Решение № 15504 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13608/2014 г.

Решение № 15504 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13608/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по молба на Бойка Йорданова Янакиева, от гр. София, чрез процесуалния й представител за отмяна на решение № № 204/25.02.2013 г. по адм. дело № 892/2012 г. по описа на Административен съд - София област, оставено в сила с решение № 4904/9.04.2014 г. по адм. д. № 5220/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Областна дирекция на МВР - София чрез своя пълномощник намира молбата за отмяна за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид: В искането за отмяна не се сочи конкретно законово основание, а се визират касационното оплакване допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание процесуалният представител на молителката уточнява, че претендира отмяна на основание нарушено право на справедлив процес съгласно ЕКЗПОЧС. Твърди в тази насока, че не е спазен принципът на правилно разпределение на делото. Съдът намира, че молбата за отмяна е неоснователна при следните съображения: Основанията за отмяна са визирани в чл. 239 АПК. В случая молителката не сочи основание, визирано в правна норма. Поради липса на конкретно посочено законово основание може да се направи извод, че искането е за отмяна на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, но не се излагат никакви фактически твърдения, поради което молбата следва да бъде разгледана на всички такива, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Такива не са представени. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4, 5 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесната молба за отмяна такива доводи не се съдържат. Липсват твърдения и по чл. 239, т. 3 АПК, според която актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не се сочат и доказателства в очертаната от закона насока за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесните съдебни актове. Не е такова твърдението за нарушено право на справедлив процес поради нарушен принцип на разпределение на делото. По начина на случайния принцип може да бъде избран всеки съдия за докладчик, а данни за умишлено изключване на конкретен съдия не са налице. Освен това молителката по време на цялото инстанционно производство, развило се на две инстанции, е можела да упражни правото си на отвод на съдията при евентуални съмнения, тъй като протоколът за случайното разпределение е приложен още в началото на първоинстанционното производство. В разглеждания смисъл и твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение не покрива хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, тъй като същото може да бъде релевирано само в инстанционния контрол. Липсват и доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 АПК. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а в случая се сочи съдебно решение по предходно дело на същото основание, но касаещо друг административен акт. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По настоящето дело няма представено решение на Европейския съд за правата на човека, от което се установява права на молителката, нарушени от държавата и защитени от Конвенцията за основните и права и свободи на гражданите. Предвид изложеното по отношение на всички хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. С оглед изхода на спора на ответника по молбата за отмяна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв. на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав