Решение № 6329 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 742/2015 г.

Решение № 6329 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 742/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Кюстендил против решение № 174/27.11.2014 г. по адм. дело № 267/2014 г. на Административен съд - Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), т. 66а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за необосновани изводите на административния съд досежно категорията труд за осигурителния стаж придобит от Димитър Йорданов Димитров за времето 20.03.1978 г. - 1.01.1990 г. на длъжност "шофьор" на "Краз", "Татра" "Белаз" в "Бобов дол Транспорт" ЕООД, гр. Бобов дол. Ответникът по касационната жалба - Димитър Йорданов Димитров, от с. Мламолово, област Кюстендил счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва че са обосновани изводите на съда, че Димитров е работник от технологичния автомобилен транспорт, обслужващ рудник "Христо Ботев" към Мини Бобов дол като участък за добив на въглища по открит способ. При липса на достатъчно прецизен запис в трудовата книжка, в разплащателните ведомости и други разходооправдателни документи, съдът правилно е основал изводите си на останалите доказателства, събрани по делото, които макар и косвени, преценени в тяхната съвкупност, подкрепят направените изводи досежно вида на положения труд като такъв от първа категория в хипотезата на т. 66а ПКТП (отм.). Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд - Кюстендил е решение № РД - 12 - 91/20.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Димитър Йорданов Димитров, от с. Мламолово срещу разпореждане № 5702022826 от 26.06.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като основания за отказа пенсионните органи са приели, че към датата на подаване на заявлението (10.06.2014 г.) лицето няма навършена възраст 57 години и 8 месеца, а към датата на навършването й 2.10.2014 г. няма изискуемия минимален сбор от 100 точки от осигурителния стаж и възрастта. Спорен между страните е осигурителният стаж за времето 20.03.1978 г. - 4.01.1999 г., който Димитров е придобил на длъжност "шофьор" на "Краз", "Татра" и "Белаз" в "Бобов дол транспорт" ЕООД, гр. Бобов дол. Пенсионните органи категоризират труда от втора категория по т. 53а от ПКТП (отм.), а заявителят счита, че е от първа категория и следва да бъде категоризиран по т. 66а ПКТП (отм.). Осигурителният стаж е определен като времетраене и по продължителността на отделните периоди не се спори. За да отмени актовете на органите на НОИ, административният съд е кредитирал с доверие приетото заключение на назначената от него съдебно-икономическа експертиза. Същото е компетентно изготвено при задача, която е ограничила частично възможностите на експерта. Последната е формулирана в шест пункта, с жалбата на Димитър Димитров, които съдът е възприел дословно без да съобрази обстоятелството, че част от проверяваните документи съдържат косвени доказателства и предвид предадената архива на "Бобов дол Транспорт" гр. Бобов дол в Архива на НОИ в с. Невестино в "насипно състояние" важни въпроси по съществото на спора са останали неизяснени. Безспорно установено по делото е, че Димитър Йорданов Димитров е работил в "Бобов дол Транспорт" гр. Бобов дол на длъжност "шофьор" на тежкотоварни автомобили "Краз", "Татра" и "Белаз", които не могат да се движат по републиканската пътна мрежа поради големите си габарити и товароподемност. Поради тази причина, те не са с регистрационни номера в КАТ, а са с инвентарни номера (1908,4783,050,047 и др.). Тяхното предназначение е било технологично обслужване на отривки от скална маса и земя от багерите на открит рудник "Христо Ботев" до табана и превоз на въглища от багерите до обогатителната фабрика. "Бобов дол Транспорт" гр. Бобов дол не е положило усилия да съхрани и надлежно да предаде в архива на архивохранилището на НОИ данни за осигурителния стаж и категорията труд на работниците, шофьори на автомобили обслужвали открития рудник "Христо Ботев" към мини Бобов дол. Наличните документи, които е проверил експерта касаят периода 1990 г. - 1996 г. и представляват поименни месечни лични сметки, пътни листове и нарядни листове, в които са вписани номерата на автомобилите, имената на шофьорите, възложената задача, номер на пътния лист, вид на товара, обекта на който се работи, маршрута, броя курсове, час на тръгване и прибиране в гаража, пропътувани километри, отработени часове, за коя бригада и смяна е нарядния лист. Верни са изводите на административния съд, че така установените факти могат да категоризират положения труд за процесния период по т. 66а ПКТП (отм.). Спорни са обаче заключенията, че тези факти могат да бъдат екстраполирани изцяло за времето преди 1990 г., предвид липсата на косвени доказателства от този период, обосноваващи тяхната вероятност. Подкрепа на изводите на съда за времето преди 1990 г. намираме в записите на трудовата книжка на Димитър Димитров, но същите сами по себе си не могат да обосноват направения извод. Косвени доказателства се съдържат и в гласните доказателства, които са събрани с цел изясняване на същността на технологичния транспорт. Видно от съдържанието на касационната жалба е, че касаторът е възприел за частично основателни претенциите на Димитров за категоризиране на труда след 1990 г. за такъв по т. 66а ПКТП (отм.) и спорен според него е останал периода от 20.03.1978 г. да 1.01.1990 г. Този факт е признание за допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорените актове, но същият не отчита изцяло техния обем. Задължение за органите на НОИ е да съберат или укажат необходимостта от събиране на допълнителни доказателства за обстоятелствата, които считат, че не са изяснени в достатъчна степен. Касационният жалбоподател и ръководеното от него ТП на НОИ е следвало да установи съществувал ли е договор за превоз на товари и за периодите преди 1990 г. по силата на който във всички изброени случаи шофьори на товарни автомобили "Белаз", "Краз" и "Татра" от "Бобов дол Транспорт" са изпълнявали функции по технологичен автомобилен транспорт към открития рудник "Христо Ботев" на Мини "Бобов дол" ЕАД. Тази доказателства предвид двустранния характер на договора могат да бъдат събрани и от възложителя, а не от изпълнителя, чиято документация е в негодно състояние. Изводите на пенсионните органи, че заявителят не е представил доказателства, че е работил към открит рудник "Христо Ботев" са направени при съществено нарушение на принципа за служебното начало (чл. 9, ал. 3 АПК), принципа за истинност (чл. 7 АПК) и на принципа за равенство (чл. 8, ал. 2 АПК - доколкото по делото има данни, че на други шофьори този труд е зачетен от пенсионните органи за такъв по т. 66а ПКТП (отм.). Затова по своя резултат делото правилно е изпратено на ТП на НОИ като преписка за решаване въпроса по същество, при което той трябва да прояви и служебна инициатива за изясняване въпроса дали трудовата функция на шофьорите от "Бобов дол Транспорт" гр. Бобов дол през процесния период - до 1990 г. е била идентична с тази на работниците от технологичния автомобилен транспорт по смисъла на т. 66а ПКТП (отм.), след като служебно изясни и дефинира съдържанието на понятието "технологичен транспорт при открит рудник" за времето до 1990 г. и въз основа на това очертае трудовата функция на работника при този транспорт. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение счита, че обжалваното решение на Административен съд - Кюстендил следва да бъде оставено в сила по своя резултат. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие сер. К № 0000007361/24.04.2015 г.) възлизат на сумата от 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение