Решение № 934 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2009 г.

Решение № 934 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Илиян Николаев Колев от гр. Ловеч, срещу Заповед № К-3187/08.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), както и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по см. на чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Райкова, поддържа в хода на делото по същество и в представената писмена защита, че жалбата е неоснователна. Жалбата е редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим по аргумент от разпоредбата на чл. 233 ЗМВР, поради което е допустима. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Със заповед рег. № К-1099/06.03.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, е образувано дисциплинарно производство срещу Илиян Николаев Колев, в качеството му на разследващ полицай при ОДМВР - Ловеч, категория "Г". Определен е дисциплинарно разследващ орган, неговия състав и задълженията по разследването. Заповедта е издадена въз основа на данни за извършено нарушение, съдържащи се в предложение вх. № 3423/06.03.2009 г. при МВР, дирекция "Човешки ресурси", направено от директора на ОДМВР - Ловеч. Посочения в заповед предмет на разследване е свързан с нарушаването на т. 4, 7 и 52 от Етичния кодекс и обстоятелството, че на 05.03.2009 г., спрямо държавния служител са били проведени оперативно-следствени действия, в резултат на които същия е задържан за срок от 72 часа по повод извършени престъпления по служба, както и поради последващото отразяване на случая в средствата за масово осведомяване. С подписа си под цитираната заповед, жалбоподателят Колев писмено е удостоверил, че се е запознал с акта на 10.03.2009 г. С покана, връчена на Колев на 10.03.2009 г., същия е поканен от дисциплинарно-разследващия орган да даде писмени обяснения по седем пункта, касаещи пряко и косвено предмета на образуваното дисциплинарно производство. По така отправената покана, разследвания служител, е направил искане да му бъде даде възможност за отговор относно поставените му въпроси, след промяна в наложената му мярка за неотклонение, тъй като същата е ограничила достъпът му до служебната и лична документация. От справка на Окръжна прокуратура - Ловеч, е установено, че срещу Колев е образувано досъдебно производство за извършени от него през периода 2006 до 04.03.2009 г. умишлени престъпления от общ характер, както и че същия е с наложена на 06.03.2009 г. мярка за неотклонение "задържане под стража". Проведеното разследване от дисциплинарно-разследващия орган е приключило с изготвянето на обобщена справка, № 1295/26.03.2009 г. при дирекция "инспекторат", с която е прието за установено следното: с постановление от 04.03.2009 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч, инспектор Колев е привлечен като обвиняем за извършени, в периода от 2006 г до 04.03.2009 г., престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 288, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; с определение от 06.03.2009 г., постановено от Окръжен съд - Велико Търново, спрямо Колев е взета мярка за неотклонение "задържане под стража"; мярката е потвърдена с определение от 12.03.2009 г. на Апелативен съд - В. Търново; задържането на Колев и повдигнатото му обвинение са отразени в средствата за масово осведомяване - в. "Народен глас" (бр. от 10.03.2009 г.), в. "Телеграф", в. "Труд", в. "24 часа" и в. "Стандарт" (бр. от 06.03.2009 г.), както и в предаванията на електронните медии, излъчени на 4 и 5 март 2009 г., служителят не е имал достъп до служебните информационни системи "Справки" и "Издирвателна дейност"; повдигането на обвинения срещу държавния служител за извършени от него тежки престъпления по смисъла на НК и налагането му на най - тежката мярка за неотклонение е широко отразено, което е предизвикало негативно отношение към МВР; с действията си, служителят от обективна и субективна страна е нарушил т. 4, 5, 7, 8, 36 и 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с министерска Заповед № Iз-2013/08.11.2006 г.; нарушенията на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, за което чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В подкрепа на изложените мотиви, дисциплинарно-разследващия орган е посочил съдебно Решение № 7002/08.07.2003 г. на ВАС, както и ТП № 3/07.06.2007 г. на ОС на ВАС. С така изготвената справка, дисциплинарно-разследващият орган е направил предложение до дисциплинарно-наказващия орган, след изслушване или приемане на писмените обяснения на служителя, на същия да бъда наложено предвиденото от закона и посочено в мотивите към справката дисциплинарно наказание. По делото са представени "възражения" от 25.03.2009 г. на Колев, касаещи констатациите, изложени от дисциплинарно-разследващия орган в обобщената справка. Видно от съдържащите се в документа изявления на жалбоподателя, той се е запознал със справката на 24.03.2009 г., като е изразил пълното си несъгласие с твърденията за извършено от него нарушение на служебната дисциплина. След запознаване на дисциплинарно-разследващия орган с направените възражения, е изготвено становище от 25.03.2009 г. до дисциплинарно-наказващия орган, с което са потвърдени направените вече в обобщената справка констатации и предложения. Относно възраженията на Колев, дисциплинарно-разследващия орган е приел, че те не са относими към установените в хода на разследването констатации и направените въз основа на тях изводи и предложения. Посочено е, че предложението за налагане на дисциплинарна наказание е основано на обстоятелството, "че срещу Колев е образувано досъдебно производство за извършени тежки престъпления по смисъла на НК, като му е взета мярка за неотклонение - "задържане под стража". Дисциплинарно-разследващия орган е изложил съображения пред дисциплинарно-наказващия орган, че не може да се произнесе и прецени събраните доказателства от разследващите органи в наказателното производство относно повдигнатото обвинение по НК, тъй като това е въпрос от компетентността на органите на съдебната власт, но счита, че в конкретния случая са събрани достатъчно доказателства, че разследващ полицай Илиян Колев е извършил деяние, с които е уронил престижа на МВР като цяло. Становището е представено на министъра на вътрешните работи на 27.03.2009 г., под рег. № 1293. Със заповед рег. № К-3187/08.05.2009 г., министърът на вътрешните работи, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложил на инспектор Илиян Николаев Колев, в качеството му на разследващ полицай, категория "Г" - III степен, при ОДМВР - Ловеч, дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е наложено с мотива, че служителя е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 04.03.2009 г., в нарушение на вменените му по закон задължения на служител на МВР за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, защита правата и свободите на гражданите и да бъде лоялен към службата, е привлечен като обвиняем по следствено дело № 4/2009 г. по описа на ОСлС - В. Търново, действие, станало известно на граждански лица, служители на МВР и органите на съдебната власт, с което е нарушил т. 4, 5, 7, 8 и 36 от Етичния кодекс - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. В заповедта е направено и изрично позоваване на изготвената в хода на дисциплинарното производство обобщена справка. Заповедта е връчена на Колев на 15.05.2009 г., видно от отбелязването, направено на втората страница на акта. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав, счита че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие на материалноправни разпоредби - чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР , във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно-наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта. В случая, заповедта на министъра на вътрешните работи, с която от една страна се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на служител, притежаващ категория "Г", а от друга се прекратява служебното му правоотношение, е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Относно предвидената в чл. 246, ал. 1 и чл. 269 от ППЗМВР, форма на заповедта, съдът счита, че същата е спазена. Дисциплинарното наказание и прекратяването на служебното правоотношение са постановени с писмена заповед, с посочване на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени. Налице е също така изрична препратка към документ, посочващ доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, посочени са правните и фактическите основания, мотивирали издаването на акта. Дисциплинарното производство е образувано спрямо служителя с надлежен акт (Заповед № К-1099/06.03.2009 г.) по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи, въз основа на предложение на директора на ОДМВР - Ловеч, съдържащо данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от служител с категория "Г". Със заповедта за образуване на производството, съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба и чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, е определен състава на дисциплинарно-разследващия орган, провел впоследствие разследването, посочени са данните за нарушението, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, както и е уреден въпроса за продължителността на разследването. Държавния служител, срещу когото е образувано производството, при спазена процедура по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, е запознат на 10.03.2009 г. с акта за образуване на производството и правата си по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. Разследването е приключило в срок, с изготвянето на обобщена справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, с която служителя е запознат на 24.03.2009 г., като след покана и възползвайки се от правото си по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР, същия е депозирал своите възражения по представената му справка. Дисциплинарно-разследващия орган е приключил фазата на разследването, в образуваното дисциплинарно производство, с изготвянето на становище по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, представено пред дисциплинарно-наказващия орган на 27.03.2009 г., от която дата и на основание чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР, нарушението и неговия извършител са установени от министър на вътрешните работи. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Следва да се отбележи, че с оглед наложената, към датата на образуване на дисциплинарното производство и датата на откриване на нарушението, мярка за неотклонение задържане под стража, спрямо държавния служител, тези срокове на основание ал. 3 не текат. По делото обаче не е доказано изпълнението на изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ, че дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Не е доказано също така, че пропуска се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Неизслушването на държавния служител, необсъждането на неговите обяснения и липсата на доказателства за разисквания на тези обяснения и събиране на доказателства по тях от страна на дисциплинарно-наказващия орган води като последица до прилагане разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с § 1а от ДР на ЗМВР - отмяна на заповедта, без спорът да бъде разглеждан по същество т. е. относно съставомерността на извършеното деяние и правилното прилагане на материалния закон. Доводите на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, относно изпълнението на задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, позовавайки се на даденото от Колев в хода на разследването "възражение", съдът счита за неоснователни. Целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно-наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде последна възможност на служителя и да му се осигури такава да изрази своето отношение към установените в хода на разследването (проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посоченият документ, наименован "възражения", според съда не може да бъде приет за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като съставянето му е адресирано до дисциплинарно-разследващия орган и е съставено във фазата на разследването. Следва да се отбележи, че съдът, с оглед приложимата законодателна уредба - чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, във вр. с § 1а от ДР на ЗМВР, императивна правна норма определяща тежестта на допуснатото нарушение, е ограничен да обсъжда и преценя, дали допуснатото нарушение на административнопроцесуалните правила, с оглед доказателствата по делото, е съществено. Независимо от казаното, е налице и друго основание за отмяна - заповедта противоречи на материалноправни разпоредби на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР , във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Твърдението на дисциплинарно наказващия орган, че привличането на държавен служител като обвиняем представлява само по себе си деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР е несъстоятелно. На първо място, привличането на едно лице като обвиняем е резултат, следващ се от правен акт, извършен от компетентния разследващ орган в дадено досъдебно производство. Този акт обаче по никакъв начин не зависи от волята на привлеченото лице. В тази връзка е несъстоятелно и противоречащо на правилата на формалната логика, да се приеме, че привличането на служителя Колев като обвиняем е деяние, извършено от него, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. На второ място, съдът не открива каквато и да е причинно-следствена връзка в твърдението на дисциплинарно-наказващия орган съдържащи се в мотивите на заповедта, че с факта на привличането му като обвиняем, държавния служител не е опазил обществения ред, не е предотвратил престъпления, не е разкрил престъпления и други нарушения, не е защитил правата и свободите на гражданите и не е проявил лоялност към службата си. Настоящият състав приема, че така мотивирана заповедта е незаконосъобразна, независимо че деянието на Колев може да е основание за търсене и на наказателна и/или на административно-наказателна отговорност. С оглед изхода на делото и направеното с подадената жалба искане за присъждане на разноски по делото, съдът счита че същото е основателно и доказано, що се касае до платената държавна такса в размер на 10 лева, такса за превод по сметка на съда в размер на 2 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие - серия А № 0907694. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК , във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение