Решение № 17506 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12549/2013 г.

Решение № 17506 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12549/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1236 от 8.07.2013 г. по административно дело № 27/2013 г. Административен съд - Благоевград е: 1) отменил решение № 58/21.09.2012 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 569/6.08.2012 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Благоевград: 2) разпоредил връщане на делото като преписка на директора на ТП на НОИ - Благоевград за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени със съдебното решение (в мотивите му). Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Благоевград. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд. Ответникът по касация - ЕТ "Форевър - Румяна Новачка" гр. Благоевград, не изразява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, който предлага да бъде отменен и делото да се реши по същество. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на ЕТ "Форевър - Румяна Новачка" против решение № 58 от 21.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград. С потвърденото с него разпореждане № 569/6.08.2012 г., ръководителят на контрола по разходите на ДОО при РУСО (ТП на НОИ) - Благоевград на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е наредил едноличният търговец да внесе сумата по съставения му ревизионен акт за начет вх. № 1/3.07.2012 г. Задължението произтича от причинена щета на бюджета на ДОО от неправилно теглени и изплатени парични обезщетения на наетото при осигурителя лице Даниела Здравкова Тасева за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за периода декември 2006 г. - ноември 2007 г. в нарушение на чл. 52а във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО, и е установено при пълна финансова ревизия, разпоредена със заповед № 376/4.06.2012 г. на директора на РУСО. От правна страна първоинстанционният съд е извел обосновани изводи, че решението на директора на ТП на НОИ е издадено от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган в писмена форма и е подробно мотивирано, както и, че Даниела Тасева не е започнала да упражнява трудова дейност по трудовия договор с ЕТ "Форевър - Румяна Новачка", поради което по това правоотношение не е възникнало осигуряване (арг. от чл. 10 от КСО), което е предпоставка по чл. 52а от КСО да получава обезщетение за отглеждане на малко дете. За да уважи обаче жалбата на едноличния търговец, с която е бил сезиран, съдът е приел, че оспореното пред него решение, с което е потвърдено процесното разпореждане, е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй като административният орган не е изяснил дали към датата на възникване на осигуреният риск "майчинство" Даниела Здравкова Тасева е имала осигурителен стаж с продължителност шест месеца като осигурено лице при предходен работодател. Благоевградският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен краен извод за незаконосъобразност на процесните административно решение и разпореждане, който в контекста на приложимата за процесния период уредба на теглене на паричните обезщетения от осигурителя и института на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст не се възприема от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с относимите за казуса материалноправни разпоредби. При формулиране на извод, че административният орган не е изяснил всички факти преди да издаде акта си (очевидно се визира чл. 35 от АПК, ако и да не е изрично упоменат от решаващия съдебен състав), съдът материално незаконосъобразно е пренебрегнал това, че наличието на предходен осигурителен стаж на Даниела Здравкова Тасева е изследвано щателно от контролните органи при извършената финансова ревизия и такъв не е установен. В анализа към ревизионния акт за начет е удостоверено, че са проверени трудовото досие на Тасева и е направена справка в регистър "Трудови договори" от информационната система на НОИ, съдържаща информация за наличния трудов и осигурителен стаж. Данните са, че Тасева е сключила трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ (Кодекса на труда) с ЕТ "Форевър - Румяна Новачка", считано от 20.09.2005 г., който е регистриран със съответен входящ номер в ТП на НОИ - Благоевград на същата дата. От тази дата Тасева е започнала да ползва отпуск поради бременност и раждане, без да има нито един отработен ден и начислено трудово възнаграждение. След като не е започнала трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, за нея не е възникнало осигуряване съгласно чл. 10 от КСО, и тя към момента на възникване на осигурителния риск "майчинство" няма качеството на "осигурено лице" по смисъла на легалната дефиниция, дадена от законодателя с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Първото условие, за да възникне право на месечно обезщетение от ДОО за времето на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, е към момента на отпускането му и през периода на плащането му лицето да е осигурено за риска "майчинство", който предполага съществуването на осигурително правоотношение, включващо задължение за осигуряване, което възниква от деня, в който лицето започва трудова дейност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от КСО, правото на парични обезщетения от фондовете на ДОО възниква за осигурените за всички осигурени социални рискове лица. Правото на парично обезщетение произтича от осигурителното правоотношение, което пък е налице при започнало упражняване на трудова дейност, каквото в случая липсва. При невъзникнало осигурително правоотношение, отсъствие на качеството "осигурено лице" и липса на минимално изискуемия към процесния период шестмесечен стаж, за Тасева не е възникнало правото по чл. 52а от КСО (в приложимата за казуса редакция) да получава обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. До 31.12.2006 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и помощите по държавно обществено осигуряване съгласно § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. и доп. бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) са се изплащали чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица. Съгласно § 22б от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете към 1.01.2007 г., за които е започнало плащане на парично обезщетение за този осигурителен риск от осигурителя, се изплащат по досегашния ред. Това става чрез програма "инкасо", като осигурителите директно теглят сумите от бюджета на ДОО, за разлика от нововъзникналите след 1.01.2007 г. осигурителни рискове, когато паричните обезщетения се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Активният субект по теглене и изплащане на обезщетението и внасяне на дължимите осигурителни вноски за осигурения е бил работодателят-осигурител. Той е бил ангажиран с цялата процедура по разрешаване на отпуска, превантивния контрол по ползване на отпуска, теглене на паричното обезщетение, внасяне на дължимите осигурителни вноски за лицето и изплащане на обезщетението на осигурения, както и дали има качеството "осигурено лице". Т. е. по тогава действащата уредба, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението. Това, че след промяната на нормативната уредба тези отговорности за работодателя отпаднаха, е ирелевантно за изхода на спора, доколкото за процесния казус е приложима старата уредба. Отнесено към процесния период, осигурително правоотношение има както между НОИ и осигурителя, така и между осигурителя и лицето, имащо право на обезщетение. За периода до края на 2006 г. осигурителите бяха активния субект в осигурителното правоотношение между тях и НОИ, имащо за предмет теглене на парични обезщетения за отглеждане на дете до 2 години. Те изчисляваха размера на тези обезщетения, начисляваха ги във ведомостта за заплати и по определен от Министерския съвет ред теглеха този вид суми от сметките на разхода от ДОО. Осигурителите носеха пълната отговорност за изтеглените суми и техния размер, което беше предмет на финансови ревизии, извършвани от контролните органи на НОИ. В случая едноличният търговец в качеството си на осигурител е в заварено положение, когато обезщетението по чл. 53 от КСО е продължило да се изплаща чрез осигурителя, т. е. по стария ред. Другото осигурително правоотношение - между осигурителя и осигуреното лице, е на друга плоскост, като е продължение на първото, тъй като има за предмет изплащане на паричното обезщетение, което вече е изтеглено. Във връзка с това правоотношение са и контролните функции на осигурителя по повод правомерното получаване на обезщетението и ползване на отпуска по чл. 164 от КТ. Контролните функции на работодателя, разрешил отпуска и извършил всички правни и фактически действия по изтегляне от ДОО на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. възраст се състоят както в набиране на необходимите документи, отнасящи се до допускане на обезщетението, така и проверка на данните по тях. За да изтегли работодателят паричното обезщетение от ДОО за конкретната майка и конкретния месец, той трябва да е проверил дали това лице има право този месец да получи такова обезщетение, т. е. дали отговаря на всички условия, касаещи получаване на обезщетение. Контролът е и в момента на плащане. Работодателят е този, който изплаща обезщетенията, и той отговаря за това, че не е проверил обстоятелствата, даващи му основание да го извърши, което води до понасяне от него на отговорността за неправилно изплатените суми. Доколкото едноличният търговец в качеството си на осигурител не е съобразил поведението си с действалото към момента законодателство, като е изтеглил и изплатил на наетото от него лице Тасева парични обезщетения за отглеждане на малко дете, без конкретната майка да има право да получава подобни обезщетения, именно той носи отговорност за възстановяване на неправомерно изплатените суми от фондовете на ДОО. Доколкото няма данни за противното, Тасева е добросъвестен получател (по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО) на недължимо изплатените й суми за парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, и нейната отговорност за възстановяването им не би могло да се ангажира по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО. В изпълнение на правомощията си по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и при спазване на дължимата административнопроизводствена процедура контролен орган (финансов ревизор) на Националния осигурителен институт е съставил на едноличния търговец ревизионен акт за начет за причинените от търговеца щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. Това е обусловило правомощието по чл. 110, ал. 3 от КСО на ръководителя на контрола по разходите на ДОО да издаде процесното разпореждане за връщане от осигурителя в бюджета на Държавното обществено осигуряване на неправилно изплатената на наетото от него, но неосигурено лице сума ведно с дължимата съгласно чл. 113 от КСО лихва, и съответно правилно горестоящия административен орган - директорът на ТП на НОИ, е потвърдил това разпореждане при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. От горното явства, че при постановяване на атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт съдът не е приложил правилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителния орган, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на ЕТ "Форевър - Румяна Новачка" се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,