Решение № 4493 от 11.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция Митници (АМ), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение 1270 от 13.08.2021 г., постановено по адм. д. 2642 по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение АМ е осъдена да заплати на Ф. Хюсеин сума в размер на 1250,00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на Наказателно постановление 1266/2018 от 05.12.2018 г., издадено от заместник , ведно със законната лихва началника на Митница Бургас по анд 3 по описа на Районен съд Елхово за 2019 г. и по канд 91 по описа на АС Ямбол за 2019 г. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на Хюсеин и сума в размер на 360,00 лв. за деловодни разноски. В касационната жалба на АМ се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не отчел липсата на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което неправилно е била ангажирана отговорността на АМ. Поддържат се доводи, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие от страна на АМ, както и настъпила вреда, подлежаща на обезщетяване. Подчертава се, че направените разноски в хода на административнонаказателното производство не били пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление, а последица от упражненото право на защита, тоест те нямат характер на претърпени вреди. Твърди се необоснованост на извода на съда, че по делото е доказано осъществяването на разноски в хода на делата, които сега се претендират като настъпили вреди били представени само договорите за правна защита и съдействие. Касационният жалбоподател повдига и въпроси, намерили своя отговор в приетото в Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, при което претенцията на Хюсеин да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Тази касационна жалба се оспорва от ответника по нея, чрез адв. Д. Топалова, в представен по делото писмен отговор. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание пред настоящия съд страните не се представляват. Преди съдебното заседание от тях са постъпили писмени молби, с които поддържат заявените вече пред съда искания и направените възражения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел иска за обезщетение за допустим, а по същество за основателен. Направил извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба. Позовал се на приетото Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Като отговорил на направените от АМ възражения, съдът направил извод, че са доказани кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). Съобразил, че изменението на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания е публикувано в Държавен вестник на 29.11.2019 г., а съдебното решение, постановено от АС Ямбол е от 04.10.2019 г., поради което намерил за допустимо предявяването на искането за репариране на претърпените имуществени вреди в производството по ЗОДОВ. По тези съображения приел иска за обезщетение за доказан по основание и по размер - в претендирания такъв от 1250,00 лв. Наред с това, присъдил на Хюсеин сторените и доказани разноски по делото в размер на 360,00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. По- голямата част от въпросите, които касационният жалбоподател АМ е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, с което е била ангажирана отговорността на Хюсеи, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на АМ по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Предвид установеното по делото, че плащанията по представените още в хода на производствата пред Районен съд Елхово и пред АС - Ямбол договори за правна защита и съдействие са осъществени в брой, което надлежно е отразено в тях, като неоснователни се преценяват твърденията на АМ, релевирани в подадената касационна жалба, че решението е постановено при липсата на доказателства за настъпилата вреда. Такива са налице и те са достатъчни, за да обосноват направения от АС Бургас извод в тази посока. Съдът обосновано на доказателствата по делото е съобразил не само, че сумите са платени в брой, така както е вписано в договорите (представени още в хода на двете производства в Районен съд Елхово и в АС Ямбол), но и факта на осъщественото процесуално представителство по делата от упълномощената от Хюсеин - адвокат Д. Топалова. Предвид гореизложеното и поради липсата на допуснати от първоинстанционния съд нарушения, които съставляват касационни основания за отмяна на решението, то като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на Хюсеит се следва присъждането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 400,00 лв., платени в брой съобразно направеното вписване в представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение