Решение № 2430 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15495/2009 г.

Решение № 2430 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15495/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Септември, чрез процесуалния представител адв. Мирослава Георгиева срещу решение № 494 от 23.10.2009 г. по адм. дело № 467 по описа за 2009 г. на административния съд - Пазарджик. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Контролно заваръчни устройства" АД чрез процесуалния представител адв. Румен Петков оспорва същата като неоснователна с възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и на основание чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил акт за установяване на задължение по декларация № 1305-066 от 31.01.2001 г. и последващи коригиращи декларации за такса битови отпадъци под № 00008 МДТ от 08.05.2009 г., издаден от зам. - кмета на община Септември, с който на "КЗУ" АД е определена такса битови отпадъци за недвижими имоти за 2008 г. в размер на 16 104,07 лв. Тя е определена за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на отпадъци, както и лихва върху сумата в размер на 1 642,18 лв. Първоинстанционният съд е отменил обжалвания акт, като е приел, че по делото не са ангажирани доказателства от страна на административния орган за предоставени на дружеството през въпросния период някоя от трите вида дейности събиране и извозване на битови отпадъци, ползване на депо, дейности по поддържане на чистотата на съответната територия. Съдът е приел също така, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 62, на чл. 66 от ЗМДТ и на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от АПК, понеже проучването, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не е услуга, която съставлява компонент от таксата за битови отпадъци, а с тази формулировка се обозначава вид необходим разход за осъществяване на всяка една от дейностите по предоставяне на услугата. Прието е, че неправилно в представената план-сметка за размера на ТБО за 2007 г., общинският съвет е определил изграждането, поддържането, експлоатацията и закриването на депата за битови отпадъци като отделен вид услуга, за която се дължи такса, като това неправилно прилагане на закона е възпроизведено и в оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Неправилно е прието от административния съд, че таксата определена с обжалвания акт е за услуга, която не е компонент от понятието "такса битови отпадъци". От съдържанието на обжалвания акт е видно, че за услугите по събирането и транспортирането на битовите отпадъци и по поддържане на чистотата на уличната мрежа, на търговското дружество за 2008 г. не е определена такса, поради което следва, че посоченият размер на таксата е за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Това се обуславя и от съдържанието на т. 3 от обжалвания акт, в която описателно е посочена услугата, за която се определя таксата. Неправилен е и изводът на съда, че таксата не се дължи, понеже услугата не се предоставя. В чл. 71 от ЗМДТ са определени случаите, в които не се събира такса за отделните услуги. В т. 3 от посочената разпоредба е записано, че не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци когато няма такива. От доказателствата по делото, а именно удостоверение № КД-21-3566 от 01.10.2009 г., издадено от Министерство на околната среда и водите, РИОСВ - Пазарджик (стр. 153 от съдебното досие) се установява, че община Септември поддържа общинско депо в м. "Горни башали" в землището на гр. Ветрен. Това обстоятелство преценено със събраните по делото гласни доказателства, а именно че в завода работят 96 човека, и че битови отпадъци е имало от хранителни продукти, които се изгаряни в контейнери на територията на завода води до извода, че дружеството през 2008 г. е реализирало битови отпадъци, които е имало възможност да обезвреди в поддържаното общинско депо за битови отпадъци. Този извод от своя страна е достатъчен да обоснове неприложимост в случая на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, респ. за дължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Ирелевантно обстоятелство за спора е дали дружеството е ползвало депото. Достатъчно е, че то е имало обективната възможност да направи това. Общината в изпълнение на целите за опазване на околната среда и човешкото здраве, залегнали в Закона за опазване на околната среда и водите и Закона за управление на отпадъците е изградила и поддържа депо за обезвреждане на битови отпадъци като средство за осъществяването на посочените цели, съблюдаването на които следва да се извършват от всички субекти в това число и като обезвреждат реализираните от тях отпадъци на предназначените за това места. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява като необоснован и неправилен извода на съда, че определената такса е без основание. По отношение на размера на таксата не са ангажирани доказателства, в подкрепа на твърденията в жалбата. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че размерът на таксата е определен на база на последно декларираната отчетната стойност на притежаваните недвижими имоти от данъчния субект, към която е приложен определеният за 2007 г. от общината размер (4 промила) за съответната услуга. Заключението не е оспорено от страните. По тези съображения следва да се приеме, че начислената такса битови отпадъци с обжалвания акт е законосъобразно определена, както по основание и по размер. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 1 650.00 лв., сума представляваща реално платено адвокатско възнаграждение за един адвокат за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд