Решение № 11645 от 15.12.2022 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение15.12.2022 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 53 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело 30/2022 г. от Административен съд - Сливен.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на ТД "ПОСТТ" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Сливен, представлявано от управителя С. Тодорова сумата от 800 (осемстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощник, срещу решение 53 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело 30/2022 г. от Административен съд - Сливен, с което е отменено негово Уведомително писмо изх. 01-6500/99 от 11.01.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 г., в частта, с която е отказано оторизиране на подпомагане по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) - говеда в размер на 45 360 лева, преписката му е върната за ново произнасяне в отменената част, съобразно дадените указания в мотивите към решението по тълкуване и прилагане на закона и ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е осъдена да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 1 600 лева. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, постановяване на ново, с което спорът да се реши по същество и се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претенцията на ответната страна за присъждане на разноски по делото. Ответната страна - ТД ПОСТТ ООД със седалище гр. Сливен, представлявано от управителя С. Тодорова, чрез пълномощника адв. Л. Атанасова, в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Уведомително писмо изх. 01-6500/99 от 11.01.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 г., по заявление УИН 20/080518/17386 на ТД ПОСТТ, в частта, с която е отказано оторизиране на подпомагане по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) - говеда в размер на 45 360 лева. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е установил от фактическа страна, че оспорващият е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 184671 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Подадено е общо заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с вх. 18799253/30.04.2018 г., УИН 20/080518/17386, по точно изброени схеми. Към заявлението е приложено уточнение с дата 22.05.2018 г. и за подпомагане по схемата за подпомагане, необвързана с производството са декларирани 250 броя регистрирани животни говеда. Съгласно приложената по делото справка 540359 към датата 06.06.2018 г. в ИИС на БАБХ в животновъден обект (ЖО) на търговското дружество 6733810003 (стар 8800А-0099) в общ. Сливен са регистрирани за отглеждане общо 175 бр. животни говеда и биволи; към 11.06.2018 г. 174 бр., а към 20.08.2018 г. 176 бр., описани с номерата на ушните им марки. Разликата в броя животни кандидатът обяснява с възникнал инцидент с едно от тях - с ушен BG-31265559, пострадало вследствие на травма предизвикана от друго животно в стадото, за който незабавно е бил уведомен участъковият ветеринарен лекар. Той извършил медицински преглед и поставил диагноза, наложила спешно бракуване на това животно и транспортирането му до кланица. Жалбоподателят е уведомил ДФЗ с молба вх. 02-200-2600/3863 от 10.08.2018 г. за бракуваната и продадена крава, както и за замяната й с юница с ушен BG-32121268 като към уведомлението попълнил съответната Таблица. В отговор на жалбата административният орган посочил, че инцидентът не попада в категорията непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2, § 2 на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Поради това, че не получил плащане по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство (ПНДЖ 1) за кампанията 2018 г., управителят на дружеството подал жалби до министъра на ЗХГ, до директора на ДФЗ и до Разплащателната агенция. Жалбоподателят бил уведомен, че към крайната дата за подаване на заявления за кампания 2018 11.06.2018 г. е трябвало да отглежда в стопанството си поне 70 % от референтния брой животни, заявени по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, а от справката в информационната система на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) било установено, че към тази дата в стопанството се отглеждали 174 животни, или 69,6 % от заявените животни, което било основание да не получи подпомагане по схемата. Както се посочи по-горе административният орган не приел възникналия в животновъдния обект инцидент за извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 2, § 2 на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година. В резултат е издадено оспорваното Уведомително писмо изх. 01-6500/99 от 11.01.2022 г., с което е отказано подпомагане по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) - говеда в размер на 45 360 лева. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. След като съдът проверил законосъобразността на оспорвания акт на всички основания по чл. 146 и чл. 168 от АПК е стигнал до извод за неговата незаконосъобразност. В мотивите си е посочил, че макар оспореното Уведомително писмо да е издадено от компетентен административен орган, на когото изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП, правомощията си със Заповед 03-РД/2891 от 23.09.2019 г. и в предписаната от закона писмена форма, то няма изискуемото от чл. 59, т. 4 от АПК съдържание. В него липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да става ясно, каква е волята на административния орган и защо с оспорения административен акт е постановен този именно краен резултат. Възприетата форма на уведомителното писмо не сочи конкретните за всеки случай относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби - член, алинея и точка от съответната правна норма и подвеждането под съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на административния орган и съображенията при прилагане на закона за всеки конкретен случай, което значително затруднява както жалбоподателя да разбере какви са причините за отказа на оторизираната сума, така и съда при проверка законосъобразността на акта. Посочил е, че в разясненията към колоните от таблицата за всяка колона са посочени поредици от правни норми, от различни нормативни актове и от делегирани регламенти, относими към различни схеми за подпомагане, което създава объркване към коя конкретна хипотеза на правната норма е отнесен конкретния случай или случаи. В повечето от изброените правни норми, от една страна се съдържат няколко различни хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер, уреждат множество житейски случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е приложим. Въз основа на тази констатация съдът е направи извод, че в оспорвания акт липсват мотиви, което представлява абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт. Независимо от факта, че оспореното уведомително писмо представлява автоматично генериран административен акт, от съдържанието му, от данните в таблиците и поясненията към тях и от материалите по преписката следва адресатът да може да извлече както фактическите, така и правните основания, които са мотивирали крайния резултат. Съдът е посочил още, че е недопустимо едва пред съда административният орган да излага мотивите си и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че УП е издадено от компетентен орган, но при липса на мотиви. В административния акт липсват посочени фактически и правни основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Необосновано и неправилно касаторът твърди, че мотивите на административния орган могат да бъдат изложени и в съпроводителното писмо. Такова виждане е в разрез с правото на защита на адресата на административния акт. Изискване за законност на административния акт е неговата форма. Законодателят изрично и изчерпателно е посочил изискуемото съдържание на административния акт и неспазването на формата е самостоятелно основание за отмяната му, както правилно е приел решаващият съд. Липсата на форма е липса на изискуемо от закона съдържание, което пряко рефлектира върху правото на защита на адресата и затова е съществено нарушение на процесуалните правила. Адресатът следва да знае точно кои от обстоятелствата от правния мир са довели до конкретното нарушение на съответните законови норми, респ. са обосновали санкцията. Недопустимо е едва със съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена до съда или по време на съдебното дирене да се допълват мотивите на оспорвания административен акт, както правилно е приел решаващият съд. От друга страна отсъствието на мотиви поставя съд в невъзможност да упражни своя контрол за законосъобразност и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което прави акта незаконосъобразен. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта и самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка обосновано е стигнал до извод, че оспорваното УП е незаконосъобразно. Решението не е и необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоки, които не са установени от закона. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед на направеното от касатора възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, измененията на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр.88/04.11.2022 г.) и обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 800 (осемстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение