените твърдения за характера на решенията на ЕСУТ са вярни, но водят до извод, различен от направения в жалбата за самостоятелния им характер. Именно защото са задължителен елемент от фактическия състав на издаваните крайни административни актове, те имат подготвителен характер. Те нямат самостоятелен характер, точно защото са елемент от фактическия състав на крайния акт.

Касационната жалба на кмета на община Варна също е неоснователна. Обществена информация се съдържа и в поисканите от Павлова актове. Като специалист, именно от тях тя може да направи изводите си за дейността на администрацията в община Варна. Отменителното решение касае необоснованото позоваване на органа на липса на съгласие от страна на гражданите да бъдат разкрити техни лични данни. За такава липса може да се говори и тя може да бъде основание за отказ от предоставяне на обществена информация едва след вземането по реда на чл. 31, ал. 1 и 2 на мнение от страна на третите лица, което е отрицателно.

По изложените съображения касационните жалби се явяват неоснователни. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение