Решение № 9244 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8466/2009 г.

Решение № 9244 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8466/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Тит - Теньо Тенев" против решение № 409 от 21.04.2009 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 1425/2008 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА№ 800236/20.06.08 г. издаден от ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-250/19.08.2008 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Бургас, а именно в частта, в която му е отказано признаване на данъчен кредит по фактури, издадени през месец март и месец април 2005 г. от "Божур" ООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената и част следва, че поддържаните касационни основания са тези, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението със законните последици. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, реалността на сделките по процесните фактури не е доказана от жалбоподателя по несъмнен начин, а така също и счетоводното начисляване на ДДС по фактурите в счетоводството на доставчика. Относно фактурата по която е налице плащане по ДДС сметка, прокурорът изразява становище за правилност на извода на първоинстанционния съд, за неприложимост на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, поради недоказаност реалността на доставката по фактурата. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото в рамките на 14-дневният срок за касационно обжалване. Досежно основателността и приема следното: С обжалвания РА на ревизирания субект - ЕТ "Тит - Теньо Тенев" е отказано право на данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени през м. март 2005 г. с предмет на доставката - нахут. В РД са направени констатации, че доставчикът "Божур" ООД не е представил доказателства в указания му срок за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходни доставчици. Органите по приходите са направили извод за липса на реално извършени доставки по фактурите, а само за наличие на движение, на документи, без да е налице фактическо изпълнение на доставките. Правното основание за отказа на данъчен кредит, посочено от органите по приходите е чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДДС и чл. 6 във вр. с чл. 24 и чл. 63 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. На същите фактически и правни основания органите по приходите са отказали на ревизирания субект признаване на данъчен кредит по една ф. № 354/19.04.2005 г. издадена от "Божур" ООД през м. 04.2005 г. Тази фактура е с предмет на доставката - нахут и отсевка. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА с мотива, че не била доказана както реалността на доставките по фактурите, така и начисляването на ДДС по тях в счетоводството на доставчика. Решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на релевантни и относими доказателства, събрани по делото и в неспазване на принципа на служебното начало, установен в чл. 9, ал. 4 от АПК и чл. 171, ал. 4 от същия кодекс. Административният съд е приел, че реалността на сделките по процесните фактури не е доказана, без обаче да обсъди многобройните писмени доказателства - кантарни бележки, пътни листа, банкови документи за осъществено разплащане, документи за собственост и регистрация на МПС на името, на жалбоподателя, които са събрани по делото. От друга страна, административният съд кредитирайки заключението на съдебно-икономическата експертиза е приел, че начисляването на данъка от доставчика не било възможно да се установи. По делото липсват данни обаче, вещото лице, въобще, да е правило опит за проверка в счетоводството на доставчика. В изпълнение на задължението си, произтичащо от чл. 171, ал. 4 АПК съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че във връзка с твърденията му, той не сочи доказателства, каквито биха могли да бъдат данните от проверка от съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на доставчика по фактурите. От друга страна, в т. 13 от Протокол за насрещна проверка № 02-03-04-800236/24.03.2008 г., издаден от ТД - Пловдив е посочено, че за проверявания период има извършена данъчна ревизия на доставчика. Административният съд е следвало да задължи ответника да представи РА на доставчика. След като този РА е за същия период, той би могъл да съдържа констатации и информация, които да са относими за разрешаването на настоящия казус. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС преценява решението на първоинстанционния съд като неправилно. Допуснатите нарушения от административния съд при събиране и преценка на доказателствата по делото са съществени, тъй като са от значение за разкриването на обективната фактическа обстановка по спора, която от своя страна е от съществено значение за правилното прилагане на материалния закон. Решението на административния съд като неправилно следва да се отмени, а вместо това делото се върне на същия съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд